Ако има място на света, което може да бъде наречено „вечен символ на любовта“, това е Тадж Махал, великолепно архитектурно произведение в Индия. Мавзолеят се намира в град Агра, Индия, на брега на река Ямуна. Смятан за най-бляскавия паметник в моголската архитектура, който съчетава ислямски, индийски и перскийски елементи. През 1983 година е включен в списъка за Световното наследство на ЮНЕСКО, той е смятан за една от най-красивите сгради в света и символ на вечната любов. Въпреки, че централната сграда с известния бял купол е най-популярния образ на Тадж Махал, съоражението представлява много по-голям комплекс от функционално свързани сгради. Строителството започва около 1632 година и е завършено около 1653 година, като в него участват хиляди строители и занаятчии. Комплексът е изграден под надзор на владетеля на група архитекти, сред които Абделкарим Мамун Хан, Макрамат Хах и Устад Ахмад Лахаури. Тадж Махал е издигнат от мугалския владетел Шах Джахан (означава „господар на света“), име което получава след като заема престола през 1628 година. Роден е като принц Кхуррам, син на император Джахангир, а любимата му е прикрасната принцеса Арджуманд Бано Бегум.
Историята им е точно като от приказките, голяма любов, чийто плод са 14 деца, а когато съпруга и става император, тя също получава ново име Мумтаз Махал (означава „възвишена в двореца“). Тя придружава съпруга си при всички негови военни походи. Умира по време на военна кампания през 1631 година, при раждане на 39 годишна възраст. В последните мигове преди смъртта си, Мумтаз Махал моли съпруга си да и построи най- голямата и величествена гробница в света. Той трябвало да посещава гробницата всяка година на датата на смъртта, а Шах Джахан бил дълбоко съкрушен от загубата на съпругата си, но въпреки това изпълнил желанието й. След двугодишен траур в страната, скоро решава да построи в тогавашната столица Агра мавзолей, който да символизира приказната красота на съпругата си. По-късно там е погребан и самият Шах Джахан, а вътре в мавзолея са разположени две гробници – на владетеля и неговата съпруга. За мястото на строежа е избрана голяма градина на брега на реката, собственост на раджа Джай Сингх, а това място е избрано, тъй като добре се вижда от дворците в Червената крепост. Главният архитект на строежа се казвал Иса и купола бил направен във формата на сълза, която според него била сълзата на Аллах. Главна помощница му била Джаханара – най-голямата дъщеря на Шах Джахан. Бракът й сключен по политически причини, носил само нещастие на принцесата и по време на съвместната работа между Джаханара и Иса се родила истинска любов. 20 000 души работят тук в продължение на 21 години, и след дълги години труд Тадж Махал най-накрая бил завършен.
Огромния дворцов комплекс от червеникав пясък е бил златна клетка за знатните моми. Царедворките от онова време нямало право да излизат навън и за да не им е скучно между танците и бродериите, султаните им изградили цяла улица от магазини във вътрешния двор на замъка. През 1607 година, когато един принц от кралското семейство Мугал се разхождал по чаршията Меена, съпътстван от мнозина ласкаещи го придворни, той забелязал млада продавачка на коприна и стъклени маниста. Така Шах Джахан среща своята любима, но двамата са прекалено млади – на 14 години и се налага да чакат 4 години, докато им разрешат да се оженят официално. След 5 години (тогава принцовете не се женили само по любов), 20 годишния най-накрая се оженил за своята 19 годишна булка. Било приказна връзка още от началото, изпълнена с интриги и клюки в двора, битки за престол и накрая знаменито коронясване. Заради любовта си към Мумтаз Джахан, той се проваля като многоженец и правоверен мюсюлманин. За пред хората има харем, но нощем посещава само нея. Всичките му деца са от нея, тя пътува навсякъде с него и участва активно в държавните дела. За 19 години тя му ражда 14 деца, преживява смъртта на 7 от тях и умира от изтощение след износването на последното.
