Виена е столицата и най-големия град в Австрия, както и една от деветте провинции. Разположена е в югоизточната част на Централна Европа, близо до Чехия, Словакия и Унгария. През 2001 година градския център е включен в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Тя е културната столица на Европа, градът на валса, на красивите дворци и безброй музеи и изящна архитектура. Тук може да чуете музиката на Щраус, Моцарт, Бетовен и Хайдн, да изпиете едно виенско кафе или да опитате тортата „Сахер“. Може да се качите на истински виенско колело в Пратера или на Кулата на Дунав, от които се откриват прекрасни гледки към града. Според данни от последното преброяване населението на Виена е близо 2 милиони души, а заедно с живеещите в покрайнините, цифрата скача до 2,5 милиона души.
Площта на Виена е 415 кв.км, а по този начин, столицата е най-малкия федерален окръг в Австрия. Градът е разположен в източната част на Австрия, в подножието на Алпите, близо до границата със Словакия и Унгария. През нея преминава река Дунав, както и река Виена. Най-високата точка е в района Херманскогел (542 м), а най-ниската в Лобау (151 м), заобиколен от Виенската гора. Важното географско положение прави Виена удобно място за развитие на отношенията с източните държави. Това става особено видно след 1989 година, когато пада желязната завеса. През 2007 година насам Mercer Human Resource Consulting публикува ежегодното си изследване за качеството на живот в света. По равнището си за качество на живот, Виена не за първи път заема първото място в Европейския съюз. Градът получава най-добрите оценки в сферите – инфраструктура, обществен транспорт, банки и финанси, безопасност, култура и забавления през свободното време. Там обществения транспорт е добре развит. Трамваите се появяват във Виена през 1865 година и понастоящем трамвайната мрежа има около 179 км релси. По такъв начин, тук се намира една от най-старите и обширни трамвайни мрежи в света. Виенското речно пристанище е централен транспортен възел на река Дунав и притежава най-големите в Европа терминали за прием на контейнери с обща площ 60 хил.кв.м. Счита се за център на социалдемокрацията в Австрия. Градът е седалището на Виенската архиепархия на римокатолическата църква. Постоянните жители на Виена се разпределят по вероизповедание, както следва: Католици – 49,2%, атеисти – 25,7%, мюсюлмани – 7,8%, православни – 6%, протестанти – 4,7%, юдаисти – 0,5% и други 6,3%. Виена е седалище на редица организации на ООН и на други междудържавни организации, като Организацията на Обединените нации за индустриално развитие, Организацията на страните износителки на петрол, Международната агенция за атомна енергия и много други.
Историята на Виена е дълга и разнообразна. Заселването на територията ѝ започва по време на неолит, с разпространението по Дунав на земеделието и скотовъдството, за което Виенската котловина предоставя оптимални условия: плодородни почви, изобилни водни източници и благоприятен климат. Най-значимото доримско селище е това на хълма Леополдсберг, чиято изтория започва в средата на бронзовата епоха и завършва две поколения преди идването на римляните. Счита се, че първите заселници по тези земи са били келтски племена.
Историята на самата Виена като населено място започва в средата на I век, с началото на строителството на територията на днешния стар град на преден пост на XV римски легион. Той получава името от келтски произход Виндобона. Паралелно с военния лагер започва да се развива и малък град. Той се превръща във важен център за прокарване на римското влияние по тези земи и във важна отбранителна точка срещу нашествията на немски племена от север. Археологическите разкопки не потвърждават версията за наличие по територията на днешния стар град да е имало каквото и да е било доримско селище. В началото на V век Виндобона преживява голям пожар, а към края на същия век римляните напускат тези места.
Разкопките показват, че през VI век животът между стените на бившия римски лагер е концентриран в североизточната му част. Освен това селище, на територията на днешна Виена по това време има няколко аварски и славянски селища. Имената на някои от славянските селища и до днес са запазени, в някои от съвременните райони на Виена като Веринг и Дьоблинг. През IX век дошлите от запад Каролинги построяват в североизточната част на бившия римски лагер, неголям замък и съхранилата се до днес църква „Свети Рупрехт“. Броят на домовете все още е малък и селището няма голямо значение. През същия век е първото писмено споменаване на Виена: в старите „Залцбургски анали“, дата 881 година е запазен запис за това , че край Вения е имало сражение с унгарците – „… bellum cum ungaris ad Uueniam…“. Все пак няма яснота , дали се има предвид за река или град на име Вения, също така остава неизяснен и изхода на сражението. Значението на града нараства неимоверно много след 10 век.
