Швейцария, официално Швейцарска конфедерация е малка вътрешноконтинентална страна от двадесет и шест кантона в Централна Европа. Намира се в сърцето на Европа, на юг граничи с Италия, на запад с Франция, на север с Германия, а на изток с Австрия и Лихтенщайн. Страната има много изгодно транспортно-географско положение, защото през територията й се кръстосват важни международни пътища, свързващи Северна Европа със Средиземноморието и Западна Европа с Балканите и Близкия изток.
Площта й е 41 749 кв.км, от които 39 996 кв.км суша и 1 753 кв.км водна площ. Тя е една от малките по площ европейски държави. Няма излаз на море, но се намира на около 155 км от италианските брегове на Средиземно море. Подразделя се на три големи района с различна площ – на юг е планинската верига на Алпите, която се простира на 60% от територията, на север планините Юра с 10% от територията и в централните части Швейцарското плато с 30% от територията.
Има предимно планински релеф, тъй като по-голямата и част е разположена върху планинската верига на Алпите. Изразен е от високи остри върхове, вечни снегове и ледници, живописни долини и бистри езера, безброй пасища и гъсти гори. Средната и надморска височина е 1350 метра. Само в крайните северни части на страната, в близост до границата и с Германия, надморската и височина е по-малко от 500 метра. Има предимно планински климат, защото по-голямата и част от територията и е заета от планини. Това означава по-дълга и студена зима с обилни снеговалежи и кратки, хладни лета. Швейцария е разположена точно на границата между умерения климатичен пояс на Централна Европа и субтропиците на Средиземноморието. Климатът и може да буде сравнен, с този на две други европейски държави – Австрия и България.
Населението е 8,24 милиона души, по данни от 2015 година, а средната гъстота е 188 души на кв.км. Средната продължителност на живота е 83,6 години за жените и 77,8 години за мъжете. Около 30% от населението е родено извън Швейцария, а почти 1/3 в Италия. Тя се намира на кръстопътя на няколко основни европейски култури, които оказват силно влияние върху културата на страната. Швейцария има четири официални езика – немският е майчиния език на 65% от населението, най-вече в северните и централни части, френския 20% на запад, италиански 10% на юг, ретороманския на 0,5% в югоизточния кантон Граубюнден и 9% от населението има друг майчин език. Немският език, който се говори там е преобладаващо швейцарски диалект, известен като швейцарски немски. Повечето швейцарци говорят два или повече езика.
Най-разпространената религия в Швейцария е католицизмът, чиито последователи са 47,6% от населението, 44,3% са протестантите. Има имигранти изповядващи исляма около 4%, а православните са 2%. Останалата част от населението принадлежи на различни малцинствени групи или се самоопределя като атеисти. Стабилността и просперитета на Швейцария, комбинирани с разнообразното население в лингвистичен и религиозен аспект, са причина страната да бъде описвана като единна или обединена. Днес Швейцария е дом на хора от всички краища на планетата, които идват тук, за да учат, работят, инвестират парите си или просто да живеят тук. Тук се намират много знаменитости, които са привлечени от ниски данъци и изключително спокойния начин на живот. В резултат на множеството фактори, като жизнен стандарт, качество на хранителните продукти, изключително ниската престъпност, по-малко вредни навици на населението, сравнение с други развити страни по света, по-нисък процент неграмотност, днес жителите в страната са сред най-дълголетните в света.
