Хималаите или Хималая е планинска верига в Индийския субконтинент, която разделя Индо-Гангската равнина от Тибетското плато. В хималайската верига се намират повечето от най-високите върхове на Земята, включително и най-високия Еверест (8848м). В Хималайската корона са включени над петдесет планини, надвишаващи 7200 метра, заедно с десет от четиринадесетте върхове Осемхилядници (над 8000 метра). За разлика от тях, най-високия връх извън Азия е Аконкагуа, в Андите 6961 метра. Хималаите са оформили дълбоко културите на Южна Азия, а много от хималайските върхове са свещени в будизма и хиндуизма. Повдигната от сблъсъка на индийската тектонична плоча с Евразийската плоча, хималайската планинска верига се простира на запад-северозапад и изток-югоизток, като дъга с дължина 2400 км. Веригата варира с ширина на запад от 400 км и на изток до 150 км. Освен големите Хималаи съществуват и няколко паралелни планински вериги. Най-южната е разположена по протежението на северния край на индийската равнина и достигаща около 1000 метра надморска височина се нарича Шивалик Хилс. Малко по-на север е по-високата верига, известна като Долна Хималайска планина и достигаща от 2000 до 3000 метра. На северозапад граничи с планините Каракорум и Хиндукуш, на север с Тибетското плато, на юг с Индо-Гангската равнина, а на изток с индийските щати Асам и Аруначал Прадеш. Хиндукуш, Каракорум и Хималаите заедно образуват „Хиндукушо-Хималайския регион. Западната част на Хималаите е Нанга Парбат, намиращ се на юг от най-северния завой на река Инд, а източната част Намча Барва се намира на запад от големия завой на река Ярлунг Цангпо.
Хималаите са населени от 52,7 милиона души и са разпределени в пет държави: Непал, Индия, Бутан, Китай (Тибет) и Пакистан, като първите три страни имат суверенитет в по-голямата част от веригата. Някои от най-големите и основни реки в света възникват от Хималаите: Инд, Ганг и Цангпо – Брахмапутра, а техния общ дренажен басейн е дом на около 600 милиона души. Инд и Брахмапутра извират в близост до Кайлаш в Тибет, а река Ганг извира от индийския щат Утаракханд.
Името на планинската верига произлиза от санскрит Himā-laya – „Домът на снега“, от himá – студ, зима, лед и ā-laya – дом, място, жилище. Днес те са известни като „Хималайските планини“, обикновенно съкратени до Хималаи или Хималая. В Непал е наричана Хималайа, Хималаите или „Земята на снега“ в Тибет, Планинска верига Хамалех в Урду и планинска верига Хималаи в Китай. Древните гърци и римляни са наричали Хималаите – Имаус (Имаос).
Хималаите са сред най-младите планински вериги на Земята и се състоят главно от издигнати седиментни и метаморфни скали. Според съвременната теория за тектоника на плочите тяхното образуване е резултат от континентална колозия по конвергентната граница между Индийската и Евразийската плоча. Колизията възниква през горната креда, преди около 70 милиона години, когато Индийската плоча, придвижваща се на север с около 15 см годишно, се сблъсква с Евразийската плоча. Преди около 50 млн години Индийската и Австралийската плоча напълно затварят океана Тетис, за съществуването на който се съди по седиментните скали на някогашното му дъно и по вулканите по неговите граници. Планината Аракан в Мианмар, както и Андаманските и Никобарските острови в Бенгалския залив, са образувани в резултат на същата континентална колозия. Често цитиран факт, използван за илюстриране на този процес, е, че връх Еверест е направен от морски варовик от този древен океан. И в наши дни Индийската плоча продължава да се придвижва хоризонтално с 67 мм годишно, приплъзвайки се по Тибетското плато, което от своя страна го издига нагоре. Около 20 мм годишно от индийско-азиатската конвергенция са за сметка на навличането по южния фронт на Хималаите. То води до издигане на Хималаите с около 5 мм годишно и прави планината особено геологически активна. Движението на Индийската плоча на север прави регионът й сеизмично активен. Движението на азиатската плоча също прави този регион сеизмично активен, което води до земетресения от време на време. По време на последния ледников период е имало непрекъснат път от ледници между Кангчендзьонга на изток и Нанга Парбат на запад. В западната му част, ледниците са се съединявали с подобна мрежа в Каракорум, а на север с тогавашната тибетска ледена шапка.
