Патагония – късче от края на света

Патагония е природогеографска област, разположена в южната част на Южна Америка, почти изцяло на територията на Аржентина и само отделни части попадат на територията на Чили. Слабо населен регион в южния край на Южна Америка, споделен от Аржентина и Чили. Районът обхваща южната част на Андите и пустините, пампасите и пасищата на изток. Патагония е един от малкото региони с брегове на три океана, с Тихия океан на запад, Атлантическия океан на изток и Южния океан на юг. Реките Колорадо и Баранкас, които минават от Андите до Атлантическия океан, обикновено се считат за северна граница на Аржентинска Патагония. Архипелагът Огнена земя понякога е включен като част от Патагония. Повечето географи и историци намират северната граница на Чилийска Патагония в Huincul Fault, в регион Araucanía. Патагония представлява открито плато (около 777 000 кв. км.), с наклон към океана. Това е обширна и разнородна област, която обхваща близо 1/3 от южноамериканския континент, и която се слави с едни от най-поразителните красоти на планетата. От Андите се достига до Огнена земя, където е „края на света“ само на 1000 километра от Антарктика или както аржентинците го наричат „началото на света“.

Областта се характеризира със сух, умереноконтинентален климат, а северните части са по-топли. Тук се отглежда люцерна, зеленчуци и някои плодове, а обширните пасища изхранват огромни стада овце. Аржентина има 13,7 милиона овце, които се развъждат основно в Патагония. През последните години важен отрасъл става и туризмът. В Аржентина има над 20 национални парка, като повечето са в Патагония. Експлоатацията на големите запаси на нефт, природен газ, въглища, желязна руда, волфрам, олово, злато и други, предизвикват истински бум в икономиката на Патагония. Много от туристите любители на природата я посещават заради безбрежните пъстри плата, ледникови долини, фиордите със стръмни склонове и речните бързеи. Красивите и сякаш безкрайни равнини на пампата, които са прорязани от червени седиментни скали очароват и с изумрудените реки и езера. Част от заснежените патагонски поля лежат на територията на Национален парк „Los Glaciares“, на около 20 километра северно от Торес дел Пайне. Общо 355 ледника, които се вливат в морето, влизат в територията на парка. Величественият Перито Морено заема обща площ от 250 кв. километра и представлява третият по големина запас от сладка вода на планетата.

Името Патагония идва от думата патагон, използвана от Магелан през 1520 година за описване на местните племена от региона, които експедицията му е смятала за гиганти. Населението, което живее в областта, се нарича патагонци. Името е дадено от Магелан, който е смятал, че хората са изключително високи, наблюдавайки ги от корабите. Всъщност патагонския расов тип на монголоидната раса и е с нисък среден ръст. Сега се смята, че хората, които той нарича Патагони, са Тегуелхи, които са били по-високи от европейците от онова време. Аржентинския изследовател Мигел Дура отбелязва, че името Патагония вероятно произлиза от древната гръцка област на съвременна Турция, наречена Пафлагония, възможен дом на патагонския персонаж в рицарските романи Прималеон, отпечатан през 1512 година, 10 години преди Магелан да дойде в тези южни земи. Хипотезата е приета и публикувана в доклад на New Review of Spanish Philology от 2011 година.

Малко история

Патагония е различна. Не само че не се вписва в характеристиките на умерените географски ширини на западното полукълбо, но и изобщо не се поддава на описание. Историята й е изпълнена с противоречия. И това е така, защото патагонците винаги имат различна версия и ако не сте съгласни с тях, ще трябва да се защитавате. В началото на 1600 година те ревностно отстояват земите се, прогонвайки испанските колонизатори. Европейците не посмели да се завърнат в Патагония чак до 19 век. По времето, когато официалните власти в САЩ водят война с индианците от равнините, правителствата на Чили и Аржентина прогонват коренното население на Патагония. И почти успяват. Днес, за разлика от другите региони на Южна Америка, културата и хората в Патагония имат европейски корени – най-вече испански и италиански с примеси от Германия, Уелс и други. Подобно на американския запад и Аляска, с които често сравняват Патагония, местните хора са известни със своя свободолюбив дух и чудатост.