Швейцария е федерация на относително автономни кантони, някои от които имат история на конфедерации повече от 720 години, слагащи ги вероятно сред най-старите оцелели републики в света. Съгласно популярната легенда, през 1291 година представители на три кантона – Ури, Швиц и Нидвалден, подписали Федералната Харта. Тази Харта обединила включените страни в борба срещу чуждото господство на Хабсбургите, които били на немския трон на Свещената Римска Империя. В битката при Моргартен на 15 ноември 1315 година, швейцарската армия победила хабсбургската и така осигурила полуавтономия на швейцарската Конфедерация. Автентичността на Федералната Харта е оспорвана от много историци. За пръв път за митичното събитие се споменава през 1470 година в Бялата книга от Зарнен. През 16 век историкът Егидиус Чуди за пръв път датира събитието, което според него се е случило на 8 ноември 1307 година. През 1891 година митът отново претърпява промяна – поради желанието на жителите на кантон Берн да празнуват кръгла годишнина, за година на създаване на швейцарската конфедерация е определена 1291 година, а за ден е избран 1 август, който и до днес е национален празник.
През 1353 година към първите три кантона се присъединили Гларус и Цуг и градовете Цюрих, Люцерн и Берн, формиращи „Старата Федерация“ от 8 кантона, оцеляли през по-голямата част на 15 век, въпреки че Цюрих е изключен от конфедерацията през 1440 година, поради териториален конфликт. Това довело до нарастването на силата и богатството на федерацията – и в частност по времето Шарл Смелия от Бургундия през 1470 година, както и до успеха на швейцарските наемници. Независимостта си от Свещената Римска империя Швейцария извоюва през 1506 година, седем години след победата над Швабската лига. Успехът на швейцарските войници впечатлява папа Юлий II, който сформира специална наемна гвардия за охрана на папската държава.
През 1523 година Улрих Цвингли дава началото на Реформацията в Швейцария, като Цюрих и още пет кантона приемат протестанството, а другите остават католически. Това довежда до кратки междуособни войни между кантоните, познати като Капелови войни. Първата е през 1529 година и е почти безкръвна, докато по време на втората през 1531 година се водят активни сражения между протестанския Цюрих и католическите Цуг, Швиц и Ури. Победата на католиците във Втората Капелова война дава началото на контрареформаторски политики в Швейцария. Схизмата между католици и протестанти на практика парализира външната политика на държавата до 18 век. Въпреки това Швейцария успява да запази неутралитет по време на Тридесетгодишната война, отчасти заради зависимостта на европейските държави от швейцарските наемници. Законодателния орган на швейцарската конфедерация по това време – Тагзатцунг се обявява против участиети на конфедерацията във военни действия и отказва преход на войски от други държави през територията си. Единственото изключение е направено за Анри дьо Роан, комуто е позволено да премине през протестантските кантони, за да стигне до Граубюнден. Граубюнден остава единствения швейцарски кантон, засегнат от войната, най-вече защото по това време не участва в Конфедерацията. Останалите кантони съумяват да избегнат военни действия, и успешно отразяват шведско нападение край Бодензее през 1647 година.
Договорът от Вестфалия през 1648 година, Швейцария най-накрая получава официална независимост от Свещената Римска империя. Страната обаче не остава стабилна. През 1653 година избухва селско възстание заради проведена валутна девалвация. Правителството успява да потуши селските бунтове, като същевременно провежда данъчни облекчения и избягва налагането на абсолютитски режим, както се случва по-късно в повечето европейски държави. Напрежението в обществото обаче се запазва и нови опити за възстание са направени при двете Вилмергенски битки.
По време на Революционните войни Франция превзема Австрия, обграждайки напълно Швейцарската Конфедерация. През 1798 година французите я превземат и създават на нейно място единна Хелветска република. Уповаването на френските войници за териториална защита, както и премахването на кантоните правят това държавно формирование непопулярно сред швейцарците, и то остава нестабилно по време на краткото си съществуване. През 1803 година Наполеон частично възстановява автономията на кантоните. Към страната са присъединени дотогава съюзните територии Ааргау, Тургау, Граубюнден, Сен Гален, Во и Тичино като пълноправни кантони. Виенския конгрес през 1815 година възстановява независимостта на Швейцария, която бива призната от европейските държави. Тогава се състои и последното териториално разширение на страната с присъединяването на Ньошател, Вале и Женева.