В средата на голямата крива на Хималайските планини се намират върховете над 8000 метра Дхаулагири и Анапурна в Непал, разделени от дефилето на Кали Гандаки. Проломът разделя Хималаите в западните и източните части, както екологично, така и ортографски, а прохода на върха Кали Гандаки, Кора Ла е най-ниската точка между Еверест и К2. На изток от Анапурна са Осемхилядниците Манаслу и през границата в Тибет Шиша Пангма. На юг от тях се намира Катманду, столицата на Непал и най-големия град в Хималаите. На изток е Махалангур Химал, с четери от Осемхилядниците: Чо Ойю, Еверест, Лхотце и Макалу. Регионът Кумбу, популярен за туризъм се намира тук на югозапад към Еверест. В далечния изток на Непал, Хималаите се издигат до масива Кангчендзьонга на границата с Индия, третия най-висок връх, най-изтичния Осемхилядник, както и най-високата точка в Индия. Източната страна на Кангчендзьонга е в индийската държава Сиким. На изток от Сиким се намира древното будистко кралство Бутан. Хималаите продължават, преминавайки леко на североизток, през индийската държава Аруначал Прадеш, както и Тибет, преди да достигне до изток при връх Намче Барва, разположен в тибетската страна, в самия завой на река Ярлянг Цангпо. От другата страна на реката, на изток е планината Кангри Гарпо. Точно срещу езерото Манасаровар се намира свещената планина Кайлаш, която е близо до източника на четирите главни реки в Хималаите и е почитана от хиндуизма, будизма, суфизма, бонпо и джайнизма. В новосъздадената индийска държава Утарханд, в Хималаите се издигат високите върхове на Нанда Деви и Камет. Държавата също е важна дестинация за поколение, с източник на Ганг в Ганготри и Ямуна в Ямунотри, както и храмовете в Бадринат и Кедарнат. И накрая, Хималаите пресичат Линията на контрол в Пакистан и достигат своя западен край в драматичния връх Нанга Парбат, който се издига над долината на Инд.
Хималаите се издигат над Индо-Гангската равнина на 3 степени, образуващи планините Шивалик (Предхималаи), Малки Хималаи (хребет Пир-Панджал и Дхаоладхар) и отделен от тях с верига от падини (Катманду, Кашмирска долина), Големи Хималаи, които се делят на Асамски, Непалски, Кумаонски и Пенджабски Хималаи. Върховете на Малките Хималаи достигат средно 2400 метра и само в западната част 4000 метра над морското равнище. Най-ниската верига Шивали, никъде не превишава 2000 метра. Върховете над 8000 метра са в Големите Хималаи, като най-ниския проход е разположен на височина над 4000 метра. За Големите Хималаи са характерни гребени от алпийски тип и силно заледяване. На изток са ограничени от долината на Брахмапутра, а на запад от Инд. Най-високите върхове са:
Еверест – 8848 метра, Непал/Китай (Тибет)
Кангчендзьонга – 8586 метра, Непал/Индия
Лхотце – 8516 метра, Непал/Китай (Тибет)
Макалу – 8463 метра, Непал/Китай (Тибет)
Чо Ойю – 8201 метра, Непал/Китай (Тибет)
Дхаулагири – 8167 метра, Непал
Манаслу – 8156 метра, Непал
Нанга Парбат – 8126 метра, Пакистан
Анапурна – 8091 метра, Непал
Шиша Пангма – 8027 метра, Китай (Тибет)
В Хималаите са разположени около 15 хиляди ледника, които съдържат приблизително 12 хиляди куб. км прясна вода. Дългият 70 км ледник Сиачен, разположен на границата между Индия и Пакистан, и е втория по големина в света, извън полярните области. Други известни ледници са Ганготри и Ямунотри в Утаракханд, Нубра, Биафо и Балторо в Каракорум, Зему в Сиким и Кхумбу в Непал. През последните години учените са наблюдавали значително повишаване на скоростта на отдръпване на ледниците в региона, в резултат на глобалното изменение на климата. Въпреки, че това не е известно от много години, потенциално може да означава бедствие за стотици милиони хора, които разчитат на ледниците, за да захранват реките по време на сухия период. По-високите части на Хималаите целогодишно са покрити със сняг, въпреки близостта си до тропиците. Те дават началото на няколко големи реки, които се обединяват в две основни речни системи:
Западните реки образуват Индийския басейн, в който най-голямата река е Инд. Тя води началото си от Тибет и тече на югозапад през Индия и Пакистан до Арабско море. Главните реки в системата на Инд са Джелам, Чинаб, Рави, Биас и Сутледж.
Повечето от останалите хималайски реки са част от басейна Ганг-Брахмапутра, а неговите основни реки са Ганг и Брахмапутра. Докато Ганг тече в равнините на юг от Хималаите, Брахмапутра извира в Тибет, тече на изток, след това завива, пресича планината, отново променя посоката си на запад през Асам и се влива в Бенгалския залив, образувайки обща делта с Ганг.
