Крушунските водопади, известно още като Маарата се намират до село Крушуна, община Летница, област Ловеч. Това е най-голямата водна травертинова каскада в България, с много прагове, басейнчета и богати растителни и животински видове. Водопадите освен, че са известни със своята живописност, са едно от най-интересните и красиви места за посещение и туризъм. Това творение на природата не може да бъде описано, задължително трябва да се види. Девствената природа, дива, чиста и непокътната от цивилизацията, минавайки по чудна еко пътека с много дървени мостчета и стълби, обградени с гъста растителност и загатваща пенливата река, покрай която криволичи пътеката. Реката на водопадите се нарича Маарата и извира от пещерата в горната част на пътеката. Тя е дала името на цялата местност и е обявена за природен парк. Буквално думата „Маара“ означава пещера. Пътеката започва от най-ниската част на каскадата и постепенно се изкачва до най-горната, за да може човек да разгледа всяко местенце от тази неземна красота. Тя е с максимално улеснен достъп, за да могат както повече хора така и деца да се насладят на водопадите. Началото й започва от село Крушуна, както и изходната и точка завършва там, за улеснение на туристите има и асфалтов път и паркинг. Необходими са час и половина да се обходят всички забележителности, а най-добър период за посещение на водопадите е пролетта, когато е пълноводието. Цвета на водата в Крушунските водопади е ярко синьо, заради разтворения травертин вътре. Това е вид варовик, пясъчен на цвят и когато е пуснат във водата става син. Среща се в топли минерални води или води богати на калций, точно като тези извори. През 13 и 14 век на това място се е намирала Крушунската обител на монаси-исихасти, доказателство за което са запазените скални ниши и килии. Те основават манастир в скалите до водопадите, вярвайки че на това място, ще могат по-лесно да се слеят с Бог.
Крушунските водопади се намират на северния склон на Деветашкото плато в средния Предбалкан. В региона се намират множество пещери, като четири от тях са едни от най-дългите в България. Пещерата, от която извират водопадите е кръстена на тях Водопада. Тя е дълга два километра, но само първите 150 метра са отворени за туристи. Останалите големи пещери се наричат Горник (1100 м.), Урушка Маара (1600 м.), Бонинска пещера (2753 м.) и други. Първият и най-голям водопад от каскадата се нарича „Тайнствения водопад“. Той се спуска от височина 20 метра, разделя се на няколко ръкава и се образуват останалите няколко водопади. Въздухът около него е влажен и наситен с малки капчици. Местността е напълно непроходима и без екопътеката и стълбите не може да се стигне до извора на водопада. Той е скрит в едноименната пещера Водопада и до там стига тясна пътечка, която се провира под варовиковита скала. Освен основния водопад, местността включва два по-малки водопада, като единия се казва „Малката Маарата“, а другия „Пръскалото“. Малко преди да се стигне до водопадите, пред посетителите се разкрива „Синият вир“, който пленява с чиста и кристална вода.
Други интересни забележителности в областта са Пропастта „Гарваница“, която се намира на 4 км. от село Крушуна, по пътя за село Кърпачево. Представлява отвестна пропаст дълбока 40 метра, а до долу се слиза по метална стълба. Гарваница е най-голямата естествена карстова пропаст.
В района се намира и Деветашката пещера, която е една от най-големите в България и най-голямата от 60-те пещери в Деветашкото плато. До нея се стига след моста на река Осъм по пътя за село Деветаки. Минава се по десния бряг по течението на реката, а пътеката е с туристическа маркировка. Тя е с най-голямо преддверие в Европа.