През 1847 година католическите кантони сформират собствен съюз вътре в конфедерацията, което довежда до кратка гражданска война с протестантите, която един месец и взима по-малко от 100 жертви. Това е последния значителен конфликт на територията на страната. На следващата година е приета федерална конституция, към която са нанесени поправки през 1847 година. Оттогава започва период на стабилност и икономически подем.
През Първата Световна война европейските държави не поставят под въпрос неутралитета на държавата. През Втората Световна война, Нацистка Германия разработва планове за инвазия, но се отказва. Въпреки това страната се подготвя за нападение и създава добре организирана отбранителна мрежа. Швейцарската Национално-социалистическа партия призовава за аншлус с Германия, но въпроса дори не бива поставен на дневен ред в полоточеските среди. По време на войната Швейцария е препочитано място за стартиране на шпионски мисии и водене на преговори. Страната също си осигурява неутралитет и като снабдява Германия с висококачествени машини, оптически прибори за самолети, часовници, електроенергия и млечни продукти. Във военните години швейцарския франк остава единствената значима свободно конвертируема валута в света, вследствие на което Съюзниците и Оста продават големи количества злато на Швейцарската национална банка.
След края на Втората Световна война и при нарастващата мощ на ядрените суперсили на САЩ и СССР, Швейцария започва работа по своя програма за атомно оръжие. МНозинството от населението подкрепя инициативата, а Федералният технологичен институт в Цюрих се заема със същинската работа по проекта. Сформираният през 1968 година Договор за Неразпространение на ядрените оръжия е видян обаче, като изгодна и мирна алтернатива, и ядрената програма за военни цели е прекратена.
През 1963 година, Швейцария става членка на Съвета на Европа. На жените е дадено право на глас едва през 1971 година, а участието на страната в ООН е официално ретифицирано през 2002 година, което я прави единствената държава, присъединила се към организация чрез референдум. Швейцария не е член на Европейския съюз, но е част от Шенгенското пространство.
Швейцария е федеративна парламентарна република, като всеки кантон има своя правителство, парламент и конституция. Според федералната конституция страната е конфедерация, но реално с оглед на държавното си устройство, тя е по-скоро федерация с много широка автономия за федералните си субекти. Съставена е от 26 равноправни федерални единици, наричани кантони. Поради историческото си развитие има три двойки кантони, които са по-тясно свързани помежду си и неофициално се наричат полу-кантони. Това са Базел-град и Базел-окръг, Вътрешен и Външен Апенцел и Обвалден и Нидвалден. Останалите 20 кантона имат по двама представители в Кантоналния съвет.
Законодателната власт се състои от Федерално събрание с две равнопоставени камари – Национале съвет от 200 депутата, избирани на всеки четири години на общонационален принцип съгласно населението на Конфедерацията, и Кантонален съвет избиран на кантонален принцип с 46 депутата.
Федералният съвет е орган на изпълнителната власт, избиран на всеки четири години, но ако всеки от седемте федерални съветници в него има желание, мандатът му може да бъде продължен. Всяка година от съвета се избира президент на Конфедерацията по принципа на старшинството – длъжност, която реално не дава никаква власт над останалите, а е чисто представителна. Швейцария се хвали още с полупряката си демокрация. Поне няколко избора се провеждат в рамките на една година, под формата на допитване за приемане или отхвърляне на особено важни за страната становища в национален или международен план.
Въоръжените сили на Швейцария са организирани в Швейцарската армия, подчинена на Федералния департамент за отбрана, гражданска защита и спорт.
Швейцария е разделена на 26 кантона, но централното правителство контролира армията, железниците, пощите и международните връзки. Седалищата на над 150 международни организации се намират там, включително на Червения кръст, който е основан през 1863 година. Кантонът представлява полунезависима малка държава в рамките на Швейцарската конфедерация. Кантоните Апенцел, Гларус и Унтервалден не провеждат избори и гласувания, а „Landsgemeinde“ – събрание на открито на всички жители. Участниците в тях вдигат ръка, за да покажат съгласие или несъгласие със съответното предложение.