Към средата на XII век Виена става седалище на австрийската херцогска династия Бабенберг. През 1155 година херцох Хайнрих II построява сграда на площад Ам-Хоф. В периода 1137- 1147 година е построена църква на днешната катедрала „Свети Стефан“. От 1278 година Виена е твърдина на династията Хабсбург и става център на културата, науката, музиката и изисканата кухня, а през 15 век основен град на Свещената Римска империя. Това са периоди, когато градът става важно културно и научно средище в Европа, а отделно от това изиграва на два пъти изключително важна роля за историята на цяла Европа. През 1469 година император Фридрих III се сдобива от папа Павел II с правото да учреди епископство. Кралство Унгария окопира града между 1485 и 1490 година. През 1529 година във Виена е спряно нашествието на Османската империя и нейното проникване на запад. При почти двадесеткратно превъзходство на врага, защитниците на града успяват да удържат решителната победа. Тежкото поражение на турската армия полага края на стремителната експанзия на Османската империя в Европа. Век и половина по-късно, през 1683 година, съюзените войски на католическите страни нанасят на турците под стените на Виена още по-съкрушително поражение, след което Османската империя завинаги се отказва от завоевателните походи, и именно след това поражение започва нейния упадък.
През 1679 година Виена е опустошена от чумна епидемия. Населението на града, тогава около 100 000 души, намалява с 1/3. В памет на избавлението от епидемията, в центъра на града през 1693 година е издигната Чумната колона. През 1713 година обаче градът е сполетян от нова чумна вълна. Само в катакомбите по катедралата „Свети Стефан“ са погребани 11 000 жертви на епидемията. За това събитие в историята до ден днешен напомня величественото здание „Карлскирхе“.
От XVI век Виена става столица на многонационалната държава на австрийските Хабсбурги. От XVII век и особено през XVIII век е център на многобройната придворна бюрокрация. От XVIII век във Виена започва да се развива манифактурна промишленост. Градът се превръща във водещ център на европейската култура, особено на музиката. Виена става столица на Австрийската империя в началото на 19 век. Следват години на трескаво развитие, превърнало града в столица на музиката. Известни композитори като Брамс, Рихард Щраус, Брюкнер и други, намират място тук и реализират своите произведения.
През 1805 и 1809 година Виена на два пъти е завзета от войските на Наполеон. През 1805 година с разпадането на Свещената Римска империя, градът става столица на Австрийската империя, а по-късно е заместилата я Австро-Унгарска империя. Играе важна роля в европейската и световна политика, а през 1814 година в града се провежда Виенският конгрес, изменил из основи политическата карта на Европа.
През първата половина на XIX век, с появата на стила Бидермайер, основоположници на който са известни виенски композитори, художници и театрални дейци, градът развива стремително културата и изкуствата. Епохата на стила бидермайера завършва с революцията от 1848 година, в която жителите на града взимат активно участие. В края на XIX век културата, науката и образованието във Виена продължават да процъфтяват. Световна известност получават Виенския университет и Академията на науките. През 1897 година представители на виенската бохема създават групата Виенската сецесион, в която влизат Коломан Мозер, Густав Климт и Ото Вагнер. Към началото на XX век Виена е един от най-големите градове на Европа с население над 2 млн. души. През 1918 година, след Първата Световна война, градът става столица на Първата Австрийска република. От Аншлуса, от Нацистка Германия до края на Втората Световна война губи статуса си на столица за сметка на Берлин.
През 1945 година след двуседмична обсада съветските войски навлизат във Виена. След 1945 година, градът отново става столица на Австрия. Първоначално е разделена на четири зони от Съюзниците-победители. Поради неутралитета на страната става удобна база на международния шпионаж между Източния и Западния блок.
През втората половина на 1950 година във Виена се разгръща масово строителство, а през 1970 – 1980 година е проведена сериозна реконструкция на центъра на града, в резултат на която Виена избягва опасността на брюкселизация. В съвременна Виена се намират седалищата на МАГАТЕ, ЮНИДО и много други международни организации.
