Токио е столицата на Япония. Градът е една от 47-те префектури в страната и център на Голямо Токио, най-големият метрополен регион в света. Токио е седалището на японското правителство и на Императорския дворец. Разположен е в региона Канто в югоизточната част на главния японски остров Хоншу и включва в административните си граници архипелазите Идзу и Бонински острови. Администрацията на Токио управлява 23 специални района, имащи административен статут на градове, които обхващат територията на града от 1943 година, както и 39 общини в западната част на префектурата и на архипелазите. Населението на специалните райони е над осем милиона души, а общото население на префектурата надхвърля 13 милиона. Метрополният регион, надхвърлящ границите на префектурата има население над 35 милиона души и най-голямата агломерация в света не само по население, но по своя брутен вътрешен продукт. В Токио се намират седалищата на 51 от компаниите във Форчън Глобал 500, повече, отколкото във всеки друг град по света. Определян като един от трите „командни центъра“ на световната икономика, наред с Ню Йорк и Лондон. Класифициран е като алфа + глобален град и е поставян на четвърто място сред глобалните градове. През 2012 година изследване на Мърсър и Икономист Интелиджънс Юнит определя Токио като най-скъпия за чужденци град в света.
Първоначалното наименование на Токио е Едо, което означава устие. То е променено на Токио („Източна столица“) през 1868 година, когато императорът пренася в града своята резиденция, съгласно традицията, столичният град да съдържа в името си думата „столица“. В първите години след преименуването се използва и формата Токеи, изписана по същия начин, както и Токио, но в наши дни тя вече не се употребява. Въпреки звуковата прилика, името на предишната японска столица Киото има друго значение – „столичен град“.
Столичният окръг Токио е разположен на северозапад от Токийския залив. На изток той граничи с префектурата Чиба, на запад с префектурата Яманаши, на юг с префектурата Канагава и на север с префектурата Сайтама. В състава му влизат и острови в Тихия океан, разположени на юг от остров Хоншу. Най-високата планина в Токио е Кумотори, която е висока 2017 метра. Сред останалите планини най-високи са: Такасу (1737м), Одаке (1266м) и Митаке (929м). Най-голямото езеро е езерото Окутама, намиращо се близо до префектурата Яманаши. Окръг Токио се състои от 23 специални района, 26 града, 5 села и 8 селски общини.
Малко история Днес
Японската столица възниква като малко рибарско селце на име Едо, разположено в провинция Мусаши. В края на 12 век то става център на владенията на клана Едо, който изгражда първите укрепления около селището. През 1457 година Ота Докан, васал на клана Уесуги, отнема Едо от клана Едо и построява замъка Едо, поради което той е приеман за основател на Токио.
В края на 1590 година Токугава Иеясу избира Едо за своя резиденция и когато през 1603 година е установен шогунатът на Токугава градът се превръща във фактическа столица на Япония, въпреки че императорът остава в Киото. По време на последвалия период Едо, градът се разраства до един от най-големите градове в света, като през 18 век населението му надхвърля един милион души. През 60-те години на 19 век Реставрацията Мейджи слага край на шогуната Токугава и през 1869 година император Мейджи премества императорския двор в замъка Едо. Така градът, преименуван на Токио, който по това време вече е политическо и културно средище на страната, се превръща и в официална столица. През 1889 година е създадена общината Токио, която през 1943 година е преобразувана в днешната префектура.
Подобно на други големи японски градове, като Осака, централната част на Токио се развива през първите години на 20 век като около основните железопътни гари се образуват силно застроени квартали, свързани с предградията чрез разположени на повърхността железопътни линии. И до днес автомобилният транспорт играе значително по-малка роля, отколкото в големите американски градове, които са по-разпръснати и разчитат на пътната инфраструктура.
През първата половина на 20 век Токио претърпява две тежки катастрофи, но успешно се възстановява от тях. През 1923 година Голямото земетресение в Канто и последвалият пожар взимат 140 хиляди жертви, а стотици хиляди сгради са унищожени. По време на Втората световна война бомбардировките на Токио през 1944-1945 година са почти толкова разрушителни, колкото двете атимни бомби в Хирошима и Нагасаки взети заедно – загиват между 75 и 200 хиляди души, а половината сгради в града са унищожени.