Швейцария има пазарна икономика, една от най-развитите, стабилни и капиталистическите в света. През по-голямата част на 20 век, това е най-богатата страна в Европа. По отношение на икономическата свобода, страната се нарежда на второ място в Европа за 2010 година. Номиналният БВП на глава е по-висок от този на големите европейски икономики и Япония. В това отношение само Люксенбург, Норвегия, Катар, Исландия и Ирландия имат по-добри показатели. Швейцарския франк е една от най-силните световни валути и има най-нисък процент на инфлация. Според Световния икономически форум, швейцарската икономика е най-конкурентноспособната в света. Нейната икономика е ориентирана към няколко отрасъла, в които страната влага много, и които са я превърнали в това, което е днес. Известна е със своите банки, висококачествения шоколад, млечните продукти и изключително качествените си часовници.
Швейцария има протекционистки закони по отношение на селскостопанския си сектор, въпреки икономическата си обвързаност със Европейския съюз. Почти 70% от земеделието в страната е субсидирано от държавата, в сравнение със средното за ЕС ниво от 35%. Между 90 и 100% от картофите, говеждото, свинското и млечните продукти са произвеждани в страната. Швейцария има добре развит промишлен сектор и компании с обширна дейност по целия свят, като Nestle Group, Kraft Foods (Milka, Jacobs, Toblerone), Новартис, Давидоф, Ролекс, Lindt&Sprüngli AG и много други световно известни. Основни промишлени сектори са машиностроенето, химическата промишленост, металодобивът и производството на часовници.
Сериозно перо в икономиката е също и туризмът. Тя е една от най-посещаваните страни в света, особено през зимните месеци, когато зимните курорти и ски пистите са пълни с посетители. На територията на Швейцария се намира най-популярните зимни курорти в света – Сен Мориц и Гринделвалд. Сен Мориц се намира в южните части на Швейцария в близост до границата с Италия. Разположен е на брега на едноименното езеро, с надморска височина около 1800 метра.
В страната функционират около 4 000 финансови институции, включително много филиали на чуждестранни банки. Швейцарските банки държат 35 – 40% от световното управление на собствеността и имуществото на физическите и юридическите лица. Те има добра репутация сред клиентите си, благодарение на стабилната вътрешнополитическа обстановка, твърдата швейцарска валута и стрикното спазване на банковата тайна. Като едър износител на капитали Швейцария заема четвърто място в света след САЩ, Япония и Германия. Най-големите вшейцарски банки са: UBS (Union Bank of Switzerland), която е най-голямата финансово-управленска институция в света, с главни квартири в Цюрих и Базел, както и представителства в 50 страни. На второ място се нарежда Credit Suisse Group.
Швейцария разполага с осбено добре развити системи за автомобилния и въздушния транспорт, а железопътният транспорт на страната е приеман за еталон в световен мащаб. Швейцарските производители на подвижен състав, както и компаниите, изграждащи железопътната инфраструктура са търсени зад граница, генерирайки сериозни постъпления за швейцарската икономика и технологичен прогрес за индустрията.
Столицата на Швейцария е Берн (128 041 души население) и се намира в кантон Берн. Градът е разположен в северозападната част на страната, на река Ааре, която е ляв приток на Рейн.
Други големи градове са:
Цюрих (364 977 жители), административен център на кантон Цюрих. Градът е най-голямо търговско средище в Швейцария и притежава най-голямото летище в страната. Разположен е при изтичането на река Лимат от Цюрихското езеро и е ограден с гористи хълмове.
Женева (185 526 жители) е град в Югозападна Швейцария и е главен административен център на едноименния кантон Женева. Градът е седалище на много европейски и световни организации и втория по големина град в страната след Цюрих.
Базел (166 000 души) е третия по големина град в Швейцария след Цюрих и Женева. Намира се до точката, в която се срещат границите на Франция, Германия и Швейцария. Заедно с общините Риен и Бетинген образуват кантона Базел щат. Базел се разделя от река Рейн на „Малък Базел“ и „Голям Базел“.
