Тибет е исторически район, обхващащ голяма част от Цинхай-Тибетското плато в Централна Азия. В различните периоди на историята Тибет е била независима държава, част от Монголската империя или васална област на Китай. Тибет е най-високият регион на Земята, със средна надморска височина от 4900 метра. Най-високата му точка е връх Еверест, най-високият на Земята, издигащ се на 8848 метра. От 1950 година е присъединена към КНР заедно с още няколко провинции. Границите на Тибет обхващат историческите области У Цанг, Кам и Амдо, а Тибетския Автономен регион заема по-малко от половината исторически земи на областта. Населението на ТАР съставлява 1/3 от населението на Тибет. Столицата и най-големия град на Тибет е Лхаса. Тибетската империя се появява още през 7 век, но с падането регионът й скоро се разделя на различни територии. Разпространява се будизма. По този начин остава сувернитет на монголските, а по-късно китайските владетели в Нанкин и Пекин с разумна автономия, дадена на тибетските лидери. През по-голямата част от средновековието страната е под културно и политическо влияние на Китай. В края на 19 век Тибет е обект на спорове между Китай и Британската империя. Китайските войски го напускат през 1911 година, с което той се превръща в независима държава, но остава юридически непризнат от нито една друга държава, а политическите и икономическите му контакти с външния свят остават изключително ограничени. КНР изпраща войски в Тибет през 1949 година, след като побеждава Националистически Китай в гражданска война. През 1951 година между окупаторите и правителството на Тибет е подписано споразумение, наречено „Споразумението за мирното освобождение на Тибет“, което определя взаимотношенията между Китай и Тибет. Според самия Далай Лама Тензин Гяцо, китайската армия не е нападала мирно население. Днес окупираната теитория на Тибет, влиза в състава на КНР, но в Дхарамсала (Индия) се намира тибетското правителство в изгнание, чийто глава е 14-ят Далай Лама. Той се отказва от задълженията си на глава на правителството, през 2002 година и сега правителството на Тибет в изгнание се води от премиер-министъра Самдонг Ринпоче.
Целия съвременен Китай, включително Тибет, се считат за част от Източна Азия. Исторически погледнато, някои европейски източници считат също, че части от Тибет са в Централна Азия. Общата площ на Тибет, включително провинциите У Цанг, Кхам и Амдо е 2 500 000 квадратни километра. Областта граничи с Индия и Непал на юг, с Бирма на югоизток и с Китай на изток, север и запад. Разположен е в една от най-високите планински вериги – Хималаите. Тук се намират едни от най-високите върхове в света – Еверест – 8848 метра, Даулагири – 8172 метра, Анапурна – 8078 метра, Манаслу – 8125 метра, Чо Ойю – 8153 метра, Макалу – 8481 метра и Лхотце – 8501 метра. Средната надморска височина на Тибет е 4000 метра. На територията на Тибет извират много големи реки, и тъй като преминават през територии населявани от други народи, те са известни с техните наименования, а не с тибетските си имена. Това са Брахмапутра (Ярлунг Цангпо), Хуанхъ (Мачу), Яндзъ (Дручу), Инд (Сенге Кхабаб), Меконг (Зачу), Ганг и Салуин. Големият каньон Ярлунг Цангпо, по протежението на реката е сред най-дълбоките и дълги каньони в света. Тибет е наречен „Водната кула“ в Азия, а Китай инвестира сериозно във водни проекти. Реките Инд и Брахмапутра произхождат от езеро в Западен Тибет, близо до връх Кайлаш. Планината е свещено място за поколение хиндуисти и тибетци. Хиндите смятат планината за обитание на бог Шива. Тибет има многобройни езера с висока надморска височина, те включват езерото Цинхай, Манасаровар, Намтсо, Пангонг Цо, Силинг Со, Ракшастал и други. Езерото Цинхай е най-голямото в Китайската народна република. Климатът в Тибет е изключително суров. Средните температури през юли са 14 градуса по C, а през януари -14 градуса по C. Индийският мусон упражнява известно влияние върху Източен Тибет. Средното количество на валежите силно се различава в различните части на Тибет.
Тибетските културни влияния се простират до съседните страни на Бутан, Непал, райони на Индия, като Сиким, Ладак и други. В Тибет има над 800 населени места. Лхаса е столицата на Тибет и Тибетския автономен регион. Там се намират два обекта от световното наследство – двореца Потала и Норбулингка, които са резиденциите на Далай Лама. Лхаса съдържа редица значими храмове и манастири, включително храма „Джокханг“ и „Рамоче“. Шигатсе е втория по големина град в Тибет, западно от Лхаса. Централният район на Тибет е автономен регион на Китай. Тибетския автономен регион е субект на Китайската народна република. Тя се управлява от народното правителство, ръководено от председател. На практика обаче председателят е подчинен на секретаря на китайската комунистическа партия.
