Малдивите са островна държава в Индийския океан, състояща се от група атоли и се намира на югозапад от Индия и на 700 км от югозападно от Шри Ланка. Те са най-малката азиатска държава по население и територия. Представляват архипелаг 1192 острова, групирани в 26 коралови атола (200 населени острова и 80 са туристически курорта) и се считат за част от Южна Азия. Най-високата им точка е 2,3 метра над морското равнище, а средната им височина е 1,5 м. Общата им площ е 300 кв. км, а столицата им се намира на най-големия атол и се нарича Мале. На Малдивите няма нито една река или езеро и се усеща недостига на питейна вода. Температурата на въздуха е между 24°C до 33°C през цялата година. Основна дестинация за практикуващите леководолазно гмуркане, или такива които идват тук заради приказните рифове и изобилието от подводен морски живот. Освен уникални плажове и природа, морския свят е обект на изследване и очарова всеки посетител. Марко Поло е нарекъл това красиво място „цветето на Индия“, а пътешественика Ибан Батута го определя като едно от чудесата на света. Не е подходящо за туристи с ограничен бюджет или любители, които искат да пътуват сами и да живеят като местно население.
Малдивите до голяма степен са били непознати на туристите до 70-те години. Само 185 от островите са дом на своите 300 000 жители. Другите острови са използвани изцяло за икономически функции, от които доминират туризма и селското стопанство. Туризма е 28% от БВП, а над 90% от приходите на държавното управление идват от вносни мита и данъци. Първият курортен комплекс отваря врати през 1972 г.
Архипелагът е бил заселен преди 2000 години, а жителите му са били будисти още по времето на великия Ашока около 3 в.пр.н.е. През 5-6 век започват да се заселват араби и персийци в района. Ислямът навлиза на островите като основна религия през 1153г. и е приет от будисткия крал Каламиня. Проповедника на исляма се провъзгласява за султан и основава династия, която просъществува няколко века. А това носи със себе си порядки, които се спазват от всички, дори и от туристите. В рестораните е прието да се носи костюм и вратовръзка, а през деня на плажа е забранен нудизма. Малдивите попадат под владичеството на Португалия през 1558г, а след това на Холандската Ост-Индия през 1654г. 1887 г стават протекторат на Англия, а на 26 юли 1965 г получават независимост. На 11 ноември 1968 г след проведен референдум са обявени за република. Момун Абдул Гаюм става президент през 1978 г и остава на този пост до 2008 г, тъй като е преизбран 6 последователни пъти в отсъствието на опозицията и служи 6 петгодишни мандата. Дълго управлявал с железен юмрук, но след разрешаване на политическите партии на негово място е избран Мохамед Нашид.
Цунамито на 26 декември 2004 г причинява огромни щети на Малдивските острови, над една трета от населението е пряко засегната, а повече от 15 000 души остават без дом. И след непосредствена реакция от международни агенции от цял свят, на 24 декември 2010 г , шест години след заметресението, броят на лицата живеещи във временен подслон е намаляла от 15 000 на едва 1600 души.
За последните 100 години нивото на океана в този район се е издигнало с 20 сантиметра. Около 1970г обаче нивото е паднало с около 20 сантиметра. Някои прогнози показват, че има вероятност през 2050г островите да изчезнат напълно.
Почвата представлява 15 см хумус, под него се намират около 50-60 см пясъчници и след това пясък. Кокосовите палми са националното дърво на страната и са в огромно изобилие на островите. Поради липсата на прясна вода, другите видове растителност са рядкост, а някои видове дървета като манго, започват да умират, заради просмукването на солена вода в почвата. Постоянните жители разчитат най-вече на дъждовната или грунтова вода за питейни нужди.
Официалния език на островите е дивехи, от индоарийски произход, близък до сингалския от Шри Ланка, като има заимствания от арабския и английския език. Съществува писменост от XVII век на арабско-персийска основа. Основно вероизповедание е исляма и във всички селища на островите по пет пъти на ден се чуват призиви за молитви. Малдивците са изцяло сунитски мюсюлмани, а местната култура е смесица от южноиндийски, синалийски и арабски. Докато алкохола, свинското месо, наркотиците и неспазване на мюсюлманскита религия са забранени на населените острови, то на курортите е позволено всичко. Малдивите е една от седемте държави в света, в които атеизмът е незаконен и наказуем със смъртно наказание. Английският се ползва широко в търговията и някои правителствени училища.
Водещи отрасли в икономиката на страната са туризъм, риболов, корабоплаване и търговия, също така се добиват бисери и корали. Риболовът е втория по значимост отрасъл след туризма. Освен като индустрия, той е развлечение както за местните жители, така и за туристите. Малдивите имат изобилие от различни видове риба – риба тон, баракуда, махи-махи (делфинова риба). Около 50% се изнася навън – основната част заминава за Шри Ланка, а останалата за Япония, Сингапур, Тайланд и Германия. 90% от изнесената риба е или замразена, в консерви или изсушена, само 10% от нея е прясна.
Земеделието играе сравнително малка роля в икономиката на страната. Значителна част от селскостопанската продукция се внася. Основната култура, която се отглежда е кокосовата палма, хлебно дърво, банани, манго и птици. Промишлеността представлява най-вече малки занаятчийски работилници, текстилни и рибо-консервни предприятия, които произвеждат основно дрехи, сувенири и лодки.
Малдивите имат изключително лесна визова политика. Всеки получава безплатна виза за 30 дни при пристигане, при условие, че има валиден документ за пътуване, билет или доказателство за достатъчно средства, определени като потвърдена резервация във всеки курорт. Внасянето на алкохол, свинско месо или порнография на острова е забранен и при пристигане на всеки, багажа се проверява обстойно. При заминаване износът на пясък, миди или корали също е забранен. Обиколката в Малдивите се състои от три вида превоз – лодки, малки самолети (въздушни таксита) и частни яхти. Лодките там са еквивалент на коли, а самолетите и частните яхти са запазени предимно за туристите.
Малдивите стават все по-популярна дестинация за сърфинг. Най-доброто място за сърфинг е северния атол, а в южния се намират подводни пещери и тунели. Тюркоазената вода и перфектните вълни, го правят идеална и незабравима дестинация за сърфистите. Най- добрия период за сърфиране е межди март и октомври, а най-големи вълни се образуват през юни, юли и август.
Мале е с население около 75 000 души и може да бъде обиколена пеша за един час, и въпреки малкия си размер там има огромен трафик. Сред забележителностите, освен невероятните плажове и природа влизат и музеите с голямо разнообразие от реликви. Там се намира 400 годишната джамия наречена Хукуру Миски със коралови резби и останките от малдивския кораб „Победа“, който през 1981 г се разбива във риф и сега е покрит с корали. Сградата на националния музей е леко грозновата, но в нея са запасени интересни артефакти, които обясняват съдбата на тези изолирани острови през вековете. В столицата има много интересни базари, а местата за гмуркане не трябва да се пропускат. Плажовете са с бял ситен пясък, водата е кристална и прозрачна, а морските обитатели се разхождат спокойно около посетителите.
Атолът Ари включва около 30 курорта, разположени върху 50 острова. Там се намира прочутия хотел Ника, чиито вили са във формата на миди. Вторият по големина град Хитадху се намира на атола Сеенч, а най-южния атол Ган преди е бил военна база на Британските авиолинии и сега част от старите сгради са превърнати в текстилни фабрики.
