Ню Йорк е американски метрополис, разположен в щата Ню Йорк. С площ близо 1 215 кв. км., той е най-големия град в САЩ и един от най-големите градове в света, и осмия по гъстотата на населението от 8 милиона души. Метрополиса се намира в центъра на една от най-гъсто населените градски агломерации в света – голям Ню Йорк на източния бряг на САЩ. Като силно глобален град, упражнява значително влияние върху търговията, финансите, медиите, изкуството, модата, научните изследвания, технологиите, образованието и забавлението. Там се намира главната квартира на ООН и е важен център на международната дипломация, описан като културна и финансова столица на света. Ню Йорк е чиста енергия с огромните небостъргачи, оживения трафик и ярките светлини, толкова изобилстващ от живот, а хиперактивната му забързаност продължава да привлича все повече и повече хора. Голямата ябълка, както го наричат е дом на най-изящните музеи, на много разнообразни ресторанти, на най-новата музика и забавления. Безкрайните му тротоари ще ви отведат до улици с кафенета, уникални дизайнерски магазини и бутици и до зелените хълмове на Сентрал Парк. Ню Йорк е един от любимите градове на света.
Разположен е на едно от най-големите и естествени пристанища и се състои от пет района – Бруклин, Бронкс, Манхатън, Куинс и Стейтън Айлънд, всеки от който е окръг на щата Ню Йорк. Винаги е бил град на имигранти и 1/3 от населението са родени извън страната, тук се говорят 800 различни езика, което го прави едно от най-лигвистично разнообразните места в света. Новите етнически територии се появяват из целия град, предлагайки на посетителите интересни културни и кулинарни изживявания. Преброяването на населението в САЩ от 2013 година потвърждава, че метрополитния регион е най-голямата метрополна статистическа зона, която надброява около 19 900 000 души, а също така и част от най-гъсто населената Комбинирана статистическа зона в страната – около 23 400 000 души.
Корените му започват от неговото основаване през 1624 година, като търговски пункт на колонисти от холандската република, а през 1626 година е кръстен Нов Амстердам. Градът и околностите му попадат под английски контрол през 1664 година и е преименуван на Ню Йорк, след като краля на Англия Чарлз II предоставя земите на брат си, херцога на Йорк. От 1785 до 1790 година, той е столица на Съединените щати и е бил най-големият град в страната. Статуята на свободата поздравява милиони имигранти, когато пристигат в Америка с кораб в края на XIX и началото на XX век, тя е световно признат символ на Съединените щати и тяхната демокрация.
Много места и забележителности в Ню Йорк са предварително известни на милионите посетители пристигащи годишно, а няколко източника класират метрополиса като най-фотографирания град в света. Площад Таймс Скуеър, наричан „Кръстопътят на света“ е ярко осветения център на района на Бродуейските театри, едно от най-натоварените пешеходни кръстовища и център на развлекателната индустрия в света. Имената на много от мостовете, небостъргачите и парковете на Ню Йорк са световно известни. Района на града, около Уол Стрийт в Долен Манхатън е водещия световен финансов център и дом на Нюйоркската фондова борса, която е най-голямата в света по общата пазарна капитализация на предоставените на нея компании. Пазарът на недвижими имоти в Манхатън е сред най-скъпите, а китайският квартал Чайнатаун има най-високата концентрация на китайци в Западното полукълбо, заедно с още няколко китайски квартали в различни точки на метрополиса. С денонощен режим на работа Нюйоркското метро е една от най-обширните метро системи, с 468 станции за експлоатация. Многобройни колежи и университети са разположени там, включително Колумбийският, Нюйоркският и Рокфелеровия, които са класирани сред първите 35 в света.
