Припят, АЕЦ Чернобил

Припят е изоставен град в Киевска област, Северна Украйна. Наименуван е на река Припят, на чийто бряг е разположен. Намира се близо до границата с Беларус, недалеч и от границата на Русия, на 15 километра от град Чернобил и на около 150 километра от столицата Киев. Припят е най-близкия град (3 км) до АЕЦ Чернобил. Малко по-близо до централата е селището Янов с население, достигнало 100 души. Край реката, близо до града и Чернобилската атомна електроцентрала, има неголямо водохранилище за аварийно охлаждане на централата, завършено през октомври 1976 година.

Днес градът е своебразен музей на последните години на Съветската епоха. С напълно изоставени жилищни блокове (от които 4 блока никога не са използвани), плувни басейни и болници, в които всичко е непокътнато, от вестници до детски играчки и дрехи. Припят и околните райони няма да бъдат пригодни за обитаване от хора през следващите няколко века. Според учените ще са нужни 900 години за достатъчното разпадане на най-опасните радиоактивни елементи.

Градът е достъпен и относително безопасен по пътищата, макар и при придвижване с дозиметър. Вратите на всички сгради са отворени, за да се намали риска за посетителите, но голяма част от тях са акумулирали твърде много радиоактивни материали, за да могат да се посещават безопасно. Танкове, хеликоптери и транспортни машини на Съветската армия, използвани по време на изграждането на саркофага на избухналия реактор, са изоставени поради високите нива на радиация в тях.

В днешно време хиляди работници обитават града и околностите му непостоянно (до 14 дни максимум), докато текат строителните работи по новия саркофаг на реактора.

Съществуват украински туристически компании, предлагащи екскурзии до града и забранената зона.

Една интересна забележителност, често срещана в снимки на града и видима от уебсайтове с въздушни изображения, е отдавна изоставеното виенско колело, разположено в Увеселителен парк Припят, чието официално откриване е било планирано пет дни след бедствието, по време на майските празници (Международен ден на работниците, 1 май). Плувният басейн Azure и стадион Аванхард са други два популярни туристически обекта.

Бедствието е катастрофална ядрена експлозия, която е настъпила през 1986 година – хиляди хора са загинали в резултат на дълготрайна радиация, оставена във въздуха.

Малко история

Градът е основан на 4 февруари 1970 година, като деветият ядрен град (вид затворен град) в Съветския съюз, за да обслужва Чернобилската АЕЦ. През 1979 година придобива статут на град. Населението му към януари 1986 година е 49 360 души. Бил е проектиран да приютява около 75 – 78 хиляди души.

На 26 април 1986 година избухва четвърти реактор на АЕЦ Чернобил. Това е най-тежкият инцидент с атомен реактор в историята. На следващия ден по високоговорителите на град Припят звучи съобщение, известяващо хората за аварията и че ще бъде извършена временна евакуация на жителите. След аварията, на 45 километра от Припят е построен град Славутич, който подслонява по-голямата част от евакуираните жители. След град Чернобил това е вторият по големина град за настаняване на работниците от електроцентрали и учени в Общността на Независимите Държави (ОНД).

Достъпът до Припят, за разлика от градовете с военно значение (Затворен град), не е бил ограничен преди бедствието, тъй като Съветския съюз смятал, че атомните електроцентрали са по-безопасни от другите видове електроцентрали. Атомните електроцентрали са били представени като постижения на съветската техника, използващи ядрена енергия за мирни проекти. Лозунгът „мирен атом“ е бил популярен през тези времена. Първоначалния план бил заводът да се построи на 25 километра от Киев, но Украинската академия на науките, наред с други органи, изразяват загриженост, че ще бъде твърде близо до града. В резултат на това електроцентралата и Припят са построени на сегашните си места, на около 100 километра от Киев. След катастрофата град Припят се евакуира за два дни.

Инфраструктура и статистика

Следните статистически данни са от 1 януари 1986 година.

Население

49 400 души преди бедствието. Средната възраст е била около 26 години. Общата жилищна площ възлиза на 658 700 кв. метра: 13,414 апартамента в 160 жилищни блока, 18 жилища за настаняване, в които могат да отседнат до 7621 мъже или жени, и осем зали за пребиваване на омъжени или двойки.

Образование

има 15 детски градини и начални училища за 4980 деца и 5 средни училища за 6786 ученици.

Здравеопазване

една болница, в която могат да се настанят до 410 пациента и три клиники.

Търговия

25 магазина и молове, 27 кафета, кафетерии и ресторанти, които заедно биха могли да обслужват до 5535 клиенти едновременно. Също, 10 склада, в които може да се съхраняват 4430 тона стоки.

Култура

Три съоръжения – дворец на културата, Дворец на културата Енергетик, кино и  училище за изкуства, с осем различни общества.

Спорт

10 спортни зали, 10 стрелбища, три закрити басейна и два стадиона.

Развлечения

Един парк, 35 детски площадки, 18 136 дървета, 33 000 розови растения и 249 247 храсти.

Промишленост

Четири фабрики с общ годишен оборот от 477 000 000 рубли и една атомна електроцентрала с четири реактора.

Транспорт

жп гара Янов, 167 градски автобуса, плюс паркинг на атомната електроцентрала с 400 места.

Телекомуникации

2926 местни телефони, управлявани от телефонна компания Припят, плюс 1950 телефона, собственост на администрацията на Чернобилската централа, фабриката Юпитер и Министерството на архитектурата и градоустройството.

Естествената загриженост е дали е безопасно да посетите Припят и околностите. Радиоактивната зона се счита за относително безопасна за посещение, а няколко украински компании предлагат екскурзии из района. Понастоящем радиационните нива са паднали значително, поради разпадането на краткотрайните изотопи, освободени по време на инцидента. На повечето места в града нивото на радиация не надвишава еквивалентна доза от 1 μSv (една микросиверта) на час.

