Сейнт Лусия или известна още като Света Лусия е островна държава в най-източната част на Карибите. Намира се сред водите на Карибско море в континента Южна Америка. Разположена е върху едноименен вулканичен остров, част от групата на Малките Антилски острови. Най-близките й съседи са: на североизток остров Сейнт Винсент, северозапад от Барбадос и на юг от Мартиника. Най-близко намиращата се континентална суша е Венецуела. Сейнт Лусия е един от най-красивите острови в света, с уникална местна култура, в която се усеща силно влияние от Франция и Англия. Той е символ на екзотиката и несравнимия карибски чар и като магнит привлича туристи от всички краища на света. Най-чистият остров на цялата земя, който ще захрани духа ви с аромати, които е събрал от земята, морето и нейния народ. Обхваща площ от 617 кв км, а столицата и е Кастрийс (60 263 души), където живеят 32,4% от населението.
Следите от вулканичния произход на острова се забелязват навсякъде. В южната част на острова има верига от 18 вулканични конуси и голям брой кратери. Климатът е тропичен , средните дневни температури са 29°C, а средните нощни температури около 24°C. Сухия сезон е от 1 декември до 31 май, а влажния е от 1 юни до 30 ноември. Тъй като е близо до екватора, няма голяма разлика в температурата между зимата и лятото. Средните годишни валежи достигат от 1300 мм до 3800 мм.
Сейнт Лусия има много живописен релеф и в сравнение с повечето Карибски области е планински. От север на юг се простира вулканската верига Бар де Л‘Ил-Ридж , чиято най-висока точка е връх Джими с надморска височина 950 м. Стръмните планински склонове, покрити с гъста растителност напомнят на планините в бразилския град Рио де Жанейро. Той е един от малкото острови в света, на който има активен вулкан. Там има изключително красиви плажове, оградени с тропически гори.
След национално преброяване през 2010 г населението на острова е 165 595 души, а през 2016г достига до 178 015 души. Населението на страната е разположено равномерно между градските и селските райони, като повече от една трета, живеят в столицата Кастрийс. Расовият състав е: 82,5% черни, 11,9% мулати, 2,4% индийци, 1% бели и 3,1% други. Въпреки високия процент на емиграция, населението бързо нараства с около 1,2% души годишно. По-голямата част от населението са чернокожи и мулати, а преселниците са главно от Англия и Франция. Официалния език е английски, въпреки това много голяма част от жителите на острова говорят антилски креолски език, базиран на френския. Около 61,5% от населението са римокатолици, наследство от френската колонизация на острова. Останалата част принадлежът към протестанството, исляма, Бахайската вяра, юдеизма и будизма.
Основна икономика на страната са селското стопанство, туризмът и риболова. Света Лусия е вторият най-голям производител на банани в Карибите. Основната част на брутния вътрешен продукт се формира от силно развития туризъм и производството на банани. Друга важна промишленост е химическата. Населението има среден стандарт на живот, който е далеч от този на развитите страни от Западна Европа и САЩ, но доста по-висок от този в редица държави в света, като Африка. Официалната валута на острова е източнокарибския долар. Туризмът е по-значим през сухия сезон от януари до април, поради тропическите си температури и природа, и многобройните си плажове. Годишно той се посещава от 1 милион туристи, повечето от тях пасажери на големи круизни лайнери. За това на острова няма да се забележат огромни многоетажни хотели, има разбира се луксозни хотели, които са по-скоро тип бутикови.
Голямото разнообразие от природни пейзажи, джунгли, върхове и плажове с черен пясък, както и много какаови насъждения, правят острова уникално и привлекателно място, за любителите на девствената природа и спокойствието. Растителния свят е много богат и се срещат над 400 вида растения, палми, гигантски папрати, орхидеи и многобройни видове храсти и цветя, изпъстрили планинските склонове през цялата година. Отглеждат се много банани, кокосови орехи, манго, захарна тръстика, какао, няколко вида грозде и други. Голяма туристическа атракция и уникална забележителност е величествения и красив вулкански масив Питон на юг, с върховете Грос Питон- 797 метра и Пти Питон – 750 метра. В страната има и ботаническа градина, добре поддържана, в която са събрани част от най-представителните видове на острова и в Карибския басейн. Животинския свят също е много интересен и богат, тук обитават някои редки животни, като ендемичния земен гущер Зандолите, смока Куве, папагали от рода Амазона, които красят знамето на страната, редкия гълъб Раме, санталусийската авлига, птици фрегати, чапли и много други видове, както и гризачи, като агути и манику. Света Лусия може да се похвали с луксозни яхтени пристанища, чудесни условия за гмуркане, наблюдение на птици, ветроходство, яхтинг и любимо място за феновете на риболова. Поради вулканичния произход на острова , той е покрит с изключително гъсти тропически гори, а вулканичната пепел прави почвата много плодородна. И това в комбинация с обилни валежи и целогодишно топло време е превърнал джунглите в непроходим лабиринт от растения. Островът е много богат на води, а множество малки реки се спускат по стръмните склонове към морето. Някои от плажовете са покрити с черен вулканичен пясък, а други снежно бели, по-привлекателни и популярни сред туристите. На запад плажовете са защитени от силни ветрове, затова водите им са по-бистри, чисти и спокойни, на изток има много по-големи вълни и природата е по-сурова. Най-атрактивни са плажовете на западното и северозападното крайбрежие, където се намират най-добрите курорти. В централната част се намират много паркове, резервати и защитени територии: като националния парк „Пинджен-Айлънд“, резерватите „Фригет-Айлънд“, „Мария-Айлънд“, „Рейнфорест“, „Манкоте-Мангрув“ и други. Кораловите рифове на Сейнт Лусия са много красиви и задължително трябва да бъдат разгледани от любителите на гмуркането. Бистрите и кристални води на Карибско море правят изживяването по-вълнуващо.
Островът е открит от Христофор Колумб на 13 декември 1502г- в деня на Света Лусия, но първи англичаните правят опит да заживеят там, но завършват неуспешно поради силната съпротива на местните индианци. В миналото страната е била владение на Испания и след това на Франция. През 1650г французите създават първото стабилно селище на острова, а вследствие масово се карат роби от Африка за работа в плантациите от захарна тръстика. И така постепенно доминиращото население стават негрите и мулатите. В интензивна борба на колониалните сили за владения в Новия свят, Сейнт Лусия става спорна земя между Англия и Франция. До началото на XIX век островът 14 пъти преминава ту в ръцете на французите, ту в ръцете на англичаните. Никой друг карибски остров не си е сменял собственика толкова често. През 1814г островът окончателно е даден на британската корона, през същата година англичаните отменят робството там, а през 1838 се присъединява към Съюза на подветрените острови. Островната република получава статут на свободноуправлявана държава в рамките на Западноиндийските страни през 1967 г, а на 22 февруари 1979 г получава независимостта си. Към 2006 година страната е членка на Общността на нациите, ООН и ОАД, а глава на държавата е кралица Елизабет II, представлявана от губернатор.