Тибетската икономика е доминирана от селското стопанство. Поради ограничението на обработваемата земя, основното занимание на населението е отглеждането на добитък – овце, кози, говеда, камили, якове и коне. Тибетския мастиф е много голямо и мощно куче, което може да убие тигър. През деня са вързани, а вечер ги освобождават, за да пази собствеността. Основните култури са ечемик, елда, ръж, пшеница, картофи и разнообразни плодове и зеленчуци. Тибет се класира, като най-ниската сред 31-те провинции на Китай по Индекса за човешко развитие според данните от Програмата на ООН за развитие. През последните години, поради засиления интерес към будизма, туризмът се превърна във все по-важен сектор и активно се насърчава от властите. Той носи най-много приходи от продажбата на тибетски шапки, бижута, дървени предмети, дрехи, юргани, тъкани и тибетски килими. През януари 2007 година китайското правителство публикува доклад, в който очертава откритието на голям минерален запас под Тибетското плато. Стойността му е 128 милиарда долара и може да удвои китайските запаси на цинк, мед и олово. Критиците се опасяват, че добиването на тези огромни ресурси ще навреди на крехката екосистема на Тибет и ще подкопае културата.
Населението на Тибет се състои предимно от тибетци и някои етнически групи. Наброява около 6 милиона тибетци и 7,5 милиона китайци. Според традицията, предците на тибетския народ са представени с шест червени линии върху тибетското знаме – Се, Му, Донг, Тонг, Дру и Ра. Делът на не-тибетското население се оспорва, от друга страна, централната тибетска администрация на Далай Лама обвинява Китай, че активно забива Тибет с мигранти, за да промени демографския състав.
Лингвистите обикновенно класифицират тибетския език като тибетско – бирмански език, въпреки границите между тибетския и някои други хималайски езици могат да бъдат неясни. От гледна точка на историческата лингвистика, тибетския най-много прилича на бирманския сред основните езици на Азия. Езикът има множество регионални диалекти, които обикновенно не са взаимно разбираеми. Той се използва в цялото Тибетско плато и Бутан, и се говори в някои части на Непал и Индия, като например Сиким. Тибетския език също се говори от приблизително 150 000 изгнаници, които са избягали от съвременен Тибет до Индия и други страни. Въпреки, че говорения език варира в зависимост от региона, писмения език, основан на класическия тибетски е последователен навсякъде. Това се дължи на дългогодишното влияние на тибетската империя, чието правило обхваща сегашната тибетска езикова област, която се простира от Северен Пакистан на запад до Юнан и Съчуан на изток, северно до Кхингайското езеро и южно до Бутан. От момента на влизането на Тибет в състава на Китай, официалния език е китайският. Обучението в началните класове се извършва на тибетски и с преминаването на горните класове, започва китайски.
Религията е изключително важна за тибетците и има силно влияние върху всички аспекти на техния живот. Бон е местната религия на Тибет, но е почти затъмнена от будизма. Етническите тибетци изповядват, както будизма, така и старата религия Бон. Тибетския език се отнася към групата на тибето-бирманските езици. Тибетския будизъм се практикува не само в Тибет, но и в Монголия, части от Северна Индия, Република Бурят, Република Тува, Република Калмикия и някои части на Китай. По време на Културната революция в Китай, почти всички тибетски манастири са били унищожени от червените гвардейци. Някои манастири започнали да се възстановяват от 80-те години на миналия век и е предоставена по-голяма религиозна свобода – макар, че тя все още е ограничена. Монасите се завръщат в манастирите в Тибет и възстановяването на монашеството се възстановява, въпреки че броят на монасите е строго ограничен. През 50-те години между 10 и 20% от мъжете в Тибет са били монаси. Тибетските изобразения на изкуството са вътрешно свързани с тибетския будизъм и обикновенно изобразяват божества, или вариации на Буда в различни форми, от бронзови будистки статуии и светини, до силно оцветени тханки и мандала. Тибетската култура съдържа китайски и индийски влияния и отразява дълбоко будистки подход. Най-характерната особеност е, че много от къщите и манастирите са построени на високи и слънчеви места с южно изложение, и често се състоят от смес от скали, дърво, цимент и земя. Стените обикновенно са наклонени 10 градуса навътре, като предпазна мярка срещу честите заметресения в тази област. Разположен на височина 117 метра и ширина 360 метра, дворецът Потала е най-важния пример за тибетската архитектура. Резиденцията на Далай Лама, съдържа над 1000 стаи, разположени на 13 етажа, потрети от миналото му и статуи на Буда. Разделен е на две части – външната е „Белият дворец“, който служи като административен квартал и вътрешните Червени квартали, в които се помещават залата за лама, параклиси, 10000 светилища и огромна библиотека от будистки писания. Дворецът Потала е обект на световното културно наследство, както и Норбулингка, бившата лятна резиденция на Далай Лама. Музиката в Тибет отразява културното наследство на Хималайския район. Първо и преди всичко, тя е религиозна, отразяваща дълбокото влияние на тибетския будизъм върху културата. често се включва пеене в тибетски или санскрит като неразделна част от религията. Тези песнопения са сложни, често рецитирани в свещени текстове или в чест на различни фестивали. Тибет има различни фестивали, които обикновенно се извършват, за да се поклонят на Буда през цялата година. Тибет е едно от най-красивите и загадъчни места на планетата. Привлича туристи от всички части на света с уникална природа и култура, както и с мистичната си атмосфера.
