Стобските пирамиди е една от най-популярните дестинации сред туристите. Това уникално природно явление се намира на няколко километра от Благоевград, над село Стоб в западния дял на Рила планина. Това явление се е получило от ледници, които някога са покривали Рила. Те са образувани преди векове, но формите им се променят постоянно заради ерозията и непрестанната промяна на времето. Височината им е между 7 и 10 метра, а ширината им е до 40 метра. От северната страна на рида, пирамидите се открояват по-добре и са ясно изразени, защото са значително по-малко. В южния склон на рида се намират най-много пирамиди, като са по-големи и сгъстени. Цветът им е между жълто и кафяво. Те са с разнообразна форма, като повечето са конусовидни и завършват с каменна шапка, наподобяващи гъби. Пирамидите дори имат и свои имена, най-известни са „Невястата“, „Сватовете“, „Самодивските комини’, „Чуките“, „Зъберите“ и още много наименования. Макар и Стобските пирамиди да не са толкова известни като Мелнишките, все пак ги превъзхождат по различните форми и живописност. Те са най-красиви при залез слънце, когато се получава интересна игра на сенките, които падат върху отделните пирамиди, също така и при лунна светлина. През 1964 година, те са обявени за природна забележителност. Пирамидите са сред 100 национални туристически обекта под 28а.
И като повечето забележителности в България и тук има много легенди за създаването на Стобските пирамиди. Една от местните легенди гласи:
Преди много години на мястото на пирамидите имало голяма равнина. Когато имало сватба или друго събитие, хората се събирали на мегдана и се веселили. Имало двама влюбени, момиче и момче. Майката на момичето не била съгласна дъщеря и да се омъжи за своя любим, но все пак двамата вдигнали сватба. Когато майката разбрала, била много ядосана, отишла в равнината и забила там голям кръст. Тя проклела дъщеря си, когато целуне свекъра си всички гости на сватбата да се превърнат в камъни. Денят на сватбата дошъл, всички гости се събрали, но само майката си останала у дома и се молила клетвата да застигне дъщеря й. Когато хорото се завило чак до равнината и дошло време булката да целуне свекъра си, всички се превърнали в камъни. От този ден в село Стоб се издигат приказни пирамиди, напомнящи за една любов.
Популярна друга легенда е: На няколко километра в планината, нагоре от пирамидите се намирало село Бозовая. То било разположено на няколко хълма и махали: Коьова, Вучкова, Топалска, Тачова, Хаджи-Стоянова и други. Имало двама влюбени, които решили да се оженят. Тръгнали сватбарите надолу по пътеката към Стоб, защото само там имало подходяща християнска църква. Минали през местността „Момена“ и стигнали до пътеката на съседния на пирамидите рид. Този рид се вижда в североизточната посока, към изгрева на слънцето. Булката обаче била толкова красива, че кумът не можал да издържи на изкушението, погледнал и се приближил да я целуне. В този миг Бог се разлютил и превърнал всички в камък. И сега може да се видят сватбарите на съседния склон, като телата им образуват красивите пирамиди и днес наричат „Сватовете“.
Друга легенда разказва за невъзможната любов между българско момиче и турско момче. Влюбената девойка не могла да издържи на неодобрението на родителите си и се хвърлило от скалите. На това място изниква скалната пирамида, която днес наричат „Невестата“.
За да се стигне до този природен феномен се минава през село Стоб, наследник на древния град Стоби, унищожен от Асеневци през XII век. Градът достига своя разцвет през IX век. Има много исторически данни, които разказват за неговите крепостни стени, кули, рудници и водопади. Той е бил разрушен през XII век, но отново е възтановен по време на Втората българска държава. Константин Иречек споменава в своите „Пътувания по България“ за малкото китно селце. Той пише, че на върха над селото се виждат развалини от стара крепост, от която е останал само къс от кула с прозорец, и която някой наричали Петрова кула, свързана с разказите за цар Петър в легендите за св. Иван Рилски. Ливадата под крепостта се наричала „Сарай“, оттам някога тя била превземана. В средата на селото е издигнат паметник в чест на загиналите воини във войните през 1912-1913 г. и 1915-1918 г.
В местността Църквището се намира храма „Св. Прокопий“ , за който може да се прочете в известния Хрисовул на цар Иван Шишман, даден на Рилския манастир през 1378 г. В него царя се позовава на своето върховно право на собственост върху държавата. В него той споменава „на Свети Прокопий на двата камъка“ и повлиян от сведения за свободолюбието на местното население ги предупреждава , „Стоби да няма никаква власт над манастирските люде и техните владения, нито дори на косъм…“ . Това е единствената църква в България с това име, която била изградена през 1373 г. , след това разрушена и през 1860 г. издигната отново. За издигането и били използвани камъните от старата църква, както и бил преместен олтарния стол.
Екопътеката водеща от паркинга до пирамидите е обозначена добре с табели и маркировки. Тя е с дължина 1100 метра и се извива около пирамидите, като постепенно се стеснява докато се стигне до върха. Разходката трае около 40 минути и се разкрива уникална и неповторима гледка към величествената природа на Рила. Има много пейки, на които човек може да си отдъхне и да се наслади на спокойствието и чистия въздух. Също така има и пътека подходяща за инвалидни колички. Туристическия център в селото предлага водачи, както и брошури на български, английски и други езици.
Когато се стигне на върха на хълма, пирамидите остават точно под краката. От там се открива прекрасна панорама към цялото Рилско корито, реката, подстъпите към Рилския манастир и снежните планински върхове. На където и да се обърнеш се разкрива изглед към цяла Рила.