По-голямата част на Ню Йорк е разположена върху архипелаг от острови по Източното крайбрежие на Северна Америка, най-големите от които са Манхатън, Стейтън Айлънд и Лонг Айлънд. Те оформят отлично пристанище, което е и първоначалната причина за основаването на града и допринася за неговото развитие като търговски и транспортен център. Река Хъдсън се влива в като приливен естуар в Нюйоркския залив, отделя Лонг Айлънд и Манхатън от разположения на континента Ню Джърси. Заливът е свързан с Атлантическия океан чрез пролива Стейтън Айлънд и Бруклин в югозападния край на Лонг Айлънд. Протокът Ийст Ривър отделя Лонг Айлънд от Манхатън и Бронкс, основната част от Ню Йорк, разположена на континента, която пък е отделена от Манхатън с протока Харлем Ривър.
Територията на град Ню Йорк е 1214 кв. км, от които 789 кв. км. са суша, а най-високата точка е Тод Хил на Стейтън Айлънд с надморска височина 125 метра. Голяма част от терена на града е изкуствено променена, като много от хълмовете са изравнени и от морета са отвоювани нови площи. Този процес е най-интензивен в Южен Манхатън.
Климатът на Ню Йорк е субтропичен океански, лятото е горещо и влажно със средни максимални температури 26-29 °C, като в отделни дни температурите могат да надхвърлят 38°C. Зимата е студена, като преобладаващите ветрове от континента намаляват от омекотяващото влияние на океана. Въпреки това температурите са по-високи, отколкото във вътрешността, със средна минимална стойност за най-студения месец януари около 0°C и най-ниските стойности в отделни дни до -12°C. През пролетта и есента времето е много променливо, но обикновенно е меко и с ниска влажност. Годишното колочество на валежите е 1260 мм, относително равномерно разпределено през сезоните. Ураганите и тропическите бури са редки, но не и невъзможни.
Остров Манхатън е най-активната част на Ню Йорк и е наричан „градът“, докато останалите райони са външни градчета, въпреки това е трудно всеки от петте района да се опише, тъй като се разделят на стотици по-малки квартали. Манхатън е бизнес център и е най-силно урбанизиран, най-гъсто населен, и там са повечето небостъргачи. Бронкс е единствения, който се намира на континента, а не на остров и претендира да е родното място на хип-хоп културата. Бруклин и Куинс се намират на Лонг Айлънд и са с най-малко население и площ. Стейтън Айлънд е най-изолиран от останалите части и най-видимо напомнящ на предградие. Макар и подвластен на щата Ню Йорк, градът има значителна автономност в изпълнителната и законодателната власт. Изпълнителната се оглавява от кмета, избиран с преки избори, като назначава свои заместници, които управляват главните служби. Законодателната е в градската управа, която се състои от 51 члена, избирани на 4 години, всеки представящ участък с около 157 000 души. Като повечето законодателни органи, тя се разделя на отделни комисии, занимаващи се с различни функции.
Разпределението на населението по раси в Ню Йорк е около 45% бели, 27% афроамериканци, 10% азиатци и други, а хората с испанско/латино произход са ¼. Разнообразието е нормално като се има впредвид, че над 1/3 от жителите на града са чужденци по рождение, най-много от Латинска Америка, следват Азия и Европа. От етническите групи най-много са пуерториканци, италианци, ирландци, доминиканци и китайци. Ню Йорк е дом на най-голямата еврейска общност в САЩ, наброяваща близо милион. От 1991 година насам се наблюдава постоянен спад на престъпността и е най-безопасния и голям град в САЩ. Много от кварталите считани за опасни, са в разцвет и се развиват бързо, но все пак града носи славата си и с криминалната дейност. Организираната престъпност се свързва с града отдавна, но Петте фамилии на Мафията са по-известни с процесите срещу тях отколкото с активността си.
