Добре дошли на островите Галапагос

Галапагоските острови са архипелаг в Тихия океан, намиращ се на 965 км на запад от Еквадор. Състои се от 18 основни вулканични острова, 3 малки и 107 скали, които образуват територията му. Счита се, че първият остров е формиран преди 5-10 милиона години в резултат на тектонична активност. Най-младите острови са Изабела и Фернандина, на които и при последните изследвания вулканичната дейност продължава (2005). Галапагоските острови териториално принадлежат на Еквадор. Населението на архипелага наброява около 12 000 жители (неофициално около 30 000) и е разположен на площ от 7880 km². Известен е с уникалните местни видове фауна и особено с видовете галапагоски чинки, които са  един от най-известните примери за еволюцията още от времето на Чарлз Дарвин, който ги споменава в „Произход на видовете“. На островите практически отсъстват източници на прясна вода. Вулканът Волф е най-високата точка на Галапагоските острови – 1707 метра на надморското равнище. Островите Галапагос и околните им води формират провинция Галапагос в Еквадор, Национален парк Галапагос и морски резерват Галапагос. Основният език на островите е испански.

Опазване на архипелага

Като първо предпазно средство в защита на флората и фауната през 1934 година е прието законодателство за архипелага. През 1955 година Международния съюз за опазване на околната среда извършва опознавателна мисия за изследване на архипелага.

Две години по-късно ЮНЕСКО, със съдействието на правителството на Еквадор, организира друга експедиция за изучаване състоянието на природата на архипелагията и за избор на терен за построяване на изследователска станция.

През 1959 година (отбелязвайки столетният юбилей на  първата публикация на „Произхода на видовете“ на Чарлз Дарвин) правителството на Еквадор обявява създаването на национален парк на островите, общата площ на който е 97,5% от цялата територия на архипелага. През същата година е създаден международен Фонд „Чарлз Дарвин“, чиято централа е в Брюксел, Белгия. Първоначално целите на Фонда включват съхраняването на целостта на екосистемата Галапагоски острови и провеждане на научни изследвания, необходими за опазване на околната природа. Работата по опазването започва с построяването през 1964 години на Станция за изследвания „Чарлз Дарвин“ на остров Санта Крус. В първите години работниците в станцията се занимават с опазването на местните видове. Учените на островите се занимават основно с изследвания и опазване на флората и фауната. През 1986 година прилежащата акватория с обща площ 70 000 km² е обявена за морска природо-охранителна зона – втора по големина в света след тази на Големия бариерен риф на Австралия. От 1990 година архипелага става убежище за китове. В началото на 1978 година ЮНЕСКО обявява острова за „територия на световното наследство“, а през 1985 година за биосферен резерват.

Екологични заплахи на архипелага

Главната опасност за архипелага би било случайно или нарочно заселването на животински или растителни видове, които биха били гибелни за местната флора и фауна – например коза, плъх, прасе, котка, куче, кон, магаре, едър рогат добитък или други. Тяхното бързо размножаване ще унищожи средата на местните обитатели, тъй като на архипелага те почти няма да имат естествени врагове поради малкото видове хищници. Сред растителните видове най-опасни биха могли да бъдат – гуава, авокадо, хининово дърво, балсово дърво, къпина, различни цитрусови дървета и слонска трева. Най-вредното за архипелага растение е гуавата, която за кратко време се разпространява на островите Сан Кристобал, Флореана, Изабела и Санта Крус. Много видове са пренесени  на островите от пиратите.

