Изгубеният град Петра, намиращ се в днешна Йордания. Древен, скален град по-голямата част издялана в скалите. Разположен е на планинската долина Вади Муса („Долината на Мойсей“) в тесния каньон Сик, на височина 900 метра над морското равнище. Граничещ с главните търговски маршрути- на запад с Газа, на север Бостра и Дамаск, Ейлат на Червено море и Персийския залив от другата страна на пустинята. Стотици години непознат за западния свят, розово-червеникавия град някога е бил важен търговски център, процъфтяваща столица на богатство и разкош. Открити са много стари археологични находки датиращи от около 6 в.пр.н.е и принадлежали на първите обитаващи областта едомците. Според много библейски писания, те били потомци на Исав, а някои препратки в Битието се споменава за място наречено Села, почти сигурно отнасящо се за Петра („камък“ от гръцки). Едомците били нападнати и победени от Юдейския цар Амасия, който осъдил на смърт 10 000 пленници, като бъдат хвърлени от върха на скалата. Има предположения, че брата на Мойсей, Аарон е погребан на хълма над Петра.
През IV в.пр.н.е градът е населяван от арабското племе набатеи, което изсича пясъчните сгради и живее в много пещери из града. След разпадането на държавите на Птолемеите и Селевкидите в края на 2 в.пр.н.е, набетеите възвръщат самостоятелността си. Народа имал добре развита култура, вдъхновена от гръцкото и египетското изкуство. Имали свой език и писменост, доближаваща се до арамейската и еврит. Секли са собствени монети, вярвали са в техни божества и религия. Те живели в пустинята, като валежите били рядкост, и за да се сдобият с постоянен приток на вода, местните построили много канали и водоеми направо в скалите. За да се придвижват са строили много мостове, както и тунели за предвижване на водата и да избегнат наводняване. Чрез водата, която съхранявали, жителите имали възможността да отглеждат земеделски култури и да развъждат камили. И до днес в каналите из града и целия каньон Сик тече вода. Първоначално били овчари и известни с трудолюбието и честността си. След това бързо се приспособили към новия си занаят, като охранявали кервани и търговци, а таксите, които събирали от минаващите пътници помагали за преуспяването. Бързоразвиващият се град, се превърнал в най-големия търговски център, а много търговци и пътешественици, разказвали истории и легенди за разкоша и богатството му. Набетеите контролира огромни територии, като на днешната географска карта това са земите от Израел и Йордания до северната част на Арабския полуостров. Петра се намирала близо до Римския Декаполис и през 90 г.пр.н.е цар Ободас, победил Палестина и така уголемил кралството си с още два региона. Сина му Аретас III успял да разшири територията много повече и по негово време набатеите достигат епогея си. Керваните им достигат до Китай на изток и до Рим далеч на запад. Когато разбират за това римляните няколко пъти пращат войски, за да ги превземат, но всеки път било неуспешно. През 106 г. града е бил завладян от римския управител на Сирия и е превърнат в римската провинция Арабия. Петра продължавала да се развива и процъфтява като търговски център в периода до 300 г., докато Римската империя не започнала да запада. И след като била станала част от римската провинция, и завладяна от император Траян, това бил краят на набатеите. От I век, Петра намира място и в християнството. А през VII в. е завладяна от мюсюлманите, така губи значението си и е заместена от по-достъпни търговски селища като Палмира. Това, което остава от града е завзето от крал Балдуин I и остава под контрола на кръстоносците до 1189г. Така потъва в забрава за много дълго време. През 1812 г. Петра се преоткрива за западния свят от швейцарския изследовател Йохан Лудвиг Бургхарт, който е първият европеец посетил тези земи, след кръстоносците.
До града се достига чрез проход в скалите, на 800м от входа на комплекса. По пътя за входа се разкриват и първите забележителности, наричани джинове, представляващи големи каменни блокове, изобразяващи бог Душара. Тяхното предназначение е да пазят входа. Туристите могат да видят много канали за вода, тунели водещи я до всяка част на града и олтари за жертвоприношения в чест на набатеиските богове.
Петра заема огромна по площ територия, тя се разпростира на няколко километра от центара, а там се намират сгради, които са се запазили добре и до днес. Многобройни сгради, които не са вече скални, а построени по традиционен начин. Главната улица преминаваща през целия град, преминаваща от изток на запад, била построена през римското управление. От двете страни се забелязват огромна колонада, западния край на улицата достига до голям храм, а източния завършва с триумфална арка.
Най-големия паметник в Петра е манастирът Ел Дайер, висок 45 метра и широк 50, на два етажа. В две от помещенията има издялани кръстове и се предполага, че е бил обитаван от монаси. Първоначално сградата е била построена като гробница на цар, с добре запазена фасада.
Най-добре запазената и красива фасада на града е съкровищницата на Петра. Несравнима гледка, откриваща се в комплекса, изпълваща те с вълшебство. Висока е 39,50 метра и широка 28 метра, разделена на отделни помещения на два етажа. Построена е като гробница на цар Аретас III.
Преминавайки един километът през каньона Сик се открива величествена гледка към Съкровищницата, изсечена от огромна скала. В средата на сградата има поставена урна, за която се смята, че се съхранявали скъпоценните камъни и злато. Пред очите на туристите се разкрива и амфитеатърът, с пасъчни стени, на които има издълбани множество пещери. Но това, което се откроява са издълбаните в стените гробници.
Знаменитият храм-мавзолей Ел Хазне или „Съкровищницата на фараона“, наричан от арабите е направен в чест на император Адриан за посещението си в Сирия. Срещат се многобройни гробници в града. Дворцовата гробница се различава от другите сгради, висока 3 етажа, като третия етаж не е дялан в скалите, а построен. Има пътека със стълби, по която всеки може да се качи и да разгледа забележителни гробници и находки.
Интересно и вълшебно място, с много забележителности и богата история. Интересен факт е, че само 15 % са открити от града, по-голямата част на Петра стои все още недокосната под земята. На 6 декември 1985 г. е включена в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. А през 2007 година -за едно от Новите седем чудеса на света. Някои от сцените във филма „Индиана Джоунс и последния кръстоносен поход“ са заснети точно там.