Исторически градът се развива благодарение на едно от най-добрите и естествени пристанища. Важността му се увеличава с откриването на канала Ери свързващ Големите езера с река Хъдсън и по този начин с Атлантическия океан. Въпреки промените в точната дестинация, търговията винаги е била двигател на икономиката в Ню Йорк. Производството добива значение в средата на 19 век с идването на индустриализацията и железницата. До края на миналия век то постепенно намалява поради растящите цени на гъстонаселената земя. Някой от кварталите на града претърпяват коренни трансформации от индустриални към жилищни зони. Ню Йорк е световен финансов център базиран основно в Мидтаун и в района около Уолстрийт в долната част на Манхатън. Не само стоковите борси, но и много корпорации разполагат главните си щабове в Ню Йорк. Броят на компаниите сред най-богатите 500 в САЩ установени в града е най-голям в сравнение с където и да е било другаде -Altria Group, Time Warner, AIG, Pfizer, Bristol-Myers Squibb, Sony Music Entertainment и много други. Градът е и най-важния американски издателски и масмедиен център, а туризма също е от огромно значение. Приблизителния брутен продукт на метрополиса е от порядъка на 500 милиарда долара и надминава този на държави като Полша.
Туризмът е значителна индустрия за града, забележителностите които привличат милиони са разнообразни. Сред най-емблематичните обекти са Емпайър Стейт Билдинг, Таймс Скуеър, Статуята на Свободата, Уолстрийт, централата на ООН, катедралата „Свети Патрик“, Природонаучния музей, Бруклинския мост. Там се разполагат многобройни паркове и спортни площадки, като най-известния сред тях е Сентрал Парк, който заема главно място за отдих, както за нюйоркчани, така и на туристите. Бреговата линия може да се похвали с плажове дълги 20 километра и музей върху самолетоносач от Втората Световна война. Пазаруването е цел на много посетители, а това може да стане на Пето Авеню, най-луксозната артерия на града. Най- големият универсален магазин Мейси‘с посреща по-умерено насочените. В южната част на Манхатън, квартали като Гринуич Вилидж, Сохо и Челси са специализирани всеки в отделни направления като музика и книги, бутикови стоки и предмети на изкуството. Много ежегодни събития събират живеещите и посетителите в града като – Деня на благодарността, новогодишни тържества, фойерверките на 4 юли. След терористичните атаки над Световния търговски център, градът губи много от туристите си, но няколко години по-късно те се завръщат, като увеличават броя на американците сред тях. Разбира се Манхатън е най-привлекателния район, но и другите също имат какво да покажат и предложат. Кони Айлънд в Бруклин е развлекателен център с плаж и увеселителни паркове, в Бронкс зоопаркът е от световен мащаб, а в Куинс се намира мястото на Световното изложение от 1964 година със земното кълбо паметник на началото на космическата ера. Голямо развлечение е и гледката от безплатния ферибот до Стейтън Айлънд.
Професионалния спорт е с голяма популярност за нюйоркчаните и за разлика от по-голямата част на САЩ, в Ню Йорк бейзболът измества традиционният американски футбол. Участието на местните отбори във финалната серия на шампионата се счита за събитие от световна величина. Сериозно е съперничеството между големите отбори Ню Йорк Янкис и Ню Йорк Метс, но кръвният враг е Бостън Редсокс. В Медисън Скуеър Гардън може да се види отбора от НБА Ню Йорк Никс, а футбола и хокея също са на високо ниво. Там играе футболния отбор Ню Йорк Ред Булс, който се състезава в МЛС. Понастоящем планът за строежа на стадион в центъра на Манхатън е обект на сериозни противоречия и вероятно фактор за неуспешната кандидатура на Ню Йорк за домакин на Олимпийските игри през 2012 година.
Медиите също заемат важна част от живота на метрополиса. Вестниците Уолстрийт Джърнъл и Ню Йорк Таймс са с милионен тираж, но освен тях има и десетки други ежедневници и списания. Няколко от най-значителните телевизии са базирани в града, а филмовата индустрия отстъпва само на Холивуд. Музиката е една от традициите в града, особено джазът и хип-хопът.
Ню Йорк има богата колекция от музеи, сред които най-значими са Музеят на изкуствата „Метрополитън“, Музеят на модерното изкуство и Музеят за съвременно изкуство „Гугенхайм“. Природонаучния музей е мащабен и има много по-малки специализирани музеи. Най-големите обществени библиотеки са Нюйоркската обществена библиотека, Бруклинската обществена библиотека и Районната обществена библиотека на Куинс.
