Връх Шипка и Паметника на свободата

Свети Никола (Шипка) е връх в Стара Планина с надморска височина 1326 метра, разположен на изток от Шипченския проход. До 23 ноември 1951 година върхът носи името Свети Никола, а след това до 7 октомври 1977 година – връх Столетов. Върхът символизира героизма и самопожертвувателните усилия за освобождението на България от Османско владичество.

През 1934 година на върха е построен Памътникът на свободата, до който водят автомобилен път и каменно стълбище (890 стъпала). Паметникът е част от Парк-музей „Шипка“. Шипка се нарича и върхът (1232 метра), разположен на север от главното било, и на запад от Шипченския проход.

По време на Руско-турската война (1877-1878) в началото на август 1877 година генерал Николай Столетов организира отбраната на Шипченския проход, като разполага Шипченския отряд (в който влизат и Първа, Втора, Трета, Четвърта и Пета дружина на Българското опълчение) на връх Свети Никола, връх Орлово гнездо и връх Шипка. Решителните сражения се водят от 21 до 26 август 1877 година. Защитниците показват изключителен героизъм и въпреки численото превъзходство на противника, атаките са отблъснати.

Действията започват през лятото на 1877 година, когато руските войски влизат в Габрово, Райчо Каролев е избран за председател на Габровската община. По искане на ген.-майор Валериан Дерожински се провежда работна среща с Райчо Каролев и Иван Калпазанов. Необходимо е българин да премине Балкана и да отнесе писмо със заповед на великия княз Николай Николаевич до генерал-лейтенант Гурко. Иван Калпазанов осигурява свой верен работник, който отнася писмото и за 24 часа се връща с отговор. Заповедта е да превземе от север Шипченския проход, а от юг да настъпят частите на Предния отряд с командир генерал-лейтенант Гурко атакуващ от юг на Шипка. На 3-7 (15-19) юли 1877 година след вихрени атаки е овладян Шипченския проход. Неговата охрана се поема от отряда на генерал-майор Дерожински.

Паметникът на свободата на връх Шипка е сред 100-те национални  туристически обекта на БТС под номер 92. Печат има в касата.

Паметника на свободата

Паметникът на свободата (също Паметник на Шипка) е монументална скулптура на връх Свети Никола. Паметникът е издигнат с цел да увековечи подвига на падналите за свободата на България на мястото отбранявано по времето на Шипченската битка, около която са се разиграли решаващите за Руско-турката война и Освобождението на България боеве през лятото на 1877 година. Паметникът е част от Парк-музей „Шипка“.

История на Паметника

Основния камък на паметника е положен на 24 август 1922 година, а изграждането му завършва през 1930 година. На 26 август 1934 година паметникът на връх „Свети Никола“ е тържествено открит от държавния глава цар Борис III.

През 1920 година живите ветерани-опълченци се събират на нов конгрес и решават да се построи Паметник на свободата на връх Шипка. Средствата за изграждане на паметника са събрани като доброволни дарения от целия народ. Конкурсът за паметника е спечелен от архитект Атанас Донков и скулптура Александър Андреев, който заедно с Кирил Шиваров изпълнява монументалната фигура на лъва. Инвеститорския надзор на строежа се осъществява от архитект Генчо Скордев.

Началото на техническите проучвания за строежа и на неговото организиране е през пролетта на 1926 година. Самият строеж започва през есента на същата година под ръководството на инженер Богдан Горанов, Кирил Славов и Иван Данчов. През летата на 1927, 1928 и 1929 година кипи усилена строителна дейност с участието на майсторите Живко Тасков, Кънчо Кавръков, Генчо Ваков, Илия Рашков, Георги Иванов, братята Христо и Георги Димитрови и още десетина души от Габровско. Камъните се обработвали на ръка и извозвали до паметника с волски каруци, а пясъкът се превозвал чрез катъри от Мъглиж и Енина, по нов път. Каменната кула е завършена в груб строеж и бронзовият лъв пред нея е отлят в Софийския военен Арсенал по проект на скулптура Кирил Шиваров през лятото на 1929 година, а изграждането на паметника завършва през 1930 година. Според първоначалния проект бронзовия лъв трябвало да бъде поставен върху паметника. С помощта на макет върху изградената кула, направен с подръчни средства се е установило, че ако фигурата бъде на това място, нейната видимост не би била добра. По тази причина лъвът е бил поставен върху корниза над главния вход на паметника.

Паметникът е открит тържествено през 1934 година. Той представлява голяма кула от доломит с форма на пресечена пирамида, с височина 31,5 метра. Над входа на кулата стои огромен бронзов лъв с дължина 8 метра и височина 4 метра, а на другите страни на кулата са изписани местата на големите сражения – Шипка, Стара Загора, Шейново. Женска фигура олицетворява победата над турските войски. На приземния етаж на паметника стои голям мраморен саркофаг, в който се пазят част от костите на руските воини и българските опълченци. Над него има още 4 етажа, на които са разположени някои копия на български бойни знамена и други реликви. На върха на кулата се открива прекрасна панорама на върха на Шипка и околността.

Шипченската епопея включва боевете, които са се разиграли на най-високите точки на Шипченския проход, където са върховете Свети Никола, Орлово гнездо, Шипка и други – превземането на прохода от руски части Първа битка при Шипка, решителните боеве 9-11 август 1877 година, Втората битка при Шипка и Стоенето на Шипка.

Шипченски отряд: Българското опълчение, XXXVI-ти орловски пехотен полк и XXXV-ти брянски пехотен полк отблъскват 27-хилядна редовна турска войска, като в това число не са включени башибозушките орди. Шипченския отряд под командването на генерал-майор Николай Столетов е от 7500 войника и 27 оръдия срещу Централната османска армия под командването на Сюлейман паша.

В комплекса Шипка влиза и старата реставрирана църква. При реставрацията ѝ в нея бил открит един от най-старите български ръкописи – Енински апостол от 11 век. На север се намират селищата Шипка и Шейново, участвали активно в Освободителната война. От тези селища започва националния паметник Шипка. Край Шейново е Паметникът на Победата. Там е била разбита и пленена войската на Вейсел паша.

Националните паметници при Шипка са обвързани със събития от изключителна обществена значимост. Тяхното построяване е плод на съвместните усилия на архитекти, скулптури и целия признателен български народ. Природните забележителности в района и историческите събития се преплитат, за да се превърнат в едно от най-силно заредените места в България, едно от най-големите туристически забележителности.

Обществото в България има традиция да уважава и почита националните и историческите заслуги. Наред с Васил Левски и Христо Ботев, шипченското опълчение е с най-голяма слава и популярност сред хората. Затова немалка заслуга има Вазовото произведение „Опълченците на Шипка“. Народът пази, макар и в трудните политически и икономически условия, паметта за „тоз ден бурен“.

На 3 март 2003 година честванията на 125-годишнината от Освобождението на България от Османско владичество са посетени от президента на Русия, Владимир Путин, по покана на българския му колега Георги Първанов.