На островите са разпространени различни животни, описани по-горе, които нападат птиците, обитаващи островите, разрушават гнездата им, унищожават големи количества игуани и костенурки. Възможно е главна роля в изчезването на игуаните от остров Сантяго са прасетата. Черният плъх напада малките костенурки още при излюпването им, в резултат на което на остров Пизон те спират да се възпроизвеждат за повече от 50 години. Сега на острова има само възрастни екземпляри. Бързият ръст на броя на домашните птици на островите кара учените да се безпокоят за евентуален бум на паразитни болести и възникването на ендемия. Акваторията на Галапагоските острови се намира под непрекъсната заплаха от незаконно ловуващите рибарски кораби. Особено опасни стават прекомерният улов на акули и незаконният лов на морски краставици. Бурното развитие на туристическият бизнес също оказва пагубно влияние на архипелага. Туристите, заедно с високият прираст на местното население и незаконните емигранти, заплашват нормалния живот на местните видове.

Галапагоските острови са открити през март 1535 година от свещеника от испански произход Фрай Томас де Берланга. През 1835 година експедиция, в която участва и младият естествоизпитател Чарлз Дарвин, изследва острова. През 1936 година е обявен за национален парк (до този момент е бил само място за заселване на каторжници), от 1953 година на острова пребивавал Тур Хейердал в изследване на инките, а от 1978 година е част от Световното наследство на ЮНЕСКО. През 1985 година е обявен за биосферен резерват.

Независимо от разположението на архипелага на екватора, заради студените морски течения климатът на архипелага е сравнително хладен и суров в сравнение с други места на същата ширина.

Архипелагът е известен с много различни имена, включително „Острови на очарованието“. Първият опит да се направи картографиране на островите е през 1684 година, негов автор е английският пират Амброуз Каули, който ги нарича на свои приятели пирати и на английски дворяни, подпомагащи пиратството. Световното наименование архипелагът получава благодарение на огромният брой слонски костенурки, чието име на испански е „galápagos“.

Балтра (Южен Сиймур)

В годините на Втората Световна война тук е построена военновъздушна база на САЩ, откъдето американските сили патрулират в Тихия океан за вражески подводници и за охрана на водите около Панамския канал. След края на войната САЩ предава цялата база на Еквадор, която съществува и се експлоатира от еквадорската армия и в момента. До 1986 година на Балтра се намира единственото на архипелага летище, свързващо го с материка. Той е малък плосък остров, разположен близо до центъра на Галапагос. Много сух, а растителността се състои от бодливи храсти и кактуси.

Бартоломе

Островът е наречен в чест на лейтенант Дейвид Бартоломю от британския кралски флот. Това е малък необитаем остров до о. Сантяго, който е един от най-посещаваните от туристите. На фона на острова през 2003 година е сниман игралният филм „Господар и командир“. Островът е част от угаснал вулкан и има рядко виждани вулканични формации, включително конусообразен хълм, наречен „Pinnacle Rock“, образуван от лавата при достигането на водната повърхност. На острова живеят галапагоски пингвини, морски лъвове, както и гнездят костенурки. Водите му се обитават от белопери рифови акули.

Волф

Този остров носи името на германския геолог Теодор Волф. Площта му е само 1,3 km², а най-високата точка 253 метра. Островът се обитава от морски котки, птици фрегати, маскиран и червенокрак рибояд, морски игуани, акули, китове, делфини и галапагоски чайки. Най-известният обитател е остроклюната земна чинка.

Дарвин

Островът е назован в чест на Чарлз Дарвин. Неговата площ е 1,1 km², а най-високата точка 168 метра. Тук могат да се видят морски котки, фрегати, морски игуани, галапагоски чайки, морски лъвове, китове, морски костенурки и делфини.

Хеновеса

Известен още с името Тауър. Наименованието Хеновеса получава от италианския град Генуа, родно място на Христофор Колумб. Разпростира се на 14 km², а най-вискота точка е 76 метра. Островът се формира от кратера на угаснал вулкан. Популярно е името „Птичия остров“, наричан така заради огромната популация от различни видове птици, включително фрегати и галапагоски чайки – единствените птици, които са активни през нощта.