Човешкото обитание на района датира от хиляда години, с някои ранни археологически находки в областта, датираща поне от 13-то хилядолетие пр. Хр.. Изглежда, че регионът е бил населяван непрекъснато от 10 000 години пр. Хр. от различни култури и променливи вълни на миграция, чиито подробности все още са слабо разбрани. Няколко места са разкопани, особено пещери като Куева дел Милодон в Ултима Есперанза, Южна Патагония, и Трес Арройос в Огнена земя. Куева де лас Манос е известна част в Санта Круз, Аржентина. Пещерата в подножието на скала е покрита със стенописи, най-вече с образи на стотици ръце, за които се смята, че датират от около 8000 години пр. Хр..

През 70-те години на XX век Завладяването на пустинята е противоречива кампания на аржентинското правителство, изпълнена главно от генерал Хулио Аржентино Рока, за да овладее или, някои твърдят, да унищожи местните народи на Юга.

През 1885 година минна експедиционна партия под румънския авантюрист Юлиус Попър отиват в Южна Патагония в търсене на злато, което откриват след като пътували на юг към земите на Огнена земя. Това допълнително отворя част от зоната за изследователи. Европейските мисионери и заселници пристигнали през 19-ти и 20-ти век, особено в уелското селище на долината Чубут.

През първите години на 20-ти век границата между двете нации в Патагония е установена чрез посредничество на британската корона. Оттогава са направени многобройни изменения, като последният конфликт е бил разрешен през 1994 година от арбитражен съд, съставен в Рио де Жанейро, който предоставя суверенитет на Аржентина над Южна Патагония, Серо Фитз Рой и Лагуна дел Десиерто.

До 1902 година голяма част от населението на Патагония е било местното население на архипелага Чилотес, което е работило като пеони в големи животновъдни стопанства. Като физически труд те са имали статут на гаучо и аржентински, чилийски и европейски земевладелци, и администратори.

Преди и след 1902 година, когато границите са били изтеглени, много от Чилоте били изгонени от аржентинската страна поради страх от това, което може да доведе в бъдеще голямото чилийско население в Аржентина. Тези работници основават първото вътрешно чилийско селище в сегашния регион Айсен, Балмаседа (Чили). Тъй като не разполагат с добри тревни площи върху покритата с гора чилийска страна, имигрантите я изгарят, оставяйки пожари, които се задържат повече от две години.

Кралство Араукания и Патагония

Кралство Араукания и Патагония (понякога наричано Нова Франция) – е кратко просъществувала непризната държава, създадена през 1860 година от френския адвокат и авантюрист Орели-Антоан дьо Тунен в Южна Америка (в Патагония и Араукания). По същото време, местното индианско население е въвлечено в отчаяна борба за съхранение на свободата си срещу военното и икономическо нашествие, извършено от правителствата на Чили и Аржентина, които се стремят да получат нови земи за увеличение на селскостопанския си потенциал.

Потомците на Орели-Антоан (управлявал под името Аврелий Антоний I) претендират за трона на Араукания и Патагония.

Туризъм

През втората половина на 20 век туризмът става все по-важна част от икономиката на Патагония. Първоначално отдалечената туристическа дестинация, регионът привлича все по-голям брой посетители, пътуващи с круиз, които заобикалят нос Хорн или посещават Антарктика, както и туристите с приключения и активност. Основните туристически атракции включват ледника Перито Морено, полуостров Валдес, Аржентинския езерен район, Ушуая и Огнена земя. Туризмът създава нови пазари на местно ниво за износ на традиционни занаяти, текстилни изделия, сладкарски изделия и консерви.

