Пещера Леденика
Леденика е името на пещера в Стара планина, Община Враца, България. Разположена е на 16 километра от Враца, на територията на Природен парк Врачански Балкан, намира се на 830 метра надморска височина в Северозападно – Стрешерския дял на Врачанската планина.
Пещерата получава името Леденика заради ледените сталагмити, сталактити и сталактони, които се образуват в нея през зимата близо до входа.
Откриване и изследване
Пещерата е била известна още по времето на османско владичество. Овчарите са я използвали, за да съхраняват вътре овчето мляко.
Входът на пещерата е разположен в най-ниската част на Леденишкия увал при надморска височина 830 метра. Температурата се променя от -7°C до 15°C в преддверието и до 8°C във вътрешността. Влажността на въздуха е 92%. Има множество галерии и интересни карстови форми – сталактити, сталагмити и сталактони, формирани в продължение на хиляди години. Дълга е около 320 метра и има десет зали. Първата зала е „Преддверието“ (най-ниската част на пещерата), в която се издига огромна ледена колона с диаметър близо 21 метра. През зимата и пролетта в тази зала се формират ледени образувания (сталактити, сталагмити и сталактони), откъдето идва името на пещерата. Следват няколко метра, през които човек трябва да се движи ниско наведен – проходът „Плъзнята“. През него се достига до „Малката зала“, която има почти кръгла форма. След още едно стеснение, през пещерния коридор Комата, се достига Голямата (Концертна) зала, която е много богата на образувания. Някои от тях са наречени с различни имена заради интересната им форма – Крокодила, Главата на великана, Сокола, Дядо Коледа, Къщичката на баба Яга и много други. В нея всяка година по време на „Ботевите дни“ се провежда концерт. „Ботевите дни“ се празнуват от 24 май до 2 юни във Враца и са посветени на революционера – поет Христо Ботев и неговата чета. Под „Концертната зала“ се намира още една – „Хладилника“. В минали времена хората са я ползвали за съхранение на бубено семе. Отклонявайки се вдясно от Концертната зала, се стига до малко синтрово езеро с дълбочина 0,50 метра, за което има легенда, че водата му е „вълшебна“ и изпълнява желанието на всеки, който потопи ръката си вътре в него.
От Голямата зала по железни мостове се преминава през Малката и Голямата пропаст, през коридора Завеските и се стига до т.нар. „Бяла зала“. Тук могат да се видят образуванията Свекървен език, Жената на Великана, Слонът и Къпещата се девойка. Най-високата точка на пещерата се нарича „Седмото небе“.
Пещерата е най-атрактивна за разглеждане през зимата и пролетта. Според специалисти тя има „божествена“ акустика.
Пещерата Леденика е само една от над 500-те пещери, убежища на прилепи, известни във Врачанския Балкан. Поради ниската температура, тя се използва предимно за зимуване. Чрез преки наблюдения и улови с мрежи в пещерата са регистрирани четири вида прилепи: Голям подковонос, Малък подковонос, Мустакат нощник и Полунощен прилеп.
Също така в нея живеят около 53 животински вида, сред които насекомото Светломразец, което толкова добре се е адаптирало към тъмнината в пещерата, че ако излезе на светлина, умира.
Пещерата Леденика е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз под номер 16, има печат. Леденика е благоустроена за туристи през 1961 година и е една от основните туристически забележителности в района. С постановление на Министерски съвет номер 2057 от 28.11.1960 година, пещерата Леденика е обявена за природна забележителност и е вписана в Списъка на защитените територии и защитени зони в България. Считано от 6 март 2010 година пещерата се стопанисва от Община Враца.
