Индипасха – загадъчното светилище
Индипасха е предполагаемо древно тракийско скално оброчище намиращо се в близост до село Сливарово на територията на природен парк Странджа.
Твърди се, че Индипасха е започнало да действа като култово място преди повече от 2000 години, но за конкретна датировка до сега не съществува научна хипотеза. Съществуват предположения, че името на оброчището означава „след Пасха“ или дори „анти Пасха“ – т.е. „срещу Великден“, но тези предположения не почиват върху конкретни научни доказателства. Казват, че само просветените могат да намерят пътя до това свято място, почитано още древните траки. То е скрито и труднооткриваемо за обикновения или непросветен турист, особено без местен водач. Тракийските жреци си поправяли път през труднопроходимата гора, за да извършват жертвоприношения в името на бога Слънце и Земята – майка, както и да гадаят бъдещето. Казва се още, че водата на Индипасха е най-силно лековита в неделята след Великден.
Народно предание
Според устно предавана легенда от жителите на село Сливарово разказва, че след столетия на забрава, изворът с лековитата вода бликащ изпод скалите на култовото място случайно е открито от собственик на сляп бивол. Животното служило на стопаните си дълги години, но остаряло и ослепяло. Собственикът, не искал да умъртвява остарялото животно, затова го пуснал на свобода в гората. Няколко дни след като бил пуснат на свобода, биволът се завърнал прогледнал. Минало известно време и поради старостта животното отново ослепяло. Така, няколко пъти се повтаряло чудодейното „проглеждане“ на бивола, докато собственикът му решил да го проследи, за да разбули мистерията. Така стигнал до скали, в чиято основа се процеждала вода, която се събирала в малко езерце. Оттам „тръгва“ и вярването за „живата вода“, която лекува болести и изцерява недъзи.
Вярата, че древното култово място лекува болести, кара хората, които идват край Индипасха търсейки изцеление, да закачат парчета от дрехите си по лианите и да ги закрепят между камъните. Дрехата трябва да „виси“ във въздуха, да е нито на земята, нито във водата, за да може болестта да остане в ничието пространство. Това според професор Валерия Фол е свидетелство, че по неповторим начин се съчетават християнските с езическите вярвания – когато се ражда Гръмовежецът Зевс, майка му, съпругата на Кронос – Рея, го скрива в пещерата на остров Крит, за да не го погълне баща му, както предишните пет нейни отрочета (Хестия, Деметра, Хера, Хадес и Посейдон). Там, в пещерата, куретите и корибантите блъскали с оръжията и щитовете си, като вдигали шум, за да не чуе Кронос плача на новородения Зевс. В пещерата богът расте, кърми го козата Амалтея. Когато Кронос научава това, я наказва, но за да не я оскверни (защото Амалтея е свещена коза), той я закача да виси. За да е нито на земята, нито във водата, все едно – не съществува. На Индипасха, според професор Фол, наблюдаваме точно този най-древен култ, с почитането на четирите космически стихии в първичния вид, най-стар и хилядолетен. На това култово място, няма архитектурно усвояване на пространството. Това е свещено пространство, с лечебна вода, животворяща вода, животворяща скала. Това „най-древно възможно“ светилище е живо и днес. Скалата е вярвана като първоматерия, а едно от най-старите вярвания е, че човекът произхожда от скала, камък, от който е и самата глина, мислена по същия начин. Камъкът затова е почитан, носен, оставян на свещени места. Христос е крайъгълен камък, не защото е строител на църква, а защото това е космоградежът, обобщава професор Валерия Фол.
Наред с древното светилище се издига и малък параклис, където поклонниците носят християнски икони – всяка на светеца, който приносителят почита.
Достъпът до местността Язменски дол (където се намира светилището Индипасха) може да се усъществи от пътя между град Царево и град Малко Търново. От южната страна на моста над река Велека (местността Качул), в източна посока от дясната страна по течението на реката започва застлан с чакъл горски път, който води до село Кости. Още в началото в дясно от пътя остава малък параклис „Света Богородица“ с чешма до него. След около 6,5 километра има отбивка в дясно, а пътят е стръмен и води нагоре в горският масив. За отбивката има табела, както и табло с надпис „Пазете от пожар“. Следвайки пътя, до мястото може да се стигне пеш за около 20 минути.
Алтернативен начин за достигане на местността Индипасха е по пътя от град Малко Търново към село Сливарово. На няколко километра преди селото има указателна табела от лявата страна на пътя, коята показва посоката към мястото. Пътят не е в добро състояние, но за сметка на това има доста табели. Като се следват, след около 20 минути пътят излиза до мястото над светилището, където има поставени дървени маси и пейки. От това място между две дървета като импровизиран вход започва стръмното спускане към Индипасха.