Виена разпалва въображението с бързите си валсове и красивата сграда на операта, испанското училище за езда и традиционните кафета. Но освен богатата история и традиции, градът има и една различна страна, която е младежка, модерна и изобретателна. Градът успява да обедини историческото си наследство с духа на новата ера. В района на музеите – културния комплекс, покрай художествените музеи са интегрирани множество комерсиални бутици, клубове и барове с диджеи. Недалеч от Щефансплац се намират най-известните кафета, магазини и заведения. Изкуството и културата са традиционни за Виена в области като театъра, операта, класическата музика и изящните изкуства. Освен Императорския театър, който се нарежда сред най-добрите театри в немскоговорящия свят, Народния театър и Театърът в Йозефщат, които също предлагат постановки от висок клас. Има и по-малки театри, които по нищо не отстъпват на по-големите и в повечето случаи изпълняват не толкова популярни форми на представления, като модерни, експериментални пиеси и кабаре. Виена разполага с много възможности за любителите на операта – Виенската държавна опера и Виенската народна опера, които предлагат за всеки по нещо, като втората е известна с типичната виенска опера. Концерти с класическа музика има в прочутата концертна зала на Виенското музикално дружество, дома на Виенския филхармоничен оркестър и Виенския концертен дом. В последните години Theater an der Wien става известен с мюзикълите си, въпреки че сега се завръщат към операта. В много католически църкви в Централна Виена може да се чуе църковна или класическа музика. В съкровищницата на Императорския дворец Хофсбург се съхраняват много бижута на Хабсбургите. В музея на кралица Елизабет Австрийска могат да се видят императорския апартамент и сребърния кабинет. Природоисторическия музей и Музеят на история на изкуствата, които съхраняват също множество картини на стари майстори, антични и класически произведения.
В Нойбау има много магазини, барове и студия, изпълнени с творчески плам. Най-старите и централни квартали на града са разположени в Рингщрасе – главната улица, която обикаля Виена. Улицата заема пространството, на което са били старите стени на града. Виена е разделена на 23 района – Безирк, индетефицирани чрез номер, постявян пред останалата част на адресите. Забележителности във Виена, за които няма да ви стигне цял уикенд за да им се насладите:
Дворецът „Шьонбрун“ – Лятната резиденция на Хабсбургите, императорските покои, залите със златни тавани и орнаменти, където може да се насладите на произведения на изкуството. Със своите 1441 стаи, дворецът е идеален за пренощуване на гости. Разходка из градините, където са стъпвали кралски особи. Хабсбургите са били впечатлени от мощта на Римската империя и искали да я пресъздадът в своя парк. Затова в близост до фонтана на Нептун се намира Римската руина – майсторска имитация на разрушеното старинно място. В „Шьонбрун“ се намира най-старата зоологическа градина в света, както и величественото крило Gloriette, където император Франц Йосиф е похапвал закуската си.
Катедралата „Свети Стефан“ – Главната катедрала на Виена, седалище на архиепископа, впечатляваща с готическия си стил и своите 23 камбани. Една от тях е втората по големина в Европа. Вътре многобройните каменни скулптури и украсени колони, огромните величествени органи създават уникална атмосфера, в която си струва да се потопите. Говори се, че Бетовен открил глухотата си, когато видял ято гълъби да излита от камбанарията, но не можел да чуе камбаните. Зданието в римски стил оцелява в пожарите на Втората Световна война и е домакин на класически концерти и хорови изпълнения през цялата година.
Хофсбург – главната резиденция на Хобсбургите, която днес е резиденция на президента на Австрия. Сградите в комплекса впечатляват с различните си архитектурни стилове: от готически до барок. Не пропускайте Националната библиотека, Императорската съкровищница, етнографския музей, както и колекциите от оръжия и музикални инструменти, които се помещават в „Хофбург“. Тук е живял негово имперско и кралско величество Франц Йосиф и съпругата му Елизабет.
Дворецът „Белведере“ – още едно приказно място. Разходките в ракошните му зали със златни орнаменти и пищни полилеи. Дворецът е съставен от две сгради с прекрасна градина между тях и голям фонтан. Построен е в бароков стил, по поръчка на принц Евгений Савойски, който прекарвал своите лета в този красив комплекс, включващ зимна градина, конюшни и изящен, старателно поддържан парк. Тук е най-голямата колекция картини на австрийският художник Густав Климт, която включва „Целувката“ – шедьовър в стил Ар нуво с неспорима красота.
