Салар де Уюни е най-голямото солно езеро в света на площ от 10 582 кв.км. Намира се в провинция Даниел Кампос, Потоси в югозападна Боливия и близо до билото на Андите, и е на височина 3656 метра над морското равнище (платото Алтиплано), което го прави най-високото езеро в света. Наподобяващо пустиня, но вместо покрита с пясък, тук се виждат тонове сол. Саларът се е образувал в резултат на трансформациите от няколко праисторически езера. Алтиплано е високо плато, което се образува по време на издигането на Андите. То включва много соленоводни езера и солни площадки, заобиколено от планинска площ без дренажни изходи. Преди около 30 000 до 40 000 години районът е част от огромно праисторическо езеро, наречено Минчин. По-късно се трансформира в езерото Тауча с дълбочина 140 метра и приблизителна възраст 13 000 до 18 000 години. А след това се формира в по-младото езеро Коипаса на 11 500 до 13 400 години. Когато пресъхва, от него се сформират двете езера Поопо и Уру Уру, и двете солни пустини Салар де Коипаса и Салар де Уюни.
Соленият разтвор на езерото е наситен на натриев хлорид, литиев хлорид и магнезиев хлорид. Понякога повърхността се разкъсва и се образуват кръгли дупки наречени Ojos de Aguas. Те са опасни и трябва да се избягва минаването покрай тях. Вулкана Тунупа се намира от северната страна на езерото и се издига на 5321 метра надморска височина. До този момент той не е активен, което позволява на много алпинисти и местни жители да стигнат до върха му. От върха на Тунупа се разкрива уникална гледка към солената пустиня. Салар де Уюни съдържа голямо количество литий, а Боливия държи от 50% до 70% литиеви запаси в света. Понастоящем районът няма минен завод, а правителството на Боливия не разрешава експплоатацията от чуждестранни корпорации. Вместо това възнамеряват да изградят свой собствен завод, с първоначално скромно годишно производство от 1200 тона и с времето да го увеличат до 30 000 тона. Най-големия резервоар на сол от световен мащаб, състоянието на Салар де Уюни се изчислява на 10 милиарда тона сол, от които около 25 000 тона се добиват ежегодно.
Салар де Уюни от испански означава „оградена солена плоскост“. Легенда разказана от местното племе Аймара гласи: Преди много време трите вулкана Тунупа, Куску и Кусина били човешки същества. Тунупа е омъжена за Куску, но след раждането на първото им дете, той избягал от нея с Кусина. Скръбта и нямала край и винаги когато кърмила сина си, тя плачела, а сълзите и се смесвали с млякото и така се образувал Салара де Уюни. Местните хора вярвали, че Тунупа е важно божество и смятали, че мястото трябва да се нарича Салар де Тунупа, а не Салар де Уюни.
През сухия сезон платото пресъхва, откривайки утаени пластове минерали, предимно соли, а солната покривка достига от 2 до 6 метра дебелина. Тогава е невероятно изживяване да се разгледа това наподобяващо на огромно бяло поле място с интересни образувания. По време на влажния сезон солената пустиня се превръща в голямо солено езеро. Тънък слой вода около 20 сантиметра покрива земята и натрипаната сол. Дълбочината на водата остава достатъчно плитка, така че човек да може да се разхожда спокойно по повърхността, както с лодка, така и с камион. Точно тогава водата отразява небето, създавайки илюзията за безкрайност. Тази уникална гледка и невероятно изживяване, райско кътче на Земята, където можеш да се почувстваш на друга планета. Мястото се превръща в най-голямото естествено огледало в света. Дъната на езерцата в района са оцветени различно, в зависимост от минералите съставящи утайката. На слънце околността блести в зелено, тюркоазено, сребристосиво и керемиденочервено. Солта буквално се изгребва от водата и се насипва на камари, по този начин водата се изпарява по-бързо и улеснява транспортирането и.
Салар де Уюни е лишен от всякаква растителност и дива природа. Там единствено се срещат гигантски кактуси, които растат с 1 см на година и достигат около 12 метра. Всеки ноември езерото става развъдник на 3 вида фламинго от Южна Америка: Чилийскоте, андийските и рядко срещаните фламинго на Джеймс. Срещат се около 80 вида други птици, включително и андския хълмар, вид колибри.
Град Уюни се намира непосредствено до Салар де Уюни и е с население от 11 000 жители. Една от големите туристически атракции е гробището за локомотиви, което е на 3 км извън града. Железопътните линии били построени от английски инженери, пристигнали тук в края на 19 век. Конструкцията започва през 1888 г. и завършва 1892г. Тя е насърчавана от тогавашния президент на Боливия, който смятал, че страната ще процъфтява с добра транспортна система. Но в същото време непрекъснато се саботира от местните индианци Аймара, които го считат за проникване в живота им. През 40те години минната индустрия се срива, една от причината е изчерпването на минерали. Много от влаковете са изоставени и така се образува гробището.
Салар де Уюни привлича туристи от цял свят. Тъй като се намира далеч от градовете в района има построени много хотели. Поради липса на строителни материали, много от хотелите са изградени изцяло от солени блокове. Първият такъв хотел се казва Паласио де Сал и е издигнат през 1993-1995 година в средата на езерото. Направен отвън и от вътре изцяло от сол, състоящ се общо от 10 500 тона сол и обхваща 4500 кв.км. Разполага със съоражения като суха сауна, парна баня, джакузи и солна стая. Местоположението му е причинило проблеми със санирането и повечето отпадъци трябва да бъдат събирани ръчно. Друг хотел е Плая Бланка, който не разполага с електричество, има малко удобства и няма вода, но за това предлага пълна тишина, необятна красота и гледка към нощното небе. Има и други хотели като Сал Луна Салада и Сал Кристал Саманя.