Лозана (131 130 жители) е петия по големина град, намира се в западна Швейцария и е център на кантона Во. Разположен е във френскоговорящата част на Швейцария, на северния бряг на Женевското езеро. Там се намира и централата на МОК (Международен Олимпийски комитет) и градът се определя като спортната столица на Конфедерацията.
Люцерн (около 52 000 души) е град в централна Швейцария, столица на кантона Люцерн. Разположен е на северозападния бряг на езерото Люцерн.
Тук ще откриете едни от най-високите върхове на континента – световно известния връх Матерхорн, висок 4477 метра, както и Монте Роса, която се издига на 4634 метра. Алпите са планинска верига, в която се намира най-високия връх в Западна Европа Мон Блан – 4810 метра, простираща се в Северна Италия, Югоизточна Франция, Монако, Швейцария, Лихтенщайн, Австрия, Южна Германия и Словения. Алпите имат 82 върха, високи на 4000 метра, от които 48 са в Швейцария, 38 в Италия и 24 във Франция. Те оформят една 1200 метрова стена в Европа, разделяща Средиземно море от река Дунав. Около 20% от Алпите са в Швейцария. Приблизително около 100 върха на територията на страната са близо до или по-високи от 4000 метра надморското равнище.
Юра е планинска верига, разположена на север от Алпите, на територията на Франция, Швейцария и Германия, успоредно на френско-швейцарската граница между долините на реките Рона и Рейн, като по-голямата част е на територията на Швейцария.
Швейцария е богата на води. Реките се оттичат в три различни морета: Рейн с нейните притоци се вливат в Северно Море, Рона и Тичино в Средиземно море, а Ин в Черно море.
Рейн е една от най-големите европейски реки, дълга 1230 километра, от които 375 км. са в Швейцария, 220 000 кв.км водосборен басейн, представляваща най-важния воден път на континента. Формира се край село Райхенау в Швейцарските Алпи, в кантона Граубюден, където двата му първоначални притока Фордеррейн и Хинтеррейн се обединяват, след като тече на север, определяйки границите между Швейцария и Лихтенщайн и Швейцария и Австрия. След това реката прави завой на запад кем Холандия, където заедно с река Маас образува обширна делта, разделяйки се на три главни ръкава и оттичайки се в Северно море. Най-големите градове, разположени на реката са Базел, Страсбург, Карлсруе, Майнц, Манхайм, Бон, Кьолн, Дюселдорф, Дуисбург, Утрехт и Ротердам.
Ааре има дължина 288 км, извира от алпийския масив Аар-Готар, от водите на ледниците на връх Финстераархорн – 4275 метра, влива се в Тунското езеро, изтича от него и продължава към Берн, откъдето се отправя към швейцарско-германската граница и се влива в Рейн при Кобленц. Бързите води на река Ааре се използват интензивно за производство на електричество – 107 хидроелектрически централи са построени по нея и три швейцарски ядрени централи, като четвъртата ядрена централа Лайбщат се намира малко след устието, където Ааре се влива в Рейн. Рона има дължина 812 км, 290 от които тече през територията на Швейцария. Извира от Ронския ледник в Алпите, близо до прохода Фурка, на 1850 метра надморска височина. В кантона Вале в Швейцария, преминава през Женевското езеро и се влива в Средиземно море. Рона преминава през Лион, Женева и Авиньон. Основните десни притоци на Рона са реките Ен, Сона и Ардеш, а левите са Изер и Дюранс.
Реус има дължина 158 км, приток на Ааре и е четвъртата по дължина река в страната. Извира от алпийския масив Аар-Готар, от прохода Сен Готар, на 2431 метра надморска височина, протича през долината Андермат и се влива в Езерото на Четирите кантора, от което излиза при град Люцерн, после продължава на север и се влива в Ааре.
