В подножието на шуменското плато, сред дивата природа и величествени скали се намира Мадарския конник. Представлява средновековен барелеф, изсечен на отвесна скала близо до село Мадара в североизточна България. Това е единствения скален барелеф в Европа от периода на ранното средновековие. Обявен е от ЮНЕСКО за паметник на световното културно и природно наследство. Мадарския конник е основния символ в Национално историко-археологически резерват „Мадара“, обхващащ серия обекти с религиозно, културно и военно предназначение. Намира се на 18 км. от Шумен, като по-голямата му част е разположена на територията на община Каспичан. В близост се намират и археологическите резервати средновековните български столици Плиска и Преслав. Той е първия исторически символ, който децата изучават от ранна възраст. Скален релеф изсечен през VІІІ в. пр. Хр. върху отвесна скала на височина от 23 метра. В ляво от него се намират стръмни стъпала, които водят до Мадарското плато. Размерите на изображението са 2,6 метра на височина и 3,1 метра на ширина. Изобразява конник, лъв, куче и три групи надписи на гръцки. Конникът е в реална големина с връхна дреха до коленете, с лявата ръка държи юздите на коня, а в дясната копие, с което пробожда лъва. Седлото е с високо облегало, десният му крак е пъхнат в стреме, а на гърба си носи калъф за лък. Върху забитото копие в лъва има знаме, а зад коня има тичащо ловно куче. Цялата композиция символизира величествена победа над врага.
Има различни теории за самоличността на конника. Времето и ерозията са повредили силно надписите, но това, което е останало от текста дава ясна представа за съдържанието. Една от групите надписи се намира горе и е на хан Тервел (VIII в.), другата долу в ляво е на хан Кормисший (VIII в.), а дясната на хан Омуртаг (IX в.).
Горният надпис загатва, че конника е хан Тервел, но много изследователи приемат, че е обобщен образ на български владетели от 701 до 831 г. През 705 г. византийския император Юстиниан II Носоотрязания е свален от престола си по насилствен начин, заточен е, но успява да избяга и търси помощ от Тервел. Той му помага да възвърне престола си, а императора му се отблагодарява със скъпи дарове и много почести. Дава му титлата кесар и земи на юг от Стара планина. А след това Византия започва да плаща данък на Булгария. Споменават се и чичовците на хана, които обитават региона около Солун. Самият надпис гласи „…при българите…при Тервел дойде. На носоотрязания не повярваха моите чичовци в Солунско и отидоха в Кисинските (селища)…негов едих…чрез договор Тервел архонтът на императора даде…5 хиляди…(императо-)рът заедно с мене победи добре“.
В един от надписите се споменава и за хан Крум, той гласи: “….жълтици..той даде…жълтици архонтът…войници…архонтът..гърците…каквото ти давах, всяка година ще давам, понеже ми помогна…всяка година ще даваме и…архонта…императора…и Крумесис архонта покани…архонтът…като разпредели жълтиците започнаха…това езеро… направи…архонт …развалиха договорите…война…мир…тогава…име“.
Третия надпис е свързан с хан Омуртаг, който е създал голям култов комплекс на терасата под скалите, включващ светилище, дворцови и жилищни сгради, езически храмове и други постройки. Третият надпис гласи: „….беше отхранен…развалиха и от бога Омуртаг архонт…изпрати…помогни ми…“.
В подножието на скалите се намира голяма пещера, наречена „Пещерата на нимфите“, където в древността траките са почитали своите божества. В околността са открити праисторически култови фигурки и оброчни плочки, посветени на Трите нимфи, Зевс, Херакъл, Дионис, Кибела, тракийския конник-герой Херос. Открити са пещера с артефакти от тракийската епоха, българско езическо светилище с каменен надпис за бог Тангра и малка църква. Тези факти показват, че мястото около паметника представлява стар култов център, използван през различните епохи от представители с различни религиозни вярвания. Някои учени свързват барелефа с тракийската култура и на него е изобразен тракийския конник, популярен сред местното население през античността.
Има една легенда, според която е изобразен латински цар. Той ловувал на платото, но паднал от скалите и загинал. Близките му решили да го почетът като го изсекът в скалата.
Малки и големи пещери, скални образувания и навеси, поточета, пищна растителност, всичко това привлича човека. Първите проучвания на резервата започват през 1892 г. и доказват за наличие на непрекъснат живот още през новокаменната и каменно-медната епоха, тракийско, римско, византийско, старобългарско и османско време.
В малката пещера са открити сечива от камък, кремък, кост, части от глинени съдове ръчно направени, тежести за стан и вретена.
Голямата пещера е защитена с три пояса външни стени, а вътре са открити бази за колони, зидове на преградни стени, дървени греди и други части и предмети внесени от чужди страни, което значи, че освен дълго обитаване е имало и оживена търговска дейност. В северния край на пещерата е открито тракийско светилище посветено на трите нимфи и както горната част на платото, така и в подножието са намерени тракийски надгробни могили и некрополи.
От римската епоха са открити голямо стопанско имение и склад за зърнени храни, просъществували до VI век. Част от платото от север на изток над Голямата пещера е укрепено крепостни стени, а на юг и запад е защитено с отвесни скали. В крепостта са открити множество постройки и една раннохристиянска църква. Между Малката и Голямата пещера в скалата има процеп, който древните обитатели са използвали за път. В тежки времена по него крепостта се е снабдявала с храна и вода, а жителите в подножието са намирали подслон там.
По време на Втората българска държава около вече съществуващия манастирски комплекс се образува голяма монашеска колония. Някои от монасите живеят в издълбани в скалите килии, църкви, гробници над 150 на брой и по този начин създават един от най-големите средновековни скални манастири. След като България пада под османско иго, Мадара губи значението си и постепенно животът замира.
Релефът присъства в Стоте национални туристически обекта, а на 26.06.2008г., чрез проведена анкета е обявен за глобален символ на България.
