Ледниковото езеро Рупкунд се намира в индийския щат Утаракханд, наричано още Езерото на скелетите и известно със стотиците човешки кости на дъното му. Районът е необитаван, високо в Хималаите с надморска височина от 5029 метра. Заобиколен от скалисти ледници и заснежени планини, езерото е популярна туристическа дестинация. Плиткото езеро с дълбочина два метра привлича вниманието поради човешките скелетни останки, които се виждат на дъното му, когато снегът се топи. Някои изследователи са стигнали до заключение, че скелетите са останки от хора, убити внезапно от силна градушка през 9 век. Района около него е безлюден, а пътят до езерото е доста стръмен, тесен и опасен. Рупкунд стои високо в планината, далеч от търговските пътища на Тибет. Не се намира във важен район и никой нямаше да знае за съществуването му, и тайната, която пази, докато случайно не е открито. През 1942 година индийския горски рейнджър Хари Кишан Мадхавал, служител в националния парк „Нанда Деви“, случайно се натъква на тази зловеща гледка. В езерото и около него са открити останките на около 500 души, черепи и кости наред с много други дървени артефакти, железни остриета, кожени чехли и пръстени. Има много и различни хипотези за тази зловеща находка и какво се е случило там. Някои археолози, дори местни жители смятят, че причината е масова епидемия, свлачища, премръзване, природни бетствия или ритуални убийства. Има вероятност загиналите да са били много повече и част от телата да са погълнати от езерото при периодичните свлачища или лавините в района. От начало британски учени, смятали, че скелетите са жертви на тайна японска инвазия, но след това се установява, че са твърде стари, за да са японски войници. Когато екип от списание National Geographic, извадили около 30 скелета, открили, че по някои от скелетите все още има плът и косми, които са запазени от студения климат. Генетиците Niraj Rai и Manvendra Singh от Центъра за клетъчна и молекулярна биология в Хайдерабад, направили ДНК-а тестове на сто проби от езерото, и ги сравнили с настоящото индийско население. Пробите били изпратени в Радиовъглеродния ускорител на Оксфордския университет, което разкри, че скелетите датират още от преди около 850 години. Резултатите показали, че 70% от тях имат афинитет към Иран, а останалите принадлежат на местното население.
Местна легенда разказва, че кралят на Канаудж, Раджа Яшвалхал, бременната му съпруга Рани Балампа, техните слуги, стражи, танцови трупи и други, отивали на поклонение в храма, в чест на богинята Нанда Деви, когато групата е изправена пред буря и огромна градушка. Смята се също, че черепите може да принадлежът на войници от Кашмир, които се завръщат от битка в Тибет, през 1841 година.
Научните тестове от експедицията през 2004 година до езерото показват, че скелетите принадлежът на няколко групи хора. Едната група е съставена от ниски и дребни хора, вероятно местни носачи и група с по-високи хора, които са тясно свързани с ДНК-а мутации, характерни за Коканаста Брамин от Махаращра. Изследванията на черепите, разкриват обща причина за смъртта: удари в задната част на главата, шията и раменете, причинени от кръгли предмети, падащи отгоре. Изследователите стигат до заключение, че жертвите са били хванати от внезапна снежна буря с градушка, както е описано в местните легенди и песни. По време на бурята са паднали късове с големина на топка за тенис, а поклонниците и техните носачи е нямало къде да се скрият. Това, което не е определено все още и остава загадка за всички е: Какво са правили такава голяма група хора на толкова отдалечено място? Няма исторически доказателства за търговски маршрути до Тибет в района, но Рупкунд е на важен път за поклонение пред богинята Нанда Деви, с религиозните празници на Нанда Деви Радж Ят, които се провеждат веднъж на всеки дванадесет години. А вероятно и оттам идва хималайската легендата за краля на Канаудж, описваща историята, като тази на загиналите.
Налице е нарастващото изчезване на скелетите и хората се опасяват, че ако не се преприеме стъпка за тяхното запазване, костите постепенно могат да изчезнат през следващите години. Туристите, които посещават района, хора пътуващи с мулета имат навика да вземат кости, като сувенир, а областната администрация изрази необходимостта за защита на района. Районния магистрат на област Чамоли съобщава, че любопитните туристи, учени и изследователи, транспортират изключително много кости. Правителствените агенции полагат усилия да развият района като дестинация за екотуризъм, в опит да защитят скелетите. Рупкунд е живописна туристическа дестинация и едно от важните места за трекинг (преход) в района Чамоли, Хималаите, защото се намира близо до основата на два хималайски върха: Трисул (7,120м) и Нанда Гунти (6,310м). Езерото е покрито с лед през по-голямата част от годината.
