Маракеш – „Червеният град“

Маракеш е голям град в Централно Мароко. Древна столица, той е сред Имперските градове на Мароко и градовете на приказките „1001 нощ“. Известен е като „червеният град“ заради традиционно преобладаващия керемидено-розов цвят на старите и на новите сгради. Основан е през 1062 година от първият берберски крал от династията на Алморадивите. В миналото цялата страна Мароко е била позната под името Маракеш, както и до днес все още бива нирачана в Иран. Маракеш лежи в подножието на величествените планини Атлас, това е последният голям град на цивилизацията югозападно от планината преди пустинята Сахара, простираща се отвъд южните й склонове. По официални данни населението наброява 1 милион жители, а реално градът е двойно по-голям. Основната част от населението са бербери, има също така немалък брой заселници от европейски произход и европейци, главно французи.

Маракеш е четвъртият по големина град в Мароко след Казабланка, Фес и Танжер. Разделен е на стар град – Медина, обитаван от началото на 11 век и модерната част – Вил Нувел с два района – Gueliz и Hivernage – започнал да се формира като френски колониален модерен град след началото на 20 век. Днес, за разлика от Медина, тази бързо развиваща се част е отлично благоустроена. В нея се издигат многобройни луксозни жилища и бизнес сгради, хотели, банки, театър, стадион и други, много от които, както и в повечето марокански градове, претворяват в съвременни архитектурни форми, местнат традиция и колорит. Тук на 15 април 1994 година е подписан „ Договорът от Маракеш“, с който е създадена Световната търговска организация. Червените стени на града, построени от Али Ибун Юсуф през 1122-1123 година, както и различни сгради, построени в червен пясък през този период, дават на града прякора „Червеният град“ или „Охър сити“. След период на упадък градът е превъзмогнат от Фес, но в началото на 16 век, Маракеш отново става столица на царството. Възвръща своето превъзходство под властта на богатите саадински султани Абу Абдалах ал Кайм и Ахмад ал-Мансур, които украсяват града с разкошни дворци като Ел Бади и възстановяват много разрушени паметници.

Днес Маракеш е един от най-натоварените градове в Африка и служи като основен икономически център и туристическа дестинация. Туризмът е силно подкрепен от управляващият марокански монарх Мохамед VI с цел да се удвои броят на туристите, посещаващи Мароко и да достигне 20 милиона до 2020 година. Въпреки икономическата рецесия, развитието на недвижими имоти и хотели в Маракеш нараства драстично през 21 век. Маракеш е особено популярен сред французите, а множество френски знаменитости притежават собственост в града. Той има най-големият традиционен пазар в Мароко, на който продават стоки, вариращи от традиционни берберски килими до модерна потребителска електроника. Занаятите заемат значителен процент от населението, които основно продават продуктите си на туристите. Маракеш е един от най-големите центрове на Северна Африка с търговията на диви животни, въпреки незаконната им търговия. Костенурките са особено популярни за продажба като домашни любимци, но също така могат да се видят макаци и змии.

Подгответе сетивата си да бъдат зашеметени. Огромните забележителности и звуци на Маракеш ще ви заслепят, ще ви удивят и очароват. „Червеният град“ е вълшебно място, преливащо от пазари, градини, дворци и джамии. Намерете вътрешният мир в спокойния Jardin Majorelle или се потопете в красотата на една от историческите джамии в града, като се има предвид, че освен ако не сте мюсюлмани, нямате право да влизате. Дворецът Бахия и Дар Си Саид са смесица от плочки и сложни цветно боядисани тавани, а гробниците на Саадиан са обогатени с мрамор, докато музеят Де Муасине и Музей Маракеш са циментова замазка с издълбан дървен дизайн. Маракеш е град, потънал в древно артистично изкуство, който продължава да процъфтява, поддържан от съвременните занаятчии, изкуството и дизайна на Ville Nouvelle. Ще разберете как религията прониква в ритъма на ежедневието, когато чуете звученето на молитвата излизаща от джамиите. Като стара императорска столица, Маракеш е дом на някои красиви примери за ислямска архитектура.

Градът, също така държи на наследството от другите религиозни общности, които някога са му помагали да стане оживен град. Насочете се към старият еврейски квартал Mella, за да посетите синагогата Лазама и еврейското гробище Miaâra, за да разберете по-добре космополитното минало на Маракеш. Независимо дали искате да напълните килера си със северноафрикански вкусове или да си купите килим, за да добавите марокански стил в къщата си, това място пълно със съкровища е манна за любителите.

Медина е „старият град“

Обвита в 19-километрови прасковено-розови укрепления, Медина е шоуто на Маракеш, където се виждат претъпканите суки (традиционен пазар), тук труповете на овце се люлеят на кукички в съседство с блещукащи лампи, а тесните улички не водят никъде. Основната артерия тук е огромният площад Джемаа ел Фна, а всяка нощ е време за карнавал. Разходете се между продавачи на охлюви, зъболекари, акробати, музиканти и зрелища, за да усетите пулса на стария град. Партито не свършва, докато светлините не угаснат.

Простира се на площ от 600 ха. Това е историческият център на града и традиционната търговия, и занаяти, тя е най-голямата медина в Мароко. Тук са разположени ориенталски пазари – сукове, жилищни квартали с криволичещи сокаци, забележителната голяма джамия Кутубия, и други ислямски храмове, медресета, и Кралския дворец. Стените, обграждащи сърцето на „перлата“ на юга са с височина от 8 до 10 метра, обща обиколка над 19 километра и 19 порти. Най-забележителна е Негърската врата – Баб Агнау от времето на Алмохадите – 12 век, водеща от юг към владетелската „касба“ – южните квартали на медината и „касъра“ – двореца. Понастоящем атмосферата тук е прекалено автентична – сградите, хигиената и отчасти безопасността съвсем не са в цветущо състояние, но може би заради туристическия бизнес цената на квадратен метър преди кризата достига невиждани върхове, което предизвиква сериозни промени сред населението на тази централна част на града, голяма част от които се изселват извън стените в много по-добре устроени и отлично поддържани модерни квартали с нови луксозни сгради, озеленяване и красиви булеварди. Въпреки това над 40 000 занаятчии все още работят тук, разпределени в различни чаршии, формиращи облика на медината.