След войната е напълно възстановен, а икономиката на страната започва стремително да се възражда, като през 1966 година става втората по големина в света. Новият облик на Токио е демонстриран пред света с провеждането в града на Летните оломпийски игри през 1964 година. През 70-те години се изграждат множество многоетажни сгради, като небостъргача Съншайн 60, както и новото международно летище Нарита.
По това време Токио е залят с вълна от работна сила от селските райони, което води до по-нататъшно развитие на града и нарастването на населението до неговия метрополитен район до 11 милиона души. През 80-те години цените на недвижимите имоти бързо нарастват, а Токийското метро и пътническата железопътна мрежа стават едни от най-натоварените в света. Общата рецесия, обхванала Япония през 90-те години, прекъсва бързото развитие на града и води до срив в цените на недвижимите имоти.
Архитектурата на Токио е оформена основно от историята на града. Два пъти в новата си история, Токио е оставен в руини, поради това, сегашният му градски пейзаж е с най-модерните съвременни архитектури, докато старинните сгради са рядко срещани. В японската столица има множество паркове и градини. Днес Токио предлага привидно неограничен избор на пазаруване, забавление, култура и хранене на своите посетители. Историята на града може да бъде оценена в много отлични музеи, исторически храмове и градини. Противно на общоприетото възприемане, Токио също предлага редица атрактивни зелени площи в центъра на града и в рамките на сравнително кратки влакови маршрути в покрайнините. Японската столица е непрекъснат, бурен 24-часов мегаполис. Сливането на модерността от ново поколение, основаващо се на традиционното наследство е истинска примамка на този загадъчен град, който обещава да забавлява и очарова всички. За посетителите на столицата, тя е смесица от разнообразни култури – традиционни и съвременни, много места за пазаруване, близки търговски центрове, ресторанти и брарове, ненадминати нощни усещания. Градът е смятан за един от най-скъпите в света. Обсерваториите, които се издигат на 150 и 250 метра височина предлагат птичи поглед към целия град.
Какво може да разгледате в Токио
В Токио се намира Националната парламентарна библиотека, най-голямата в страната и една от най-големите в Азия. Градът има много музеи. В парка Уено са Токийския национален музей, най-големият музей на страната, специализиран в традиционно японско изкуство, Националният музей на западното изкуство и зоологическата градина Уено. Другите музеи включват Националния музей на науките и иновациите, Музеят на Едо-Токио, отделен от центъра на Токио от река Сумида. Токио има много театри за сценични изкуства. Те включват национални и частни театри за традиционните форми на японската драма, както и за съвременна драма. Симфонични оркестри и други музикални организации изпълняват модерна и традиционна музика. Токио също е домакин на съвременна японска и международна поп, и рок музика на места, вариращи по размери от малки клубове до арени като Нипон Будокан. В Токио се провеждат много различни фестивали. По-важни събития са Санджа в храма Асакуса и биеналето Канда. Всяка година, през последната събота на месец юли, се провежда фестивал на фойерверките над река Сумида, което привлича над един милион зрители.
Храмът Kanda myojin shrine
Храмът на Канда е шинтово светилище, разположено в Чийода, Токио. Датира от 1270 години, но сегашната структура е възстановена няколко пъти поради пожари и земетресения. Намира се в един от най-скъпите квартали на Токио. Има важно значение, както за воините, така и за гражданите на Япония, особено по времето на Едо – старото име на Токио. Двуетажната основна порта е реконструирана през 1995 година с кипарисово дърво и е построен покрив – иримоя. Сградата на светилището е изградена в стил Шинто на Gongen-zukuri. Представлява боядисан цинобър, украсен и лакиран със златен интериор. Много склуптури от завладените ками могат да бъдат намерени в сградата. Фестивалът „Канда“ е един от трите големи Шинтови фестивали в Токио, които започват през 1600 година, за да отпразнуват решителната си победа в битката при Секигахара. По това време фестивала е достатъчно важен, за да бъде обявен като национален, а силно украсените му микоши се устремяват по главните улици и замъка Едо, така че дори шогунът да може да наблюдава празниците. Днес се провежда в чест на камите и се празнува около 15 май, всяка нечетна година.