Местата за представления, като опера, симфонична музика и танци са разнообразни. Най-голямото от тях е комплексът Линкълн Сентър, който включва 12 отделни компании, сред които Нюйоркската филхармония, Метрополитън опера, Нюйоркската градска опера и Нюйоркският градски балет. Други известни зали са Карнеги Хол и Рейдио Сити Мюзик Хол. Театъра е основна атракция и името Бродуей е много показателно за това. В действителност думата вече е нарицателно и не всички такива театри се намират на едноименната улица, но все пак районът около Таймс Скуеър е с най-голямо влияние.
Образованието е с богато развитие в града, който може да се похвали с елитни висши заведения като Колумбия, Фордам и Нюйоркския университет. Държавния градски университет е най-големият в САЩ и има пет отделни клона в различни части на града. Ню Йорк е голям център за академична медицина като включва институции от световна научна величина.
Разнообразието е най-видимо в пъстротата на етносите и успешното им съжителство. Освен нюйоркчаните, много жители могат да се приобщят към даден квартал. С конкретна идентичност са Харлем, Малката Италия, Китайския град и Вашингтонските възвишения. Облагодаряването на града е видимо на много места, срещат се все повече млади професионалисти и хора на изкуството, бизнесът навлиза и това довежда до повишаване на стандарта на живот, но понякога прогонва много от предишните обитатели.
Обществения транспорт е с широка употреба и се ползва от 60% от жителите, включително и голяма част от работещата средна класа. По този начин „пешеходната култура“ на нюйоркчани съществено се отличава от преобладаващата в САЩ употреба на автомобили. Нюйоркското метро е с широко покритие и по обща дължина на линиите е най-голяма в света. Метрото обслужва всички райони, без Стейтън Айлънд, който има собствена железница свързана с градската мрежа посредством безплатния ферибот. Отделна мрежа свързва Манхатън с Ню Джърси от другата страна на реката Хъдсън. В града обслужват много автобусни линии и поради обширната система за масов превоз много жители не притежават лични автомобили, нито шофьорска книжка. Познатите жълти таксита също са много използвани. Връзките на града с останалия свят също са добре развити, а няколко големи магистрали обслужват метрополният район. Железопътните линии, по които ежедневно пътуват работещи в града, го свързват директно с Лонг Айлънд, други части от щата Ню Йорк на север, както и Кънектикът. Разбира се има по-далечни линии и четири големи летища са в района на Ню Йорк.
В преколониалния период площта на днешен Ню Йорк е била населявана от различни групи на местното население алгонкини, лийнъпи и тяхната родина, известна като Lenapehoking, чиято територия обхващала бъдещите Стейтън Айлънд, западната част на Лонг Айлънд (по-късно Бруклин и Бронкс), Манхатън и долната долина Хъдсън и Бронкс.
През 1524 година Джовани да Верацано, флорентински изследовател служил на френската корона, става първият европеец достигнал мястото на днешния Ню Йорк, като акостира своя кораб La Dauphine на нюйоркското пристанище. Той обявява територията за френска и я нарича Нувел Ангулем, по името на френския град Ангулем.
В испанската експедиция, водена от капитана Естеван Гомес, португалци, плаващи под короната на император Карл V, пристига в пристанището на Ню Йорк през януари 1525 година. Техният плавателен съд каравела „La Anunciada“, която е специално построена за морски проучвания, картографира устието на река Хъдсън, наричана от португалците Рио де Сан Антонио. Тежък лед ги спира за продължението на проучването и те се връщат в Испания през август. Първата научна карта на света, показваща целия източен бряг на Северна Америка, известна като Падрон Реал от 1527 година, е била изготвена от експедицията на Гомес, а североизтока е именуван Тиера де Естебан Гомес в чест на капитана.
