Титикака е планинско езеро, разположено в Андите, на територията на две държави – Перу и Боливия. То е най-високо разположеното езеро на Земята – 3812 метра надморска височина и второто най-голямо езеро в Южна Америка след Маракайбо. Заема площ от 8370 кв.км. Дълбочината му достига 281 метра. Най-големият остров в него се нарича Титикака. Местното население плете рибарските си лодки от тръстика. Езерото се използва за риболов, транспорт и туризъм. Приблизително 60% от езерото е в Перу и 40% в Боливия. Титикака е родствената земя на народите Кечуа, Аймарас, Урос, Пакайес и Пучинас. Резерватът Титикака е създаден през 1978 година с цел запазване на местната флора, фауна и красотата на местността. В резервата има 60 вида птици, 14 вида риби и 18 вида земноводни. Езерото е сладководно. Поради високото разположение на Титикака, главоболието е често срещано оплакване сред пътуващите, които не са се приспособили. Препоръчва се да се пие чай от кока, за да се облекчи главоболието и да се аклиматизира към височината. Водата също може да помогне за намаляването на главоболието, дължащо се на височината, така че останете хидратирани по време на вашето посещение. Повече от 25 реки се вливат в Титикака.
Езерото Титикака служи за климатична граница в Андите. Бреговете му бележат южната граница с целогодишни високопланински поселения и добра реколта на картофи. Царевицата и ечемика не узряват, но ги отглеждат за храна на животните. Риболовът в езерото е слабо развит, но флората и фауната са разнообразни. Езерото Титикака е дом на повече от 530 водни видове. Езерото притежава големи популации от водолюбиви птици и е определено като Рамсарско място на 26 август 1998 година. Няколко застрашени видове като титикакската гигантска жаба (достигаща до 3 килограма) и нелетящия титикакски гмурец са почти изцяло разпространени само в езерото, а рибата Orestias cuvieri е изчезнала през първата половина на 20 век в резултат на конкуренцията и хищничеството на различни внесени отвън видове риби – пъстърва и Neotropical silverside. Около 90% от видовете риби в езерото са ендемични. В Титикака живеят 24 вида сладководни охлюви (15 ендемити, включително няколко малки охлюва от вида Heleobia) и по-малко от половин дузина видове миди (Sphaeriidae), но като цяло те са слабо познати и тяхната таксономия се нуждае от преразглеждане. В езерото живеят също група ендемични видове мамарци.
История
За пръв път европейците достигат до езерото Титикака при хребета Кордилера Реал. От 1862 година то е най-високото плавателно езеро в света за големи кораби, защото тогава един параход е доставен на части дотам и сглобен на брега. След цял век служба той е „пенсиониран“ и заменен от съвременните кораби, които правят редовни курсове между Пуно в Перу и дестинации в Боливия. В периода преди инките една от културите, обитавала езерото е била Chiripa. Те живеели в южната част на езерото, оставяйки много археологически обекти от церемониален тип.
Планината на Пумата – името Титикака идва от двете кечуаски думи Тити – пума и Кака – планина. Това име напомня на котките, които са живели преди много векове в близост до тази територия. Едно особено нещо е, че според местните жители, които живеят в близост до езерото, казват, че ако поставите картата на езерото с главата надолу, тя има формата на пума, която яде заек. Тази територия има огромна стойност, тъй като много от лодките, които се намират в езерото, имат маска на пума, която е направена от тотора (вид тръстика) – растителен материал, който се използва в ежедневието на местните жители, включително техните къщи.
Според редица легенди царят на инките е бил роден именно на това място, а друга история разказва, че свътът е създаден от бог Вирокоча, който изплувал от свещеното езеро.
По крайбрежието на езерото живеят потомци на инките, които и до днес пазят вековните си традиции, и занаяти. Те са единствените оцелели потомци на народ построил вечният град Тиахуанако, като легендата гласи, че във вените им тече „черна кръв“.
Съществуват доказателства за непрекъснатото човешко присъствие в района на езерото – монументални останки, използването на земята и различни културни традиции. Тези доказателства показват постоянната връзка между човека и природата от древни времена. Целият процес определя културното пространство, където традицията е запазена и показваща трайността на начините на живот, и обичаите на предците. Езиците, обичаите, вярванията и художествените произведения, които остават до наши дни, са доказателство за начина на живот и културните ценности с изключителна стойност, които характеризират жителите на езерото. Традициите, вярванията и обичаите, циклите на живота, празниците, ритуалите, музиката, и танците, запазват най-свещеното в езерото, тъй като от неговите води се появяват основателите на цивилизацията на инките и империята. В Андската вяра, Титикака е родното място на Слънцето. Светлите дни са в контраст с горчиво-студените нощи. Завладяващото, дълбоко синьо езеро Титикака е обединяващият, дългогодишен дом на планинските култури. Днес регионът е смесица от разпадащи се катедрали, запустели хълмове и полета, заобиколени от високите върхове на Андите. В този свят културите все още се засаждат и събират на ръка. Campesinos (фермерите) носят рециклирани сандали от гума, жените работят с фусти, а ламите са укротени като домашни любимци. Тук се намират известните плаващи тръстикови острови, които се носят по повърхността на езерото. Върху тези плаващи творения от древни времена живеят хората от племето кечуа. Животът им изобщо не се е променил от векове, освен любопитните туристи, които ги посещават. На повърхността плават стотици острови. Когато семейството на някой от островите стане голямо, част от членовете му се отделят и си построяват нов. Може да видите как обработва тръстиката с въжета и кал, за да се изработи острова или да опитате хляб от тръстика, изпечен на място. В центъра на всичко това има един остров, който е главен, а на него има пазар, от който може да си купите плодове и зеленчуци.
В езерото Титикака е разположен Острова на слънцето (Isla del Sol). Легендарната люлка на инките, която се извисява над езерото с огромните си размери. И днес на острова могат да се видят каменните дворци на императорите, потънали в руини.
Известно със своите спокойни кристални води, които блещукат под величествените заснежени върхове, езерото Титикака е сред най-вълшебните дестинации в Перу и Боливия, с достатъчно живописни туристически пътеки, и безкрайни древни места на инките, които да разгледате. Важното е обаче да се подготвите, за да извлечете максималното от тази привлекателна локация.
- На височина от 3812 метра, екстремната надморска височина на езерото, може да накара дори и най-подготвените пътници да почувстват главоболие. Ако все още не сте се климатизирали, изпийте един чай от кока, за да смекчите главоболието.
- Езерото Титикака е свещено за Перу и Боливия, отчасти защото древните инки смятат, че това е родното място на Слънцето. В резултат на това множество очарователни археологически обекти, могат да бъдат намерени разпръснати навсякъде.
- Очевидната липса на сянка и лекия планински въздух означават, че слънчевото изгаряне е истинска опасност в целия регион. Винаги взимайте подходящи предпазни мерки, за да избегнете изгарянето.
- Северната част на Isla del Sol понастоящем е извън границите и е затворена за туризъм от март 2017 година. Дори и половината от острова да е недостъпен, той е връхната точка на Боливия, и не бива да се пропуска.
- Разбира се, Боливия е дом само на част от езерото Титикака, а останалата част пребивава на границата в Перу. Не забравяйте да проверите и двете страни на езерото, особено известните острови Урос близо до Пуно.