Отдалечеността увеличава закупуването на огроми площи от чужденци, често като престижна покупка, а не за селско стопанство. Купувачите включват Силвестър Сталоун, Тед Търнър и Кристоф Ламбер, и най-вече Лучано Бенетон, най-големият собственик в Патагония.

Кухня

Аржентинската Патагонска кухня е до голяма степен същата като на Буенос Айрес – месо на скара и макаронени изделия – с обширна употреба на местни съставки и по-малко използване на тези продукти, които трябва да бъдат внесени в региона. Агнешкото се счита за традиционно патагонско месо, печено няколко часа на открит огън. Някои ръководства съобщават, че дивечът особено гуанако и представителите на елена и глигана, са популярни в ресторантьорската кухня. Въпреки това, тъй като гуанако е защитено животно в Чили и Аржентина, то е малко верояно да се появи в ресторантите. Пъстървата и кралските раци също са често срещани, въпреки че прекомерния улов на раците ги прави все по-оскъдни. В района около Барилочи има забележителна традиция на алпийската кухня, с шоколадови барове и дори ресторанти с фондю, а чайните са характерни за уелските общности в Гайман и Тревелин, както и в планините. От средата на 90-те години на миналия век има известен успех в производството на вино в Аржентинска Патагония, особено в Нейкен.

Забележителности

На южната граница на Южна Америка природата расте дива, безплодна и красива. Пространствата са големи, както тишината, която ги изпълва. За новопристигналите, такава празнота може да бъде толкова впечатляваща, колкото и гледката на назъбените върхове на Патагония, дествените реки и прашните оазиси. В огромния си мащаб Патагония предлага богатство от потенциални преживявания и пейзажи. Патагония е земя на легендите и ерудицията. Независимо дали планирате да разгледате някои от най-известните забележителности в района, или предпочитате да се изгубите в дивата природа на пампа, Патагония е незабравима дестинация и задължително място за всеки, който иска да посети Аржентина.

Глетчер Перито Морено, Национален парк Лос Гласиарес

Най-големият национален парк на Аржентина, Лос Гласиарес, е обявен от ЮНЕСКО за световно наследство през 1981 година и е част от Южното Патагонско ледено поле, което захранва впечатляващите 48 ледника. Един от най-посещаваните райони в Аржентина, и едно от най-привличащите е ледникът Перито Морено, огромна ледена покривка, която покрива зашеметяващите 250 кв. километра, което я прави третият най-голям резерв за сладка вода на планетата. Сред най-динамичните и достъпни ледени полета на Земята, Глетчер Перито Морено е зашеметяващата централна част на южния сектор на Национален парк Лос Гласиарес. Той е дълъг 30 километра, широк 5 километра и висок 60 метра, но това, което го прави изключителен в света на леда е постоянното му движение. Той се придвижва до два метра на ден, което води до това, че айсбергите с размер на сграда се топят в лицето му. Наблюдаването на ледника в парка е много вълнуващо. Образуван е като ниска пролука в Андите, която позволява на натоварените с влага тихоокеански бури да преминат на изток, където се натрупват като сняг. Докато повечето от ледниците в света се отдалечават, глетчер Перито Морено се счита за „стабилен“.

Ушуая, Огнена земя

В земята на огъня съществува град на края на света – Ушуая. Известен с това, че е най-южният град на планетата, той често е последното пристанище на хората в тяхната патагонска мисия, било то пътници или туристи дошли да открият тайните на този далечен край на света. Ушуая обхваща много от характерните черти на региона – отдалечени, очарователни и неподражаеми. Следвайте стъпките на Чарлз Дарвин и отплавайте по канала Бигъл, или изпратете на близките си картичка от края на света.

Наблюдаване на китове в Пуерто Мадрин

Южният кит е един от най-величествените зверове, които можете да видите в Аржентина и идеално място за това е Патагонския град Пуерто Мадрин. Защитените води на залива Golfo Nuevo осигуряват идеално място за развъждане на тези невероятни бозайници, които идват тук, за да се чифтосат между юни и декември, което е най-доброто време за посещение. Обиколките за наблюдение на китове започват редовно от града и продължват около час и половина. Носете фотоапаратите си и хванете скока на кита.