През 1609 година изследовател Хенри Хъдсън преоткрива региона с кораба си „Половин луна“, когато плава в търсене на северозападен морски път до Ориента, за своя работодател Холандската Източноиндийска компания. Хъдсън продължава да плува нагоре по това, което той нарича Северна река, днес известна с името Хъдсън, до мястото на днешната столица на щата Ню Йорк, Олбани, с убеждението, че реката може да преставлява океански пролив. Когато реката се стеснява и става невъзможно за плаване, осъзнава, че водите не водят към по-голям басейн и връщат кораба обратно надолу по реката. Хъдсън прави десетдневно проучване на района, а през 1614 година зоната между Кейп Код и залива на Делауеар е обявена за територия на Холандия и наречена Нова Нидерландия.
Първият не-кореняк американец обитавал мястото, което ще се превърне в Ню Йорк, бил доминиканския търговец Хуан Родригес. Роден в Санто Доминго с португалски и африкански произход, той пристига в Манхатън през зимата на 1613-1614 година, като представител на холандците, ловуващ за животински кожи, които разменял с местното население. Участък от булеварда Бродуей е кръстен Juan Rodriguez Way в негова чест.
Европейското заселване в района започва през 1614 година, с основаването на холандска колония за търговия с кожи в южната част на Манхатън, която по-късно е наречена Нови Амстердам. През 1626 година управителят на Нова Холандия, Петер Минуит закупува остров Манхатън от племето ленапи за 1000 долара. А според отхвърлена днес легенда, Манхатън е закупен срещу стъклени мъниста на стойност 24 долара.
През 1664 година Нови Амстердам е завладян от Англия и получава днешното си име в чест на херцога на Йорк, бъдещият крал Джеймс II. Въпреки, че Втората англо-холандска война завършва година по-късно с успех за холандците, те оставят Нови Амстердам на Англия, в замяна на стратегически важния остров Рьон в Малайския архипелаг. По време на тези войни, различни епидемии, пренесени от европейците, силно намаляват броя на живеещите в района ленапи. Към 1700 година от тях са останали едва около 200 души. През 1702 година, градът губи 10% от жителите си при вълна от жълта треска, като до края на века там протичат поне 7 епидемии на тази болест.
По време на британското управление значението на Ню Йорк като търговско пристанище постоянно нараства. През 1735 година в града се провежда съдебно дело срещу Джон Питър Зенгър, което е ключово за установяването на свободата на печата в британската Северна Америка. През 1754 година с харта на крал Джордж II е основан Кингс Колидж, днес Колумбийският университет.
След американската революция Ню Йорк служи за столица за кратко. През следващия 19 век градът се разширява значително след вълни от имигранти. Тогава е планирана и правоъгълната мрежа от улици и авенюта, а през 50-те години на века се заражда идеята за първия по рода си на континента Сентрал Парк, който става един от символите на града. От 1886 година милионите търсещи нов живот са посрещани и от Статуята на Свободата. До началото на 20 век постепенно управите на община Ню Йорк се обединяват с части от съседните Уестчестър (Бронкс), Кингс (Бруклин), Куин и Ричмънд (Стейтън Айлънд). През 1883 година е завършен Бруклинския мост, свързващ Манхатън с тогава самостоятелния град Бруклин.
През първата четвърт на 20 век в Ню Йорк се превръща в световен търговски и индустриален център и задминава Лондон по население. След голямата депресия там са построени едни от най-високите небостъргачи в света като Емпайър Стейт Билдинг, които и до сега са архитектурни шедьоври. От 1951 година Ню Йорк е седалище на Организацията на обединените нации. През 1960те и 1970те години са тежки години, в които града губи финансовата си стабилност и става център на ширещата се престъпност. През 1980 година, Уолстрийт се възражда и градът отново печели водеща позиция в световната икономика. През 1990 година е водеща до бум на пришълците не само от света, но и от други части на САЩ. Цените на недвижимите имоти скачат неимоверно, престъпността е овладяна и градът става един от най-безопасните сред големите градове на САЩ. На 11 септември 2001 година, Ню Йорк става жертва на терористичен акт, при който близо 3000 души загиват при ударите над Световния търговски център. Настоящето десетилетие очаква нова вълна строителство, която ще промени облика на Ню Йорк начело с Фрийдъм Тауър, която ще заеме мястото на разрушените кули близнаци.