Национална градина Shinjuku Gyoen
Шинджуку Гьо-ен е голям парк и градина в Шинджуку и Шибуя, Токио. Първоначално е била резиденция на семейство Найто в периода Едо. След това се превръща в градина под ръководството на Императорската агенция за домовете в Япония. Сега той е национален парк под юрисдикцията на Министерството на околната среда. Градината, която е с площ от 3,5 километра, съчетава три различни стила – френски и английски пейзаж на север и японска традиция на юг. В нея се намира и традиционната японска чаена къща. Тя е любимо място за ханами, а големият брой тълпи може да присъства по време на сезона, когато черешите цъфтят. В градината има повече от 20 000 дървета, включително около 1500 череши, които цъфтят от края на март до началото на април. Другите дървета, които се намират тук, включват величествените хималайски кедрови дървета, които се издигат над останалите в парка, лалета, кипариси и чинарите, които са първите засадени в Япония, в императорските градини. Работата по градинарството се извършва в оранжериите на градината от 1892 година. Настоящата оранжерия, построена през 50-те години на миналия век, има запаси от над 1700 тропически и субтропически растителни видове на постоянно изложение.
Кулата „Tokyo Tower“
Кулата Токио е комуникационна и наблюдателна кула в парка Шиба, Минато, Токио. На 332,9 метра, тя е втората най-висока структора в Япония. Прилича на Айфеловата кула – решетъчна кула, боядисана в бяло и международно оранжево, за да отговаря на изискванията за безопасност на въздуха. Функционира като структора за радио и телевизионно излъчване, и туристическа дестинация, в която се намират няколко различни атракции. FootTown е четири етажна сграда, точно под кулата, където се помещават музеи, ресторанти и магазини. Оттам гостите могат да посетят две палуби за наблюдение. Двуетажната основна палуба (по-рано известна като „Главната обсерватория“) е на 150 метра, докато по-малката (известна като „специална обсерватория“) достига височина от 249,6 метра. Първият етаж включва галерия „Аквариум“, приемна зала, ресторант „Tower“ с капацитет от 400 души, магазин за сувенири и магазин FamilyMart. Вторият етаж е предимно търговска и хранителна зона, състояща се от четири ресторанта. На третият и четвъртият етаж се намират няколко туристически атракции. Третият етаж е домът на Музея за световните рекорди на Гинес, където се помещават фигури в реален размер, фотографски панаири и паметници, изобразяващи интересни записи, удостоверени от книгата на Гинес. Музеят на восъците е открит през 1970 година, показващ восъчни фигури, внесени от Лондон, където са направени. На четвъртият етаж е галерията за оптични илюзии, включително картини и предмети, с които посетителите могат да взаимодействат. На покрива на FootTown има малък увеселителен парк с живи изпълнения за деца.
Храмът Meiji Jingu Shrine
Светилището на Мейджи е разположено в Шибуя, Токио и представлява Шинтово светилище, посветено на молитвите на император Мейджи и съпругата му, императрица Шокен. Намира се в област покрита от вечнозелена гора, състояща се от 120 000 дървета от 365 различни вида, които са били дарени от жители от всички части на Япония, при създаването на храма. Гората е посещавана от много хора като зана за отдих и релакс в центъра на Токио. Самият храм се състои от две основни части. Наиен е вътрешната част, която е съсредоточена върху сградите на светилището и включва съкровищен музей, в който се помещават статии на императора и императрицата. Музеят е псотроен в стил Azekurazukuri. Гайен е външната част, която включва Мемориална картинна галерия на Мейджи, в която се помещава колекция от 80 големи стенописи, илюстриращи живота на императора и неговата съпруга.
