Връх Бузлуджа – Хаджи Димитър
Хаджи Димитър (до 29 юни 1942 година Бузлуджа), по-известен и днес със старото си име Бузлуджа, е исторически скалист връх в Шипченско-Тревненския дял на Централна Стара планина. Висок е 1441 метра и има национално, природно и историческо значение. Съставен е от мраморизирани варовици. На този връх през 1868 година се сражава четата на Хаджи Димитър, а през 1891 година се провежда Бузлуджанския конгрес.
През 1868 година на историческия връх се сражава четата на Хаджи Димитър с турските войски. След неравен бой четниците са разбити. Битката е повод за написването на прословутите стихове на Христо Ботев от поемата „Хаджи Димитър“.
„Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа
и певци песни за него пеят…“
На 2 август 1891 година Димитър Благоев и други български социалдемократи в подножието на върха тайно провеждат Бузлуджанския конгрес, на който се създава Българската социалдемократическа партия. Конгресът се състои по време на традиционните ежегодни тържества в памет на Хаджи Димитър. Участие вземат около 30 делегати и гости от Търново, Дряново, Габрово, Севлиево, Казанлък, Стара Загора и Сливен. В чест на това събитие на върха е изграден Дом-паметник на БКП през 1981 година.
Паметникът на Бузлуджа (официално име Дом-паметник на БКП) е популярното име на най-големия идеологически монумент на комунистическия режим в България. Обектът е включен в Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“, който е обявен за исторически и архитектурен резерват. Издигнат е през 1981 година на връх Хаджи Димитър, повече известен със старото му име Бузлуджа, в чест на Бузлуджанския конгрес, проведен на същото място през 1891 година. На конгреса е учредена Българската социалдемократическа партия, за чийто наследнички се считат БКП и нейната приемничка БСП. Връх Бузлуджа и паметника са светиня за българските комунисти до 1989 година. Монументът на връх Хаджи Димитър се изгражда близо до местността Вътро поле, считана за географския център на страната. В петолъчката на върха на пилона са монтирани осветителни тела с мощност 150 КW, като по проект светлина, може да се види от румънския бряг на река Дунав, а през нощта и в ясно време от брега на Бяло море в Беломорска Тракия. Край отбивката за монумента е издигнат висок паметник в цял ръст на Димитър Благоев. Решение за изграждане на Дом-паметника на БКП се взима от Секретариата на ЦК на БКП на 11 март 1971 година. Строежът му започва през 1974 година и е финансиран с дарения на стойност 14 186 000 лева. В строежа участват тогавашните Строителни войски и доброволци-бригадири, органиирани от ДКМС. Ръководител на грандиозния обект е командирът на старозагорската строителна дивизия генерал Делчо Делчев. Паметникът е открит на 23 август 1981 година, лично от партийния и държавен лидер Тодор Живков.
Архитектурата на паметника е описана в жертвен поднос и колона, символизиращи разгънат флаг и венец в чест на Българската комунистическа партия. Дом-паметникът се състои от куполна сграда и 70-метров двоен пилон. На върха на пилона от широките му страни са монтирани 2 неправилни петолъчки с размер 6,5х12 метра. Тържествената зала в сградата е с диаметър 42 метра и височина 14,5 метра, и е декорирана с мозайки с обща площ от 550 кв. метра. Мозайките пресъздават борбите на БКП и изграждането на социалистическото общество. Залата е опасана от коридор, по който има 14 композиции, отразяващи мирния труд. Художественото оформление на Дом-паметника отнема 18 месеца и в него взимат участие над 60 творци. По-значителни произведения на монументалното и декоратично изкуство. Всяка година в първата неделя на август Българската социалистическа партия организира край паметника партиен събор, на който присъстват нейни симпатизанти.
След политическите промени в България от 10 ноември 1989 година състоянието на паметника се влошава драстично. През 1992 година паметникът е одържавен по Закона за одържавяването на имуществото на БКП и е запечатан. Въпреки затварянето му злосторници често влизат в дома и го повреждат. Сградата започва да се руши, чупят се стъкла, изкъртват се мозайки, орнаменти и други елементи от конструкцията на паметника. Унищожени са мозаечните портрети на Тодор Живков и дъщеря му Людмила Живкова. Огромната петолъчка е обстрелвана с огнестрелно оръжие с цел грабеж на рубините, от които е смятано, че е изградена. Въпреки всичко паметникът попада в класацията „Най-красивите изоставени места в света“ под номер 25, а през 2013 година сходна класация му отрежда челното място.