Nibepo Aike Estancia

Поживейте като гаучо в продължение на пет дни на този невероятен преход през огромната патагонска станция. Разположен в Национален парк Лос Гласиарес и на брега на Lago Argentino, Nibepo Aike Estancia е мечта на всеки каубой. Основан от хърватски имигрант през 20-те години на миналия век, ранчото все още е активно и посетителите могат да участват в селкостопанските дейности или, за тези, които могат да яздят кон, да следват старите маршрути през невероятните пейзажи и да преминат пътя на скритите ледници.

Трекинг през есента

Сезонът в Патагония се сменя постоянно, тъй като се намира в южното полукълбо. Районът, известен със своите невероятни планински вериги, степи и ливади, може би е най-добре да бъде посетен през есента, април – юни, когато пейзажите се трансформират по време на прехода между сезоните. Симфония от червени, жълти и зелени потоци над пейзажа и в комбинация с непредсказуемото време, можете да се полюбувате на истински сняг на патагонската красота през есенните месеци.

Пингвини в Пунта Томбо

Пингвините са едни от най-дружелюбните жители на Аржентина и никъде другаде не е по-добре да ги видите, отколкото на полуостров Пунта Томбо. Този участък от чакъл и пясъчна земя е дом на най-голямата колония от магеланови пингвини в Южна Америка, като над един милион и половина от тях пристигат да се размножават всяка година. Идвайки от Бразилия през септември, те остават до април и се чустват добре да се разхождат сред туристите, но не забравяйте да не ги докосвате. В края на краищата, те са диви.

Барилоче и Седемте езера

Барилоче е алпийската мечта, разположена в спиращата дъха езерна област на Аржентинска Патагония. Известен със своя шоколад, ски и разбира се, езерата, Барилоче е задължителна дестинация при всяко пътуване до Патагония. Наемете кола и опознайте района със собственото си темпо, като спирате, ако смеете, да плувате в някое от ледниковите езера, които изобилстват. Барилоче е убежище на открито, така че се пригответе да бъдете възнаградени с гледки от световна класа, след пешеходен туризъм или трекинг на една от многото пътеки в района.

Bahia Bustamante

Аржентина не е точно съперник на северната си съседка Бразилия, когато става въпрос за плажове, но крайбрежната оферта на Bahia Bustamante е нещо съвсем друго. Изпъстрена с малки заливи, намиращи се между скални образувания, които се подават от морето, Bahia Bustamante е известна с това, че е село пълно с водорасли. По-рано наричано „гнилото заливче“ поради количеството гниещи морски водорасли, но не им позволявайте да скапят настроението ви, защото това растение се събира за медицински цели. Разгледайте този идиличен резерват за морски диви животни на велосипед или кон за по-автентично преживяване.

Резерват за диви животни на полуостров Валдес

Домът на морските лъвове, морския слон (тюлен), гуанако, Магеланови пингвини и многобройни морски птици, обект на световното наследство на ЮНЕСКО, полуострова е един от най-добрите резервати на дивата природа в Южна Америка. Повече от 80 000 посетители годишно идват в това светилище с площ от 3600 кв. километра, което има повече от 400 километра брегова линия. Наблюдението на дивата природа е наистина изключително, а безспорната главна атракция е застрашения южен гладък кит. По-топлите и спокойни води стават главни зони за размножаване на китовете между юни и средата на декември.

Национален парк Торес дел Пайне

Извисявайки се почти вертикално над патагонските степи, гранитните стълбове на Торес дел Пайне доминират в пейзажа на най-добрият национален парк на Южна Америка. Разнообразието от ландшафти варира от сини и лазурни езера до изумрудени гори, реки, и един голям сияещ син глетчер. Гуанако бродят по голямата открита степ, а Андските кондори се издигат над високите върхове.