Ин има дължина 510 км, от които 106 км са в Швайцария и е най-значимия приток в горната част на река Дунав, като чете през Швейцария, Австрия и Германия. По бреговете и човек може да види всичките ландшафтни форми от високоалпийските планински панорами до прелестната Дунавска равнина. Ин извира на швейцарска територия, недалеч от курорта Сейн Мориц, в района на долината Енгадин, на 2484 метра надморска височина. Реката определя границата между Австрия и Германия, след което се влива в река Дунав при германския град Пасау – градът на трите реки. Тичино е река в Швейцария и Италия, с дължина 280 км, от които 91 са в Швейцария. Тя извира от масива Сен Готар в Алпите, преминава през езерото Лаго Маджоре и се влива в река По близо до Павия. На реката е наречен швейцарския кантон Тичино, по-голямата част от който се намира в нейния басейн. През 218 г.пр.н.е, край реката се е състояла известната антична битка при Тицин по време на Втората пуническа война. На територията на Швейцария реката има голямо значение за производството на електрическа енергия.
Швейцария има изключително много езера, всички с ледников произход.
Женевското езеро или езерото Леман е второто по големина в Централна и Западна Европа след Балатон. Намира се на границата между Швейцария и Франция и има типичната за ледниковите езера издължена форма – полумесец, с вдлъбната южна страна откъм френския бряг. Повърхността на езерото е 582,4 кв.км и дълбочина 309,7 метра, и е с надморска височина 372 метра. Образува собствен микроклимат, тъй като през зимните месеци отдава събраната през лятото топлина и по този начин омекотява значително планинската зима. Затова по бреговете на езерото растат палми. Около 20 000 лодки транспортни, риболовни или за забавление, кръстосват водите на езерото. Освен множеството интересни селища, в близост до град Монтрьо, се намира замъкът Шийон с неговата уникална романтична атмосфера и вековна история.
Боденското езеро е третото по големина в Европа, известно още като Констанц. Разположено между Германия, Швейцария и Франция, по течението на река Рейн. Повърхността на езерото е 536 км, а дълбочината му е 254 метра, разположено на 395 метра надморска височина. Най-големите острови в езерото са Райхенау, Майнау – така наречения остров на цветята и Линдау. Лаго Маджоре, наречено още Вербано се намира между Италия и Швейцария. Основните му притоци са реките Тичино, Маджа, Точе и Треза. Повърхността на езерото е 212 км и е разположено на 193 метра надморска височина. ИМа издължена форма и в него се намират множество острови и островни групи с различна големина. Езерото привлича множество туристи всяка година с историческите си забележителности, разположени по неговите брегове, средновековни замъци, възможности за водни спортове и красота.
Цюрихско езеро намира се на югоизток от Цюрих и се подхранва отводите на река Линт, Езерото има издължена форма, наподобяваща банан, повърхност от 88,65 кв.км, дълбочина 143 метра и надморска височина 406 метра. В него се намират два малки острова Лютзелау и Уфенау.
Нюшател се намира в кантоните Нюшател, Во, Фрибург и Берн. Най-дългото езеро изцяло на територията на Швейцария, и е с повърхност 218,3кв.км и дълбочина 152 метра.
Езерото на Четирите кантона или Люцернското езеро се намира в Централна Швейцария. Големината му е 114кв.км и дълбочина 214 метра.
Швейцария е популярна с красивата си природа. Назъбени планински върхове, покрити със сняг през цялата година, тучни зелени поляни, борови гори, кристално чисти потоци спускащи се от чукарестите върхове на Алпите. За съжаление Швейцария е засегната от глобалното затопляне и през последните години има поредица от топли зими, което се отразява лошо на туристическата индустрия. Поради тази причина, тя е една от страните, които се борят най-много за опазването на околната среда.
Тя не е член на Европейския съюз, защото след референдума, става ясно, че населението на страната, не желае да влиза в общност. Швейцария спазва успешно политика на неутралитет.