Най-източните части на Хималаите се отводняват от басейна на река Иравади, която извира от източната част на Тибет и тече на юг през Мианмар до Андаманско море. Реките Салуин, Меконг, Яндзъ и Хуанхъ извират от Тибетското плато и Хималаите не попадат във водосборните им басейни, макар че някои геолози го обединяват в една група с хималайските реки под името „околохималайски реки“. В Хималаите са разположени и стотици езера, като повечето са с надморска височина под 5000 метра, а като цяло размера им намалява с височината. Най-голямото езеро е Пангонг Цо, разположено на границата между Индия и Китай, което има площ 700 кв.км. Други известни езера са Гуродонгмар и Цонгмо в Сиким, и Тиличо в Непал.
Огромния размер, огромната надморска височина и сложната топография и близостта до морето на Хималаите, означава, че имат широк кръг от климат, от влажен субтропичен в подножието до студени сухи, пустинни условия в Тибетската страна. Попадат в планинската климатична област. В южната част през лятото е по-влажно поради падането на мусоните, които през лятото предизвикват много наводнения. Мусонът може сериозно да повлияе на транспорта, като причинява големи свлачища. Хималаите също са преграда за нахлуването на топли въздушни маси. Температурите с изкачването на височината се понижават. Високите части на върховете са покрити със снегове и ледници. Хималаите оказват голям ефект върху температурата на околните райони. Южната част е по-хладна, защото е по-близо до океана. При смяната на летния влажен мусон и зимния влажен мусон в Хималаите се наблюдават тайфуни. През зимата почти не падат валежи. От своя страна планината оказва голям ефект върху климата на Индийския субконтинент и Тибетското плато. Те спират мразовитите и сухи ветрове да достигат на юг в субконтинента, което поддържа Южна Азия много по-топла, отколкото съответните умерени региони в останалите континенти. Планинската верига също така представлява бариера за мусонните ветрове на север и не изливат обилните си валежи в района на Тераи. За Хималаите също така се смята, че играят важна роля за формирането на пустините в Централна Азия, например Такламакан и Гоби.
Флората и фауната на Хималаите се променя в зависимост от климата, валежите, надморската височина и почвата. Климатът варира от тропически в основата на планината до постоянен лед и сняг в най-високите части. Количеството годишни валежи се увеличава от запад на изток по южния фронт на района. Това разнообразие на надморска височина, валежи и почвени условия, съчетани с много висока снежна линия, поддържа разнообразие от различни растителни и животински видове. Крайностите с висока надморска височина и ниско атмосферно налягане, комбинирани с екстремния студ са в полза на екстремофилните организми. На високите надморски височини, неуловим, а преди всичко застрашен вид е снежния леопард, който е основния хищник. Негова плячка включват, някои членове от семейство кози, като хималайските сини овце, живеещи по алпийските пасища и скалисти терени. Кабаргите (хималайски мускусен елен) се намира на висока надморска височина и също са застрашен вид. В планинските широколистни и иглолистни гори на източните Хималаи, се среща червената панда, която се храни с банбуковите храсти. По-ниските гори в подножието са обитавани от различни видове примати, включително застрашения кашмирски сив лангур. Ливадния пояс на колан Тераи е местообитание на индийския носорог. Фауната е най-разнообразна и интересна в тропичната зона на южните склонове. Горите са обитавани от различни бозайници, насекоми и влечуги, а животинския свят на високите места е по-близо до тибетската. В Северната част на Хималаите се намират критично застрашената хималайска мечка, кабарга, няколко вида антилопи, диви коне, планински кози, овни, якове и много други. Голямо разпространение имат и гризачите.
Уникалната и богата флора на Хималаите преминава през структурни и композиционни промени, дължащи се на изменението на климата. Увеличаването на температурата пренасочва различните видове към по-високите места. Горския дъб се среща в хималайския район Гарвал. Има данни за ранно цъфтене и плод, в някои дървесни видове, като рододендрона, ябълката и Myrica esculenta (bayberry). В тази област могат да бъдат намерени и флорални видове като Hydrangea hirta. Най-известния дървесен вид в Хималаите е Тибетската хвойна, която се намира на 4900 метра в Югоизточен Тибет.