Увеселителен парк „Пратер“ – Качете се на невероятно виенско колело и се насладете на невероятната гледка към града. Може да си резервирате и романтичен обяд или вечеря за двама в купе на колелото: маса с бяла покривка, свещи, цветя и вкусни блюда във въздуха над Виена. В парка има много екстремни атракциони за любители на адреналина. Първоначално кралско ловно поле и постепенно превърнал се в парк, красив през всички сезони, той е един от най-големите във Виена.
Виенската държавна опера – Тя е един от символите на града. Тук свирят най-добрите музиканти. Може да вземете официален костюм или рокля и да се насладите на някоя изключителна опера. Сезонът на Виенските балове привлича посетители от цял свят, които идват тук да потанцуват валс из пищните зали.
Музеят на историята на изкуствата – Рай за любителите на изкуството. Тук е една от най-богатите колекции на скулптура и живопис в Европа, която е била притежание на Хабсбургите. Сградата е проектирана от същите архитекти, които са проектирали и намираща се срещу него сграда на Природонаучния музей. Тук са изложени значими ренесансови и барокови творби на Тициан, Веронезе, Рубенс и Караваджо.
Природонаучният музей – Скелети на динозаври и китове, препарирани екземпляри на разлини изчезнали видове, вкаменелости, минерали и най-разнообразни форми на живот. Тук се намира огромен топаз, тежащ 117 кг.
Природоисторически музей – Грандиозна локация за грандиозна колекция. Това дворцово хранилище от 19 век е построено за колекциите на Хабсбургите. Сред неговите 30 милиона артефакти ще откриете множество метеорити, зала посветена на динозаврите, пълна със скелети на Diplodocus. В музея ще намерите и статуетката Вилендорфската Венера, която датира от 25 000 г.пр.н.е. и е символ на плодородието.
Квартала на музеите (Museumsquartier) – модернизмът и съвременното изкуство в този смайващ музеен комплекс, където ви очакват изложби, барове, различни събития, дори и детски музей.
Къщата на пеперудите – намира се в центъра на Виена и е дом на стотици цветни, крехки същества.
Кметството – Сградата му прави впечатление отдалеч с изящните си готически кули и часовник. Нейната пищност напомня по-скоро на готическа църква. През зимата на площада пред кметството се разполага традиционен коледен базар и огромна украсена елха.
Домът Хундертвасер – е жилищна кооперация с многоцветни стени, вълнообразни подове и много прозорци. Тук дърветата се считат за живущите в къщата и растат свободно през прозорците. Сградата е дело на австрийския художник и архитект Фриденсрайх Хундертвасер, известен със своята ексцентричност.
Рингщрасе – Улицата „пръстен“, която опасва центъра на града. По нея се намират множество магазини, ресторанти и монументални сгради. Тук са Парламентът на Австрия, Операта, Виенския университет, Музеят на изящните изкуства, първата обществена обсерватория Урания и още много.
Карлскирхе – Тази църква обединява елементи от различни стилове и епохи: древногръдска врата, древноримски колони, наподобяващи Трояновите, два барокови павилиона и огромен купол, напомнящ за купола на базиликата „Свети Петър“ във Ватикана. Вътре може да се насладите на прекрасни стенописи от барокови майстори и още по-прекрасни и внушителни скулптури. Това е църквата, в която Антонио Вивалди е бил свещеник и е написал „Четирите годишни времена“.
Градския парк – Не пропускайте да се разходите из него. Насладете се на спокойствие и хармония, на пикник в тревата край прекрасното езеро с патенца, които можете да нахраните. В парка се намират статуи на известни композитори, сред които и златистата статуя на великия Щраус.
Музеят на Фройд – Заповядайте в апартамента на основателя на психозата. Много от емблематичните му трудове са написани тук. Запазени са оригиналните мебели, включително диванчето, на което е провеждал сесиите си. Към музея е и най-голямата психоаналитична библиотека в Европа с 35 000 тома в нея.
Подземното езеро Зеегроте – Най-голямото подземно езеро в Европа се намира на 17 км от Виена. По време на Втората световна война, тук са строели самолети, а днес е любимото място нестандартни екскурзии.
Нощният живот във Виена е много разнообразен. Крайбрежието на Дунав е един от центровете на нощният живот с разнообразните си клубове, а най-много барове има в стария еврейски квартал, в района „Бермудски триъгълник“. Насладете се на жива музика, танци, коктейли и щури изживявания в нощна Виена.