Когато човек чуе името Чернобил – място за ваканция със сигурност не е първото нещо, което трябва да му дойде на ум. Въпреки това, повече от три десетилетия след ужасната катастрофа, обиколките из замърсените градове около скандалния реактор набират популярност.

На 26 април 1986 година, по време на тест, за да се разбере колко енергия е необходима на реактор номер 4, в случай, че тока спре, той експлодира, причинявайки пожар, който в следващите дни довежда до огромни щети на сградата, освобождавайки изключително опасни количества радиоактивни химикали във въздуха, които с течение на времето замърсяват милиони квадратни километри в десетки европейски държави. МААЕ изчислява, че около 30 души са били убити от експлозията и свързаното с нея радиационно облъчване, като няколко хиляди допълнителни смъртни случая се дължат на по-високата степен на рак и лъчева болест в дългосрочен план.

Градът, най-близко до 4-ти реактор, е Припят, с население от 49 400 души, основан през 1970 година, за да приюти работниците от АЕЦ Чернобил. Благодарение на хората, които са живели там, това е един от най-красивите и луксозни градове в Съветския съюз. Само на три километра от експлозията целият град е бил принуден да се евакуира на 27 април, само за три часа. Над три десетилетия по-късно той е превърнат в град-призрак. Комунистическата пропаганда все още виси по стените, лични вещи затрупват улиците и изоставените сгради. Чукът и сърпът украсяват стълбовете на лампите, очаквайки празнества, които никога няма да се случат. Всички часовници са замръзнали в 11:55 часа, в момента на прекъсване на електричеството.

Въпреки общата информация, градът никога не е бил напълно изоставен. Военни, полицаи, учени и други държавни органи го използват за почистване на радиацията в новосъздадената зона на отчуждение. В някои части на Припят все още има електричество, също така знаци за радиационна опасност.

По ирония на съдбата, липсата на хора е перфектна за дивата природа. След като хората са напуснали, популацията на елени и глигани се е върнала почти веднага, и въпреки радиационните нива хиляди пъти по-високи от нормалните, те не показват очевидни признаци на мутации. Завръщат се лосовете, елените, глиганите, също така много хищници, като вълци и лисици. Днес популацията на животните е по-близка до тази на национален парк, отколкото до радиоактивна защитна зона. Както се казва, от гледна точка на животните, ядрената катастрофа е за препочитане пред нормалното човешко обитание.

За да обиколите Припят, Чернобил и други околни села, първо трябва да получите дневен пропуск от правителството. Тези пропуски могат да бъдат получени чрез туристическите фирми, разположени в Киев, на около 115 километра от мястото на взрива. Има пет известни туристически агенции, които отвеждат посетителите в Припят. Въпреки това, поради липсата на ремонт, сградите и други структури в града се рушат. Точно заради това, много туристически компании няма да позволят на туристите да влязат в сградите.

Освен рушащите се сгради, безопасността не е сериозен проблем. Отнема между 300 и 500 рентгена на час радиация, за да се получи смъртоностна доза. Нивата на обиколката варират от 15 до няколко стотин микро-рентгена на час. Всички обиколки завършват със скрининг за нивата на радиацията. Вече, след само три десетилетия изоставяне, заобикалящата гора започва да поглъща Припят. Скоро всичко ще бъде напълно обрасло.

В Припят все още има много радиоактивен прах, състоящ се от относително дълготрайни радиоактивни елементи. Този прах се натрупва в канавките и вдлъбнатините. Прахът е погълнат твърдо в почвата, дърветата и къщите. На юг от града се намира т.нар. Червена гора, разрушена по време на обеззаразяването на Припят. Днес гората се възстановява и абсорбира радиацията от земята.

Градът е обрасъл с храсти, дървета и зеленина, които го превръщат в истинска гора. Ще са необходими още 10 до 15 години и сградите ще се сринат масово. Ето защо, ако искате да посетите това уникално място, то трябва да отидете в близкото бъдеще, защото всичко ще се влоши.

След обеззаразяването някои сгради и структури са били използвани от различни организации от Зоната на отчуждение, но досега почти всички от тях са изоставени. През 2017 година на територията на Припят е имало само няколко обекта – специална пералня, станция за обезпрашаване и флуориране на вода, гараж за специално оборудване, както и контролно-пропусквателен пунк на входа на града.

За разлика от други селища от Чернобилската зона, градовете Припят и Чернобил не са били лишени от статута на селищата. Припят официално се счита за град от регионално значение, подчинен на Киевския областен съвет.

През 2017 година бе завършен новият безопасен саркофаг (известен още като Укритие-2) – изолационна дъгова структура над разрушения 4-ти реактор на Чернобилската атомна електроцентрала, строителството му е започнало през 2007 година. Около 200 тона радиоактивни материали са все още под саркофага. Планувано е той да издържи 100 години. Теглото на тази дъгообразна структура е 12 600 тона.

На два часа път с кола на север от украинската столица Киев се намира Чернобилската зона на отчуждение, мястото на най-тежката ядрена авария , която някога е била регистрирана и наскоро отново в центъра на вниманието на популярният сериал „Чернобил“ на HBO/Sky. Днес град Припят е затворен и превърнат в съветски град – музей под открито небе. Нивото на получената допълнителна радиация, ако следвате обичайните предпазни мерки, е сравнимо на един час полет на самолет. Животът продължава, въпреки всичко. Обходният канал на Чернобилската атомна електроцентрала в Припят е богат на различни видове риба при липса на рибари.