Пекин

Пекин е столицата на най-гъсто населената и обширна страна в света – Китайската народна република. С население от 21,5 милиона души, това е вторият по големина град в страната след Шанхай. Площта му е около 16 801 кв.км. Той е бил столица на китайската империя през по-голямата част от историята й и е станал седалище на народната република след китайските революции, както и образователния и културен център на страната. Бил е и седалището на императорите от династия Минг и Цин до формирането на република през 1911 година. Пекин е политически, образователен и културен център на страната и като такъв е богат на исторически обекти и важни правителствени институции. Има статут на град-провинция и граничи с Тиендзин на югозапад и с провинция Хъбей на север, запад и юг. Пекин е разположен в северния връх на Севернокитайската равнина, която се разширява на юг и изток от града. Планините на север, северозапад и запад отделят района на града от степите на Вътрешна Монголия. Градът се разделя на 14 окръга – градски и предградия, и две селски общини. От 1949 години Пекин е столица на Китайската народна република. Много малко градове в света са били ядро на такава огромна площ за толкова дълги периоди от време. Първото селище, около което се развива днешен Пекин, се появява около 11 век пр. Хр. и в следващите хилядолетия градът се превръща в една от Великите исторически столици на Китай. Пекин е известен със своите дворци, храмове, стени, изящни изкуства и образователни институции, превърнали го в културен център на китайската цивилизация.

Отличава се с равномерност и сух климат. В градовете има само три хълма, а планините обграждат столицата от три страни. Подобно на конфигурацията на Забранения град (укрепен район на китайския императорски дворец в центъра на Пекин), Пекин има концентрични „пръстеновидни“ пътища, които всъщност са правоъгълни и са огромно удобство, докато се движиш из града. Динамичен, променящ се град, има смесица от старо и ново навсякъде. Тук може да видите най-модерните технологии за навлизане в социалните иновации, комбинирани с най-древните културни норми и социални настройки. Хората могат да изглеждат малко студени, но щом разчупите леда, ще откриете, че те са много приятелски настроени.

През изминалите три хилядолетия от своето създаване град Пекин е имал множество имена. Сегашното наименование Пекин, което означава „северна столица“, е прието през 1403 година при династията Мин, за да разграничи града от Нанкин, чието име означава „южна столица“. Според съвременните правила за транскрипция от мандарин името на града би трябвало да се предава на български като Бейдзин, но формата Пекин е отдавна наложена в езика. Вариантът Пекин, използван и в други европейски езици, е различна транскрипция на същата китайска дума 北京, но въз основа не на съвременния мандарин, а на диалекти от времето на първите по-интензивни контакти между Китай и Европа през XVII век. По-късно в северните диалекти на китайския протича фонетична промяна, при която съгласната [kʲ] се трансфотмира в [tɕ].

Малко история

Градове с различни имена в района на Пекин съществуват от първото хилядолетие пр.н.е. На мястото на днешните градски райони Ксюану и Фентай, царството Йен основава столицата си Дзъ. След падането на Йен последвалите династии Хан и Дзин включват тази местност в състава на различни окръзи. По време на династията Тан в района е разположено седалището на Дзедуши Фанян, военен губернатор на северната част на съвременната провинция Хъбей. През 755 година от този район започва въстанието на Ан Лушан, което често се разглежда като отправна точка за падането на династия Тан.

През 936 година севернокитайския владетел на Късен Дзин (936-947) отдава голяма част от северните покрайнини, включително територията на съвременен Пекин, на хиданската династия Ляо. През 938 година династия Ляо създава втората столица на държавата си на мястото на днешния Пекин и я нарича Нандзин („южна столица“).

През 13 век е основан Ханбалик („хански град“), столица на монголския владетел Кубилай хан (1260-1290). Под името Пекин градът е столица на Китай от 1421 до 1911 година.

По времето на династия Мин Пекин добива днешния си изглед – построен е „Забранения град“ (императорски дворец и седалище на 24 китайски императора в продължение на 5 века), площад Тянанмън („Врата на небесната хармония“) и други.

По време на гражданските войни в Китай от началото на 20 век Пекин често сменя своите владетели. Когато през 1928 година столицата на Китай е пренесена в Нанкин, името на Пекин е сменено на Бейпин („северен мир“).

