Ломбок е остров в провинция Западни Малки Зондски острови, Индонезия. Той е част от веригата на Малките Зондски острови, като Ломбокския проток го отделя от остров Бали на запад, а протокът Алас го отделя от остров Сумбава на изток. Площта му е 4514 кв.км., а столица на провинцията и най-големият град на острова е Матарам. Ломбок си прилича много по големина, гъстота и известното културно наследство със съседен Бали. Все пак, административно принадлежи към друга провинция, заедно с по-големия и по-рядко населения Сумбава. Около Ломбок са разпръснати ред малки островчета, наричани Гили. На острова живеят 3,35 милиона индонезийци (към 2014г).
Островът се намира източно от Ломбокския проток, който маркира биогеографската граница между фауната на Индо-Малайската биогеографска област е тази на Австралазия. Това разделение е познато още като Уолъсова линия. Алфред Ръсел Уолъс е първият човек, който коментира тази рязка граница между двата региона. Топографията на острова е преобладавана от централно разположеният стратовулкан Ринджани, вторият най-висок вулкан в Индонезия, издигащ се на 3725 метра надморска височина, което прави Ломбок 8-ят най-висок остров в света. Най-скорошното изригване на Ринджани е от септември 2016 година. Вулканът и кратерното му езеро (Сагара Анак) са защитени чрез национален парк от 1997 година насам. Скорошни сведения сочат, че древният вулкан Самалас, от който днес е останала само калдерата, е изригнал през 1257 година, което е едно от най-големите вулканични изригвания в писмената история и предизвиква катаклизми в глобалните метеорологични условия.
Планинските земи на Ломбок са покрити с гори и са неразработени. По-ниските части са усвоени, като в тях се отглеждат различни култури: ориз, соя, кафе, тютюн, памук, канела, какао, карамфил, маниока, царевица, кокосови орехи, копра, банани и ванилия. Южната част на острова е плодородна, но по-суха, особено в близост до южното крайбрежие. Водните запаси на Ломбок са недостатъчно и това създава напрежение върху доставките на вода за провинциалната столица Матарам, и съответно за острова като цяло. Южните и Централните части са най-зле засегнати. Провинцията е под заплаха от водна криза, причинена от увеличаващата се деградация върху подпочвените води. Островът е богат на полезни изкопаеми – разработени са находища на олово, калай, желязо, манган, цинк, сребро и злато.
Туризмът е важен източник на доходи за Ломбок. Най-развитата туристическа област е тази на западното крайбрежие, която е центрирана около градчето Сенгиги. 85% от населението на острова са сасаки, които вероятно мигрират от Ява през първото хилядолетие пр.н.е. Между 10% и 15% са балийци. Сасаките са културно и лингвистично близки с балийците, но за разлика от тях, те не са индуисти, а мюсюлмани и съответно земите им са осеяни с джамии и минарета. Ислямските традиции и празници влияят на ежедневните дейности на острова.
Освен документа Babad Lombok, описващ изригването на вулкана Самалас през 1257 година, не се знае почти нищо за острова преди 17 век. Преди това той е администриран от множество малки свързващи се феодални държави. От тази липса на единство се възползват съседните балийци, които поемат контрол над западната част на Ломбок в началото на 17 век. Макасарците междувременно нахлуват в източната част на острова от колониите си в съседен Сумбава. Холандците посещават Ломбок през 1674 година, а Нидерландската източноиндийска компания сключва първия си договор с принцесата на Ломбок. Балийците успяват да завземат целият остров към 1750 година, но вътрешните им борби водят до разделянето на острова на четири феодални кралства. Отношенията на балийците със сасаките на запад са като цяло в хармония. На изток, обаче, отношенията са по-възбудени и балийците упражняват контрол от гарнизоните си. Селяните стават подобни на крепостници и аристокрацията на сасаките губи голяма част от властта си и земевладенията си. По време на един от многобройните бунтове на сасаките срещу балийците, военочалниците на сасаките изпращат дипломатически представители при холандците в Бали и ги канят да управляват Ломбок. През юни 1894 година генерал-губернатора на Нидерландската източноиндийска компания подписва договор със сасакските бунтовници в източната част на Ломбок. Той изпраща голяма армия във вътрешността на острова и балийците бързо капитулират. Целият остров е анексиран от холандците през 1895 година. Те господстват на над 500 000 жители със сила от около 250 души, като си печелят подкрепата на аристокрацията на балийците и сасаките. На Ломбок холандците се считат за освободители от балийската хегемония.