Хималайското население принадлежи към четири различни културни групи, които през цялата история систематично са проникнали в изолираното местно население на Хималаите. Тези мигриращи култури са – индийски, будистки (тибетски), ислямски и анимитски и без съмнение са създали едно удивително, и уникално място. Има много културни аспекти на Хималаите. За индусите те са персонифицирани като Химават, бащата на богинята Парвати, планината Кайлаш е свещен връх на индусите и е място, където се смята, че живее бог Шива. Две от най-свещените места за поклонение на индусите е храмовия комплекс Пашупатинат и Муктинатт, познат още като Салиграма, поради наличието на свещените черни скали. Будистите също отдават голямо значение на планината. Паро Такцанг е свещено място, откъдето будизма е възникнал в Бутан. Те вярват, че дърветата в тополовата гора идват от 84 древни индийски будисти – магьосници или махасидхи. Разнообразието на населението в Хималай се показва по много различни начини, чрез своята архитектура, езици и диалекти, своите вярвания и ритуали, както и тяхното облекло. Формите и материалите на домовете им отразяват техните практически нужди и вярвания. Друг пример за разнообразието им са текстилните тъкани, цветовете и моделите, уникалния за техния етнически произход. Някои отдават голямо значение на бижутата, жените носят големи златни обеци и пръстени по носа, за да покажат своето богатство, чрез бижутата си. Първите човешки селища, открити в предпланините на Хималаите, датира от около 8000 г.пр.н.е. На юг региона е заселен от арийските народности на Индустан, на запад – от персийски и тюркски народи, а на североиток – от тибетци. На територията на Хималаите живеят шерпи, които се преселват тук от Западен Тибет през 15-16 век, вероятно от натиска на по-силните си съседи. Много голяма част от населението на Хималаите и до днес се занимава с натурално стопанство. Селищата, които са разположени в долините на височина до 4000 метра, при наличие на вода и хоризонтални терени, терасирани и разделени на малки участъци, отглеждат ечемик, овес, картофи, грах, ряпа , моркови и много други култури. В най-благоприятните райони като Лех и долината Набра се отглеждат ябълки и кайсии. Развъждат се пилета и говеда, и най-вече овце и кози. Овце, кози и якове може да се забележат навсякъде до самата граница на снега. Скотовъдните селища са по-малко, като те са разположени в районите с най-суров климат. Също така важна роля играе туризма, като шерпите получават допълнително доходи, чрез участието си в планински експедиции. Днес, не само носачите, но и водачите – шерпи, са равноправни и опитни партньори на европейските, американските и австралийските изследователи.
Главните религии в Хималаите са индуизъм, будизъм и исляма, а един забележителен пример за релегиозен обект е Паро Такцанг. В Тибет има над 6000 манастира, както и стотици будистки храмове са разположени в Хималаите, включително и резиденцията на Далай Лама. Бутан, Сиким и Ладак са осеяни с множество манастири, а тибетските мюсюлмани имат свои собствени джамии в Лхаса и Шигаце. Някои от най-важните религиозни места са:
Хардвар – един от седемте основни свещени градове на индуизма.
Бадринат – храм, посветен на Вишну
Кедарнат – един от най-свещените индуистки храмове
Ганготри – ледник, в чиито оттичащи се води, къпането се смята за свещен ритуал
Девапраяг – едно от „петте свещени сливания“ на река Алакананда
Ришикеш – тук е разположен храма Лакшмана
Кайлас – местообитанието на боговете Шива и Ума
Амарнат – от индуистката митология, това е пещерата, в която Шива обяснява тайната на живота на Парвати.
Вайшно – деви – пещерен храм, явавящ се един от свещените индуистки храмове, посветен на Шакти.
Митични обекти свързани с Хималаите:
Йети – голямо хуманоидно същество, което е възможно да живее в Хималаите, но все още няма доказателства.
Шамбала – митична, тайнствена земя, намираща се според повечето легенди някъде из Хималаите.
Хималаите са дом на разнообразни медицински ресурси. Растенията в горите от хилядолетия са използвани за лечение на болести, вариращи от проста кашлица до ухапвания на змия. Различни части от растенията, като корен, цветя, стъбла, листа и кори, се използват като средства за различни заболявания. Почти една пета от голосеменните, цъфтящите и перидотитите са с лечебни свойства. Тъй като толкова много хора използват лечебните растения, като единствен източник на лечение в Хималаите, те са важен източник на доходи. Това допринася за икономическото и индустриалното развитие, както в района, така и извън него. Въпреки, че местните жители унищожават части от горите на Хималаите, все още има много зеленина, вариращи от тропически до алпийски гори. Те осигуряват дървесина за гориво и други суровини, използвани от промишлеността. Има много зелени пасища, по които животните могат спокойно да пасат. Хималаите също са източник на много минерали и скъпоценни камъни. Сред третичните скали има огромен потенциал на минерално масло. Също така има злато, сребро, мед, цинк и много други такива минерали и метали, разположени на най-малко 100 различни места в планината.
Първият човек, който успява да изкачи всичките 14 Осемхилядника е италианецът Райнхолд Меснер през 1986 година. Комерсиализацията на туризма и алпинизма застрашава околната среда, особено в районите на туристическите бази, разположени в подножието на планината. Увеличаването на броя на изкачването на Еверест застрашава екосистемата на Хималаите.