По време на Китайско-японската война (1937-1945) Пекин е окупиран от Японците, а след гражданската война градът е завзет от комунистическите войски и на 1 октомври 1949 година е обявен за столица на новообразуваната Народна република Китай. Оттогава китайската столица се развива непрекъснато, като отдавна градът е напуснал очертанията на Стария град и се е превърнал в един от големите мегаполиси на планетата.

Пекин непрекъснато се променя, тъй като се стреми към бъдещето, но е неразривно свързан със своето славно и прословуто минало. Той е толкова увлекателен, колкото сложен. Храната е мания за китайците и разнообразната мрежа от различни ястия, с които ще се сблъскате в Пекин, отразява чистата радост, когато местните жители се хранят. Храненето е основната социална дейност – ресторантите, пекински партита с приятели, романтиката помежду им, провеждане на семейни и бизнес събирания, както и разнообразието от места за хранене. Менютата ще ви накарат да точите лиги над сочната пекинска патица, вкусни кнедли и дъвчащи се нудли, но от всички крайща на Китай (и отвъд) има храна, която задължително трябва да се опита.

Малко места на света могат да се съчетаят с изключителната историческа панорама, която можеш да видиш в Пекин. Има само шест обекта на ЮНЕСКО за световното наследство в този град, само един по-малко от целия Египет. В сърцето му е великолепният Забранен град – кралски дворец в мащаб, подобен на никой друг. В Пекин се намират и възвишените храмове, които се стремят към космологично съвършенство, а центърът на града е пълен с очарователни гледки – древни улички, които днес са изпълнени с живот, както преди стотици години. И за да покрие всичко това, внушителната Велика китайска стена се промъква през хълмовете северно от града.

Не само древната архитектура вълнува туристите. В Пекин се намират и някои от най-иновативните и модерни сгради в света. Водещите световноизвестни архитекти имат шанса да оставят своя отпечатък – сградата на  CCTV (китайската национална телевизия), Galaxy Soho, концертната зала NCPA и Олимпийския стадион са ясни признаци. Подобно на храмовете и дворците от древното минало, както и внушителните социалистически паметници от 50-те години на миналия век, тези последни допълнения са изградени на височина, която вика: „Погледни ме“.

Пекин не е просто политически център на Китай – той е културното сърце на страната. Най-добрите художници, писатели, филмопроизводители и музиканти в страната се събират тук, което прави това място все по-развиваща се културна сцена. Най-висок клас музеи и галерии, голям брой музикални заведения, са достатъчни да ви задържат заети ден и нощ. Пекин е също център на традиционните китайски изкуства. Независимо дали става въпрос за мистиката на пекинската опера, разтърсващите акробати или грациозните движения на китайския класически танц, в столицата има още и още, и още… Като един от шестте старинни градове в Китай, Пекин е сърцето и душата на политиката през цялата си дълга история, и следователно има несравнимо богатство на открития, за да се наслаждават посетителите, докато изследват древното минало на града, и вълнуващото съвременно развитие. Сега Пекин се е превърнал в една от най-популярните туристически дестинации в света, с около 140 милиона китайски туристи и 4,4 милиона международни.

Забележителности, които трябва да се видят

Забележителностите в Пекин са толкова много, че на човек няма да му стигне и месец, за да обиколи най-известните от тях, дори да го прави цял ден.

Великата Китайска стена

Този, който не се е изкачил на Великата стена е пропуснал страшно много. Най-великият инженерен триумф на Китай трябва да се види задължително. Великата китайска стена се промъква случайно през разпръснатите манджурски останки в провинция Ляонин, през разрушените отломки в пустинята Гоби и непримиримите пясъци на Синдзян. Най-известната и здрава стена преминава вълнуващо и величествено над върховете и хълмовете на Пекин, но също така може да бъде посетена и в провинциите на Северен Китай. Великата китайска стена се простира на повече от 6000 километра. Изградена е като отбранително съоражение, а строежът и започва през III век Пр.н.е. върху основата на хунски окопен вал.