Разноските по строителството на екстравагантния мавзолей са тежко бреме за държавата и водят до сериозна финансова криза. Когато през 1658 година се говори за сериозно заболяване на Шах Джахан, четиримата му синове започват да оспорват трона. Победителят Аурангзеб, намира баща си оздравял, но узурпира властта и последните 8 години от живота си Шах Джахан прекарва затворен в Червената крепост, съзерцавайки Тадж Махал. Аурангзеб погребва баща си в мавзолея, въпреки че той е предвиждал да построи за себе си отделна гробница. В началото на XIX век, британския генерал-губернатор планира да разруши Тадж Махал и да го продаде на парчета, но монумента е спасен единствено поради липсата на потенциални купувачи от Англия.
Комплексът Тадж Махал е дълъг 580 метра и широк 300 метра, като в ограденото с висока стена пространство, освен мавзолеят и джамията са разположени конюшни, ханове за видни гости и прекрасна градина, която днес не е запазена в оригиналния си вид, фонтани и басейн. Самият мавзолей е с квадратна основа, заоблен по ъглите, а всяка от страните е дълга 56,6 метра, с голяма централна арка по средата и по-малки арки от двете страни. На всеки ъгъл е разположен малък купол, а централният е висок 70 метра и наподобява огромна перла (сълза) – Мохамед описва трона на Аллах, като бяла перла, поставена върху четири колони. Стените му са покрита с резба и полиран полупрозрачен мрамор, инкрустирани с цветни скъпоценни камъни, като в стиховете от Корана съчетани с флорални мотиви. Безупречните пропорции са създадени от индийският архитект Уста Иса, а художници от Дамаск, Самарканд, Бухара, Багдад, Лахор и Шираз са вграждали по уникален начин полускъпоценните и скъпоценни камъни в мрамора: лапис лазурит от Шри Ланка, нефрит от Китай, аметист от Иран, корнелон от Индия, йеменски ахати, арабски корали и персийски оникс. Мраморът има интересна особеност – при ярка дневна светлина изглежда бял, рано сутрин става розов, а в лунна нощ сребрист. На другия бряг на реката е трябвало да бъде построена сграда-близнак, изградена от черен мрамор, но така и не била достроена. Двете сгради е трябвало да бъдат съединени с мост от сив мрамор. Мавзолеят има многобройни символи, скрити в неговата архитектура и планиране.
Портата на комплекса е завършена през 1684 година, висока 30 метра, като целта е гробницата да не се вижда преди да се мине през нея. Оригиналната врата на портата, отмъкната от индуски войски през XVIII век, е била от масивно сребро, като по нея са били наковани 1100 пирона с главички от сребърни монети. Покриващи портата калиграфски надписи изглеждат еднакви по размер, като буквите постепенно се увеличавали от долу на горе. Изсечения надпси е цитат от Корана, който завършва с думите „влез в моя рай“. На местния език по онова време, думите „рай“ и „градина“ са се изписвали по един и същ начин, за това се смята, че замисълът на Шах Джахан е да пресъздаде раят на земята.
От двете страни на Мавзолея са разположени две еднакви сгради от червен пясък. Западната е действаща джамия, а източната, известна като Длсауаб (отговор) не гледа към Мека и не може да се използва за молитви, тя е там заради симетрията.
Градината (Чар багх) е дълга и широка по 300 метра и символизира мюсюлманския рай, в който според Корана текат четири реки – от вода, мляко, вино и чист мед. Днешната градина е бледо копие на оригинала, която е била разделена от водни канали на 4 части с по 16 цветни лехи във всяка част и с 400 растения във всяка леха. Дърветата са били кипариси (символ на смъртта) и плодови дръвчета (символ на живота). В каналите, които разделят градината са плували пъстри риби, а сред дърветата са били пуснати различни видове птици.
Усещането за приятна лекота идва от басейна пред мавзолея, който се отразява в сините му води. Единсвеното, което разваля симетрията там е саркофагът на Шах Джахан, поставен до саркофага на любимата му. Двете гробници наречени кенотафи, не са истински. Те са пищни и празни, а истинските са в подземието и са доста по-скромни.