Изабела

Носи името на кралица Изабела I Кастилска, спонсорирала пътешествието на Христофор Колумб. Най-големият остров на архипелага с площ 4640 km². Най-високата точка е вулканът Волф, висок 1707 метра. Островът има форма на морско конче и включва 6 вулкана. Тук се срещат галапагоски пингвини, безкрил корморан, морски игуани, пеликани и червени скални раци. На склоновете на вулкана Изабела могат да се видят игуани, костенурки, галапагоски ястреб, галапагоски гълъб и дарвинова чинка. Третото по брой население селище Пуерто Виламил е разположено на югоизточния край на острова.

Марчена

Островът е наречен в чест на брат Антонио Марчена. Разпростира се на площ от 130  km², а максималната височина е 343 метра. На острова има галапагоски соколи и морски лъвове. Пинта – Назован на кораба на Христофор Колумб. Площта му е 60 km² и максимално височина 777 метра. На острова има галапагоски чайки, морски игуани, прелетник и морски котки.

Пинзон

Носи името на братята Пинзон, капитани на каравелите Пинта и Ниня, част от пътешествието на Колумб. Площта на острова е 18 km² и най-висока точка 458 метра. Обитаван е от морски лъвове, галапагоски соколи, слонски костенурки, морски игуани и делфини.

Рабида

Назован в чест на манастира, в който Христофор Колумб оставя своя син преди пътешествието си към бреговете на Америка. Площта му е 4,9 km² и най-висока точка 367 метра. Голямото количество желязо в състава на лавата му придава ръждиво-червен оттенък. В неголямата соленоводна лагуна на острова се срещат белобузи гмурци, кафяви пеликани и рибояди. Доскоро островът е обитаван и от фламинго, но недостигът на храна ги кара да се преместят на други острови. Тук живеят 9 вида чинки.

Сан Кристобал

Носи името на мъченика свети Христофор. Площта му е 558 km² и най-висока точка 730 метра. На острова и около него живеят фрегати, морски лъвове, гигантски костенурки, синьокрак и червенокрак рибояд, файтони, морски игуани, делфини, галапагоски чайки и много тропически птици. На възвишенията на острова се намира най-голямото сладководно езеро на архипелага Лагуна Ел Джунко.

Санта Крус

Най-населеният остров на архипелага. Площта му е 986 km², а най-високата точка е 864 метра. На испански името означава „Светия кръст“. Тук се намира най-големият град Пуерто Айора, също така главното управление на Националния парк и Изследователската станция „Чарлз Дарвин“. На станцията има център за развъждане на костенурки, които след излюпването се пускат на свобода. Островът има богата растителност и тук се намират знаменитите тунели, оформени от лавата. Най-голямата популация на костенурки е на този остров, както и лагуна с фламинго.

Санта Фе

Наречен на едноименният град в Испания. Площта му е 24 km², а най-високата точка 259 метра.  Тук е и най-голямата гора от кактуси Opuntia. Скалите дават прекрасен дом за гнездене на множество птици – галапагоски чайки, файтони и буревестници.

Сантяго

Носи името на свети Яков. Площта му е 585 km² и най-високата точка 907 метра. Обитава се от морски котки, морски лъвове, слонски и зелени морски костенурки, фламинго, делфини и акули.

Саут Плаза

Носи името на бившият президент на Еквадор Леонидас Плаза. Площта му е само 0,13 km², а най-високата точка 23 метра. Флората на острова е предимно от кактуси и растения сезувиум. Обитава се от игуани и множество разнообразни птици, които гнездят по каменните издатини в южния край на острова.

Норт Сеймур

Назован на английски аристократ лорд Хю Сеймур. Площта му е 1,9 km², а най-високата точка е 28 метра. Тук има голяма колония от синьокрак рибояд и галапагоски чайки и най-голямата колония от фрегата.

Фернандина

Носи името на испанския крал Фердинанд II Арагонски, спонсорирал пътешествието на Христофор Колумб. Площта му е 642 km², а най-високата точка 1494 метра. Най-младият остров в архипелага. На 13 май 2005 година на острова започва ново изригване на вулкана, пепел и облаци от пепел и облаци от пара се издигат на височина 7 км, а лавата оформя огнена река към океана. На малък участък от острова, наречен Пунта Еспиноса има колония от стотици морски игуани. Срещат се още галапагоски пингвини, пеликани и морски лъвове.