Много от богатите  традиционни стари къщи в Медина, наричани „Риад“, представляващи романтични няколкоетажни сгради около вътрешна градина с басейн или фонтан, и тераси на покривите, са реставрирани от европейци, и местни собственици, а днес са луксозна атракция. Много от тях са превърнати в неповторимо очарователни бутикови хотели, съчетаващи модерен лукс и ориенталски разкош, или като резиденции, които се дават под наем на богати туристи. Неприятната особеност е, че до повечето от тях достъпът с кола е напълно невъзможен, заради тесните сокаци в центъра на Медина, а и ориентацията пеша не е проста работа, отбранявайки се от десетките просяци, които искат „бакшиш“, за да покажат пътя или предлагат наркотици.

Площад Джемаа Ел Фна

ЮНЕСКО обявява площад Джема Ел Фна за „шедьовър на световното наследство“ през 2001 година. Той е много известен обществен площад в югозападната част на Медина. Тази забележителност, която е популярна и много оживена, привлича над един милион посетители годишно. Всеки ден около 17 часа се изпълва с хора и там може да видите – огнедишащи хора, да се снимате с маймунки, танцьори, жонгльори, разказвачи на приказки и много други. В миналото площада е бил място за изпълнение на жестоки масови екзекуции, а днес е една от най-големите туристически атракции в Маракеш.

Джамията Кутубия

Тя е най-голямата джамия в Маракеш и една от най-внушителните в Мароко, и Магреба. Издигната е през 12 век, по поръчка на емира Якуб ал Мансур и е образец на марърската архитектура на Алмохадите. Нейното характерно минаре-кула, високо 77 метра и широко 12,9 метра става прототип на кулите на Хасан в Рабат и севилската Хиралда. Във вътрешността на кулата са разположени 6 помещения едно над друго. Около тях се вие наклонен път, по който мюезинът можел да язди кон до самия балкон, разположен в горния край на кулата. Според преданието, за да изкупи греха си, че е нарушила мюсюлманския пост като е изпила една чаша вода по време на рамазна, жената на емира дарила всичките си златни накити, от които били отляти сферите украсяващи шпила на минарето. Всъщност сферите са от варакосана мед и са добре запоени, но легендата става причина за посегателства върху храма. В джамията се допускат само мюсюлмани. Кулата се вижда отблизо и далеч, и не защото е толкова висока, а заради забраната, според която в Медина никоя сграда не може да е по-висока от палмово дърво.

Саадинските гробници

Кралските гробници на Саадинската династия са украсени с изящни дърворезби и рисувани марокански плочки, намират се в зелена градина в арабско-андалуски стил, където ще откриете спокойствието и тишината от претъпканите пазари. Саадите са династия управлявала Мароко от 1554 до 1659 година. Когато влезете в гробниците ще останете без думи, като откриете каква богата история се крие в тях. Основите им датират от 16-ти век. Мястото става царски некропол през 1557 година, след погребението на първия саадински принц. Най-влиятелният от саадитите – султанът Ахмед ал-Мансур, наричан „Златният“, заради огромното си богатсво, построил двореца Ел-Бади между 1578 и 1602 година, и родовата гробница, състояща се от 3 зали. В тях били погребани останките на 66 глави на династията и стотина техни родственици. Орнаментите на дърворезба от кедрово дърво и циментова замазка са уникални, а надгробните плочи са от италиански мрамор. Някои надгробни плочи са от разноцветни керамични плочки, като се предполага, че са на по-нисшите в йерархията на династията на Саадитите. Най-впечатляваща е залата с дванадестте колони.

Дворецът Бахия

Дворецът е шедьовър на мароканската архитектура. Той е един от най-големите паметници на културното наследство на страната и един от основните туристически обекти. Построен е през 19 век от Великият везир Бу Ахмед и е символ на мюсюлманското религиозно изкуство, истински открит лабиринт с няколко градини. Везирът живеел с четирите си съпруги и 24 други жени. В превод името на двореца означава Брилянтност.

Дворецът Ел-Бади

Дворецът е построен след победата през 1578 година в известната битка, наречена „Битката на тримата царе“. Той е бил обект на завист от много царе, които са знаели, че „този, който притежава двореца, притежава и силата, а този, който го загуби, губи и нея“. Днес руините му привличат много туристи, които искат да се докоснат до историята на града. Събрал е в себе си най-доброто от целия свят – мрамор, дърво и стъкло от Италия, и Франция до Индия.

Градината на Мажорел

Ботаническата градина е наименувана на нейният създател френския художник Жак Мажорел. През 1919 година той отива да живее в медината на Маракеш, романтично привлечен от светлините, шума, миризмите, архитектурата и хората на града от 1001 нощ. Започвайки през 1922 година от една палма, той създава цяла ботаническа градина около вилата си. Разположена по протежението на централен воден басейн, градината съдържа стотици видове екзотични растения и птици от цял свят. Градината е отворена за посещение през 1947 година. През 1980 година собствеността преминава в ръцете на Ив Сен Лоран и Пиер Берже. След смъртта на първия през 2008 година, пепелта му е разпръсната сред градината и в негова памет в едно от кътчетата е издигнат мемориален паметник.