През Втората Световна война японски сили нахлуват и окупират Малките Зондски острови, включително и Ломбок. Те пристигат следобед на 9 май 1942 година в Матарам. Холандските защитници бързо са победени, а островът окупиран. След спирането на военни действия японските войски в Индонезия се изтеглят, а Ломбок е временно върнат в холандски ръце. След последвалата индонезийска независимост от холандците, аристокрацията на балийците и сасаките продължава да доминира над острова. През 1958 година островът е инкорпориран в провинция Западни Малки Зондски острови, а Матарам става провинциална столица. Масови убийства на комунисти през 1965-1966 година разтърсват острова след опит за преврат в Джакарта. При управлението на президента Сухарто островът бележи стабилност и прогрес, но не е такава степен като Ява и Бали. Лоша реколта води до глад през 1966 година и недостиг на храна през 1973 година. Правителствената трансмиграционна програма води до преместването на много хора извън Ломбок.
През 1980-те години туризмът процъфтява на острова, макар печалбата на местното население да не е голяма. Политическата и икономическа криза от края на 1990-те години в Индонезия засяга острова. През януари 2000 година избухват безредици в Матарам, при които пострадват основно християни и етнически китайци. Скоро след това туризмът запада.
На 28 юли 2018 година земетресение с магнитут 6,4 по Рихтер удря острова, убивайки 20 души и ранявайки стотици. Трусът причинява значителни щети на инфраструктурата на Ломбок и предшества по-голямо земетресение, което настъпва осем дни по-късно. На 5 август Ломбок е ударен от земетресение с магнитуд 7,0 по Рихтер, което причинява катастрофални щети в северната част на острова. Над 550 души умират, а над 7000 са ранени. На 19 август ново земетресение убива 13 души и поврежда 1800 сгради.
Остров Ломбок е най-важната туристическа дестинация на провинция Нуса Тенгара в Индонезия. Освен, че е континентален дом на трите популярни островчета Гили, разположени в непосредствена близост до северозападното крайбрежие, Ломбок е известен със своята цветна култура на Сасаките, великолепни места за гмуркане, живописни и изолирани плажове, красиви водопади и буйни гори около активния вулкан Ринджани. Накратко, екскурзията до Ломбок обещава райска красота, която съчетава в себе си приключения на сушата и уникалната природа, с намек за екзотика, добре запазени традиционни изкуства и множество исторически забележителности. Те се допълват от модерни места за настаняване и съоръжения, които да ви осигурят приятен престой. Повечето, които са посетили острова, признават, че намират Ломбок за много по-привлекателен и казват, че изглежда така, както Бали е изглеждал няколко десетилетия по-рано. Ломбок е остров на изток от Бали и по-малко известен от него. Докато всяка година милиони туристи са привлечени от Бали, много места на Ламбок са все още недокоснати. Тук масовият туризъм все още не е известен. Ломбок предлага много празни и често изолирани мечтани плажове, приятелски и интересни хора, вкусна храна и фантастична природа.
Островите Гили
Три райски острова, които изглеждат малки в сравнение с Ламбок и се намират само на 20 минути с лодка – Гили Трауанган е основният остров, Гили Мено и Гили Еър. Те са много популярни за гмуркане, но също така и за отмора, плуване и партита. Ще откриете колориятният подводен свят и с малко късмет може да забележите костенурки.
Вулканът Ринджани
Вторият по височина вулкан в Индонезия определено е един от най-важните моменти на Ломбок. Може да резервирате многодневни обиколки с екскурзовод до кратера и езерото, и дори до всики туристически места. Картините говорят сами…
Сенгиги
Повечето туристи пристигат тук, защото това е най-популярното място. Също така е страхотно място за разходки, да излизате вечер или да се храните. Едно от най-популярните места за сърфиране за местните и туристите е Сенгиги Бийч. На този плаж продавачите и местните жители не са много, но можете да си намерите компания за един хубав разговор.