Флореана

Островът получава своето име в чест на първият президент на Еквадор Хуан Хосе Флорес, при чието управление архипелагът става част от страната. Наричан е още Санта Мария в чест на едната от каравелите на Христофор Колумб. Площта е 173 km², а най-високата точка 640 метра. От декември до май на острова гнезди фламинго и зелени морски костенурки. Тук е домът и на хавайския тайфунник – морска птица, живееща далеч от брегове. В залива Пост Офис през XVIII век китоловците оставяли дъбови бъчви, които използвали като пощенски пратки, превозвани с кораби до Европа или САЩ. В района на „Короната на дявола“ има коралови формации и конус на вулкан.

Еспаньола

Островът е известен предимно с името Худ. Името Еспаньола получава в чест на Испания. Площта му е 60 km², а най-високата точка 206 метра. Най-старият остров на архипелага, възрастта му е определена от учените на около 3,5 милиона години. Той е и най-южният остров. Обитава се от вълнисти албатроси – рядък вид птици. На него има две площадки за посетители. Заливът Гарднер има хубав плаж и място за къпане. В района на Пунта Суарез може да се наблюдава разнообразна местна фауна.

Галапагоските острови може просто да ви вдъхновят да мислите по различен начин за света. Това не са Бахамите и те не са типичният тропически рай, всъщност повечето от островите са лишени от растителност, а някои изглеждат като Луната, отколкото като Хавайските острови. Тук обаче живеят повече хора, отколкото обикновенно си мислите и има изненадващо ниво на развитие в островните градове, насочено предимно към процъфтяващата туристическа индустрия. Тази изолирана група от вулканични острови и нейната крехка екосистема са придобили почти митичен статус като демонстрация на биоразнообразието. И все пак не е нужно да бъдете еволюционен биолог или орнитолог, за да оцените едно от малкото места, останали на планетата, където човешкият отпечатък е сведен до минимум. Благодарение на липсата на природни хищници, дивата природа в Галапагос не се страхува от хората, което прави островите едно от най- великите чудеса в света и една магическа дестинация, която трябва да посетите. Галапагоските острови винаги надхвърлят очакванията ви. Това е място, където гущерите плуват, птиците се разхождат, а хората не заемат централно място.

Повечето острови на архипелага са необитаеми. Въпреки това, съществува широк спектър от хотели, предимно на островите Санта Круз и Сан Кристобал, а от тези пристанища се експлоатират редица възможности за дневни яхти. Не забравяйте да резервирате хотел, който се намира близо до пристанището и до мястото, където ще се качите на лодката си за еднодневна екскурзия. Например, Golden Bay Hotel & Spa се намира точно до пристанището на остров Сан Кристобал.

Можете да гледате морските лъвове на малката плажна ивица точно пред хотела, а дневните екскурзии тръгват от док, който е на три минути пеша. Или можете да резервирате хотел, който притежава собствени лодки, за да осигурят безупречен стандарт за обслужване и най-практичните и удобни маршрути. Например, един такъв е Lodge Pikaia, в планинските райони на остров Санта Круз, който разполага със собствена лодка, която се използва за гости, които включват пакети за земни и морски приключения. Галапагос е страхотно място за посещение по всяко време на годината. Поради местоположението на островите на екватора, температурите на въздуха и водата остават относително стабилни през цялата година. Архипелага е дестинация на световно ниво за водолази, поради изобилието от акули, морски лъвове, тюлени, морски костенурки, морски игуани и много коралови рифове. GNPD дава разрешение на определен брой туристически агенции. Ако планирате да се потопите в това пътуване, консултирайте се с вашата туристическа агенция, за да се уверите, че компанията е упълномощена да предлага тази дейност.