Гробницата е разположена върху платформа, висока 6,7 метра и 95 метра в квадрат, като единственото двойно стълбище води към мавзолея. По страните на платформата се издигат 4 минарета, високи 41,6 метра, които са наклонени леко навън, като при земетресение трябва да паднат встрани, а не върху гробницата. На всяка кула има изписана по една буква – Р, Х, М, Н, като заедно се четат ар-рахман (всемилостивия), едно от 99-те имена на Аллах. Вътрешната част на мавзолея се състои от централна зала с великолепна акустика и четири осмоъгълни зали отстрани – те са били предвидени от Шах Джахан, за гробници на членове от императорското семейство, но сина му Аурангзеб пренебрегва волята му. Под залата е разположена крипта (макбара), в която са разположени гробовете на Мумтаз Махал и Шах Джахан. В централната зала се намират копия на гробовете им, тъй като било нормално да се прави частен и публичен дом. Гробовете в залата са украсени със скъпоценни камъни, а в началото били обградени със сребърен параван, но Аурангзеб го заменя с мраморен. Над гробовете гори лампа, чийто огън никога не трябвало да загасва. Съвременната лампа е дарена от генерал-губернатора на Индия лорд Кързън, тъй като оригиналната е била открадната.
Повечето туристи го посещават в по-хладните месеци – октомври, ноември и февруари. Трафикът не е позволен в близост до комплекса, заради замърсенията, затова туристите трябва да стигат до него или пеша от паркинга, или с електрически автобус.
Голяма част от мавзолея се владее от индийската армия, а една малка част показва как са живели могулските султани. Орнаменти от полускъпоценни камъни и злато, стени покрити с килими и почти никакви мебели, за да преминават свободно въздушните сили през жегите. Огромни ровове и дебели защитни зидове, казани с розова вода, която разхлажда и ароматизира въздуха. Езера с островчета, върху които жените на султана танцували за него. Жените в двореца са строго охранявани от мъжки очи и напълно отделени. Също така и огромния вътрешен двор с гроба на един от последните британски губернатори. В основата е разположен тронът, от който владетеля раздавал правосъдие на поданиците си веднъж месечно.
Начинът на вграждането на скъпоценните камъни в мрамора е най-добре пазената семейна тайна и туристическа атракция. Всеки има възможността да види как става, но съставките на лепилото е строго пазено. То се предава от баща на син, в една единствена фамилия в град Агра, а тайната се пази от векове. Само и единствено това семейство има право да извършва ремонтите по Тадж Махал.
Ислямът забранява изобразяването на живи същества и всяка рисунка вън и вътре е на различно цвете или геометрична фигура.
Произходът на името Тадж Махал не е ясен. Много истории от царуването на Шах Джахан, го наричат просто „Гробницата на Мумтаз Махал“. Вярва се, че Тадж Махал (превеждано като „Царския Дворец“ или „Царството на двореца“) е кратка версия на нейното име Мумтаз Махал. При други условия мавзолеят служи като дълбок ров за защита на Великия Ред Форт на Агра, центъра на мугалските императори, преди да преместят столицата в Делхи през 1637 година. Бил е построен от петия мугалски император Шах Джахан, в памет на втората му жена Мумтаз Махал, персийска принцеса мюсюлманка. Тя намира смъртта си придружавайки съпруга си в Бурханпур, по време на кампания за потушаването на бунт, след като ражда четиринадесетото си дете.
За повечето хора по света Тадж Махал е символ, който олицетворява самата Индия. Той е безспорно една от най-забележителните постройки в света. Прославен с величествена архитектура, изящество и тайнственост, той се причислява към гордите постижения на човечеството и е неземна част от списъка на най-големите чудеса на света. Наричан още Осмото чудо на света, а като гробница, не съществува никъде другаде тленни останки да бъдат приютявани в такъв неповторим разкош.
Индия смята да ограничи броя на туристите посещаващи Тадж Махал, за да опази най-известаната си забележителност. Милиони туристи го посещават ежегодно, като дневно броят им е от 10-15 хиляди души, но през почивните дни може да достигне и до 70 хиляди. Влизането в мавзолея е възможно – необходимо е да се събуете или да сложите калцуни.