Забраненият град

Заобиколен от 3,5 километра алени крепостни стени, разположен в сърцето на Пекин, избраният от ЮНЕСКО, Забранен град е най-голямата и най-добре запазена колекция от древни сгради в Китай, както и най-големият дворцов комплекс в света. В продължение на 7 века Забраненият град е бил дом на 24 императора – 14 от династия Мин и 10 от династия Цин. След краха на империята през 1911 година, той става резиденция на гоминдановските националисти, а после на комунистите. Било е забранено да се влиза без позволението на императора. Понастоящем е със статут на дворец-музей.

Площад Тиенанмън

Той е един от най-големите площади в света. Простира се на територия от 880 метра на 500 метра, с обща площ 440 000 кв. метра и събира около един милион души. Площадът носи името на вратата „Тиенанмън“ („Вратата на небесното спокойствие“), построена в северната му част, която го отделя от Забранения град. Строителството му започва през 1417 година по време на династия Мин и окончателно е завършено през 1699 година от династия Чин. Символ е на китайската нация и нейната душевност. Тук се намира мавзолеят на видният китайски политик Мао Дзъдун. Може да посетите Кулата Тиенанмън, паметника на народните герои, Голямата зала на народа, Мемориалната зала на председателя Мао Дзъдун и церемонията по вдигането на знамето.

Летният дворец

Това е дворцов комплекс в китайската столица Пекин, изграден първоначално през 1750-1764 година и включващ лятната резиденция на императорите от династия Цин, разположен в голям парков комплекс с площ 29,7 кв. километра. Той е задължителна забележителност като Великата стена или Забраненият град. Летният дворец е бил детската площадка на императорите, избягали от задушаващото ги лято на старият императорски град. Удивителният дизайн и великолепните гледки към езерото, и хълма, предлгащи пасторално бягство към пейзажите на традиционната китайска живопис. Заслужава си цял ден разходки, за да разгледате храмовете, градините, павилионите, мостовете и коридорите.

Храмът на небето

Храмът на небето е даоистки комплекс от храмови сгради, разположени в южните части на Централен Пекин. Комплексът е посещаван от императорите от династия Мин и Цин за годишните церемонии с молитви към Небесата за добра реколта. Това е най-големият и представителен шедьовър съществуващ сред древните жертвоприношения на Китай. Комплексът е построен от 1406 до 1420 година по времето на император Юнг Ло, който наредил и изграждането на Забраненият град. Разширен и преименуван на „Храм на небето“ по време на император Цзя Цзин през 16 век. Той построява още 3 забележителни храма – Храм на Слънцето, Храм на Земята и Храм на Луната. Спокоен оазис на мира и методичен Конфуциански дизайн в един от най-оживените градски пейзажи, паркът Храм на небето е уникален. Първоначално служи като огромна сцена за тържествени обреди, изпълнявани от императора (известен като Небесния син), който се молил за добра реколта и търсил божествено пречистване. Строго погледнато това е олтар, а не храм, така че не очаквайте да горят свещи. Записан в списъка на ЮНЕСКО за световно културно и природно наследство през 1998 година. През 1988 година е отворен като обществен парк, показващ древната философия, история и религия.

Гробниците на династия Мин

На 50 километра северозападно от град Пекин, в подножието на планината Тияншу се намира живописната зона на гробниците на Мин, известни още като „Тринадесет гробници на династия Мин“. Тук се намират мавзолеите на 13 императора от династията, като всеки мавзолей има свое собствено самостоятелно звено. Това е най-добре запазената гробница. Всяка година милиони туристи идват тук, за да оценят великата история и дворцова архитектура. Оформлението и разположението на всичките тринадесет мавзолея са много сходни, но се различават по размер, както и сложността на структурата им. От избора на мястото до дизайна е обърнато голямо внимание на хармонията и единството с природата, следвайки и отразявайки философията „единството на небето и човечеството“.

Храм Лама

Храмът Лама е един от най-колоритните и оживени Храмове в Пекин. Този изключителен храм е блестяща атракция в Будисткия свят. Ако имате време само за един храм, разгледайте този, където извитите покриви, страхотните стенописи, великолепни декоративни арки, гоблени, огледала и тантрически статуи се смесват с плътни облаци тамян. Залите в храмовия комплекс са предназначени за: Зала на небесните царе (Локапала), Залата на хармонията и мира (зала Йонг), Залата за вечна защита (зала „Йонгю“), Залата на колелото на закона (Зала Фалун) и Палата на десет хиляди щастие.