От Сенгиги до Пеменанг
За да разгледате този път до брега е най-добре да използвате скутер, който може да наемете например в Сенгиги. Един от акцентите е Малибу Хил 1 и 2, където може да отседнете. Той предлага чудесен изглед към плажовете Малибу, Нипах и към 3-те острова Гили. Разгледайте също така и останалите плажове, тъй като те заслужвата да бъдат видяни.
Pusuk, Гората на маймуните
Вървенето по криволичещ път през спиращ дъха планински пейзаж е втората възможност да стигнете до Бангсал. Оттук ще намерите така наречената „Маймунска гора“, кръстена на многобройните диви маймуни в джунглата и близо до улицата. Ако желаете може да храните малките и досадни маймунки. Но бъдете внимателни и пазете вашите чанти, раници и други подобни.
Кута
След Сенгиги, Кута е може би втората гореща туристическа точка на Ломбок. Той предлага красиви плажове, както и множество места за настаняване и ресторанти. Оттук може да разгледате мечтаните плажове на Мауън, Танджунг Аан и Селонг Беланак, тъй като те са много близо до Кута.
Мауън Бийч
В зависимост от денонощието или през деня този плаж е с мек бял пясък и тюркоазена вода, но все още е предимно пуст. Понякога вълните са много големи тук. Плажът е уединен и се намира на запад от Кута в почти затворен залив, който лесно може да се достигне със скутер.
Селонг Беланак
Доста рядко се вижда такъв широк и плитък плаж като Селонг Беланак, където и да е другаде. Можете перфектно да сърфирате или поплувате на този дълъг плаж. Препоръчваме ви да се отдадете на близката гледка с изглед към плажа и залива. Намира се малко на север от плажа Селонг Беланак.
Танджунг Аан
Тюркоазено море и бял пясък, както всички го обичаме. Дори тук можете да се изкачите на скала, за да се насладите на спиращата дъха гледка над двата залива и плажовете на Аан.
Пинк Бийч
Пътуването е доста трудно, тъй като улиците на полуостров Екас (където се намира Пинк Бийч), вече немогат да се нарекат улици. Ако наистина го направите, ще бъдете възнаградени с пуста, тиха, влажна ивица. Известна е със своя розов пясък, който се състои от корали. Гледката от близката точка е невероятна, също така си заслужава да се видят скалите на Танджунг Ringgit, които са разположени наблизо.
Джамии и индуиски храмове
За разлика от Бали, Ломбок и останалата част от Индонезия са предимно мюсюлмани. Ето защо можете да видите и особено да чуете джамии навсякъде. Ако резервирате настаняване предварително, трябва да се информирате дали наблизо има джамия. Особено около Рамазан може да стане доста шумно. Балийското малцинство в Ломбок получава своите храмове като Пура Меру, Пура Лингсар, Пура Нармада или Пура Бату Болон. Повечето от тях се намират в западната част на острова, в и около Матарам и Сенгиги.
Водопадите
В Ломбок има много водопади, предимно в северната част на острова. Величествените природни чудеса там са – Tiu Teja, Тиу Келеп и Sendang Gile. В центъра на Ломбок също ще откриете няколко, например Benang Kelambu, Benang Stokel и Jeruk Manis. Няма по свежа вода от това. Пийте, плувайте или просто оставете студената вода да се пусне по гърба ви – великолепно.
Сасак културата
Сасак са местните хора обитаващи острова, които днес съставляват около 85% от цялото население на Ломбок. Тяхната култура е завладяваща и определено трябва да я изживеете. Храната им е известна с пикантността, занаятчийството, музиката и танците, типичните къщи и дори сватбите. Има много сватбени паради в Ломбок, особено през почивните дни. Много от местните жители на Ломбок все още говорят езика Сасак, особено по-старите. Английският само помага по туристическите обекти.
