Мачу Пикчу (на кечуа: „Стар връх“) е съвременното име на архитектурен комплекс в южната част на днешно Перу, построен от инките през 15 век. Разположен на 2300 метра над морското равнище, в подножието на Свещенната долина на инките на 112 км от Куско. Наричан е още „Изгубеният град на инките“ , намиращ се високо в планината, на около 305 метра над река Урубамба, по източните склонове на Андите. Той влиза в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО и едно от 7те нови чудеса на света. Той е сред най-красивите, тайнствени и популярни забележителности в света. Създаден е като свещена планинска резиденция на великия владетел Пачакути век преди неговата империя да падне, приблизително около 1440 година и е функционирал до 1532 година, когато испанците нахлуват в територията на империята. През 1532 година всичките му жители тайнствено изчезват. И до днес Мачу Пикчу поразява със своята магия.
Религиозни структури, невероятна архитектура, астрономически и селскостопански центрове, всичко това може да се види там, но също така буди възхищението и интереса на учени, историци и туристи. Културата на инките обаче, все още остава загадка за света. Смята се, че Мачу Пикчу е бил част от много голям комплекс от крепости, които инките използвали за защита от нападенията на индианците, обитаващи в джунглата.
Древният град остава неизвестен и недокоснат до 1911 година, когато историкът Харим Бингам не го преоткрива. Съществуват различни предположения за това как инките са построили града, тъй като районът е трудно достъпен. Мистерията е как са транспортирали огромните каменни блокове високо в планината. Според една от хипотезите крепостта е служила за охрана и била използвана като символ на доминиращата им позиция в района на Амазонка, близо до Куско. Според друга хипотеза – Мачу Пикчу е бил важен религиозен център, като доказателство за това са олтарите, както неговата непристъпност. Със скромните си размери Мачу Пикчу не може да претендира за ролята на голям град, той се състои от около 200 структури и е проектиран по начин, обособяващ две зони – горна зона за живеене и по-ниска площ за земеделие. Като цяло това са храмове, резиденции, складове и други помещения, и също така има комплекс с напоителни системи, канали, пътища и пътеки. Предполага се, че там са живеели до 1 200 души, които са се прекланяли пред бога на Слънцето (Инти) и отглеждали селскостопански култури на терасите. Площта на светилището е 325,92 кв.м, а самият град е разделен на четири части.
Северозападната част вероятно е била използвана за религиозни цели, а там се намират Свещения площад, „Свещения храм“ и „Имението на свещениците“. Храмът на Слънцето е известен със своята сложна каменна обработка на стените, показваща големите умения на строителите. „Храмът на трите прозореца“ е отдалечен на около 3 километра от Мачу Пикчу и е бил използван за ритуални бани. „Храма на Кондора“ се предполага, че е бил храм за поклонение или стая за мъчения. Интихуатана е ритуален камък, за който се смята, че е бил астрономически часовник. Също така слънчева лаборатория, с помоща на която инките са определяли годишните сезони по сенките хвърляни от слънцето върху камъните. Едно от най-завлядяващите места е Слънчевата порта, която гледа към долината и е най-добре да бъде посетена при изгрев слънце.
В североизточната част се намират най-големите жилищни сгради. В югозападната част са разположени наблюдателната кула заедно с други сгради. На югоизток от комплекса са разположени най-малките сгради, издигнати покрай тесни улички. В най-долната част на терасите е гробницата, в която по време на разкопки, са били намерени 135 скелета и 109 от тях са били индитифицирани като женски. Това дава основание на учените да смятат, че жителите са били предимно жени, които инките са избирали и криели в града, неизвестен за испанските завоеватели.
След завладяването на Перу от испанците, бунтовникът инка Манко Капак II, успява тайно да се измъкне от Куско и се установява северозападно от Олантайтамбо в дълбините на джунглата, където основава град на име Вилкабамба. След дълги години сражения с инките, през 1572 година испанците атакуват Вилкабамба и връщат последния инка Тупак Амаро (наследник и половин брат на Манко) в Куско, където го екзекутират. С времето, местоположението на изоставения град Вилкабамба бива забравено. За него се споменава само в някои не точни карти и испански хроники.
За град на инките, който векове наред се е криел от чужди очи високо в джунглата на перуанските Анди над река Урубамба и неговите обитатели няма останали писмени сведения, защото не са имали писменост. Не е ясно и защо са го напуснали, а една теория казва, че ги е прогонила епидемия от едра шарка. Смята се, че градът е бил населен, докато испанците превземат Перу през 1532 година. Археологическите разкопки показват, че може би Мачу Пикчу не е бил обикновен град, а курорт или цитадела за елита на инките. В него е имало огромен палат и храмове. Малко хора са живеели там по време на дъждовния сезон, когато първенците са го напускали. Вероятно мястото е избрано заради уникалното си местоположение и геоложки особености, а планинската верига зад Мачу Пикчу наподобява лице на инка, гледащ към небето, а носът му е най-високия връх Хуайна Пикчу (Младият Връх).
Покорителите на земята на инките били заплетени от легендите за скрити безценни съкровища. Векове по-късно митовете за неизвестен град, в който велможите на инките били заровили големи товари със злато, докато се крили от нашествениците, повеждат младият американски историк и преподавател в университета в Йейл, Харим Бингъм из долината на река Урубамба. Въз основа на прочетените испански ръкописи в Лима, Бингам е бил убеден, че изгубените градове, руините на инките и евентуално несметните им съкровища се намират някъде в тази част на Перу. Почти веднага групата открива едно от значимите за инките места, което те наименуват Паталакта. Изоставен от по-голямата част от групата си, той се среща с местните хора, които го отвеждат в каньона на реката, откъдето по тясна пътечка, той се изкачва по хълма и открива най-невероятния град на инките напълно запазен и пуст. По време на пътешествията си в Перу, той успява да получи всевъзможни разрешителни от властите в Лима, което му позволява да занесе в Йейл около 5000 предмета от цитаделата.
Наскоро Перу обявява, че ще започне съдебни процедури, за да си върне хилядите артефакти от Йейл. Днес властите в Лима твердят, че в началото на XX век са се съгласили с преместването на находките само с условието, че те ще бъдат върнати. От Йейл обаче отвръщат, че при събирането на предметите са следвани стандартните практики за времето, и че предлагат разумна оферта за връщане на някой от артефактите. Лима си искат обратно артефактите, за да бъдат показани на голяма изложба, с която да отбележи 100-годишнината от откриването на Мачу Пикчу.
Местоположението на Мачу Пикчу е било избрано нарочно заради неговата отдалеченост и трудната достъпност на мястото. И до днес изгубеният град не е сред най-лесните за достигане туристически обекти, а гледката и усещането да видиш този уникален град на живо обаче си заслужават и го правят незабравимо.
