Хълм Света гора

Света гора е хълм във Велико Търново. През Второто българско царство е бил духовно и книжовно средище в средновековния Търновград. Днес в подножието на хълма Света гора е разположен едноименният съвремен квартал „Света гора“. Хълм Света гора е бил културния и просветен център на старата столица, а също така и на целия европейски югоизток. Днес на него се намира Великотърновския университет. Хълмът е наречен така, защото през средновековието, там са се намирали много манастири, също и „Света Богородица Одигитрия“, в който Евтимий Търновски преместил книжовната си школа от манастира „Света Троица“.

История

На хълма са се намирали няколко манастира. Сред тях е манастирът „Света Богородица Одигитрия“, в който патриарх Евтимий Български основава Търновската книжовна школа. В местността „Устието“ са се намирали няколко манастира. Алексиев през 2002 година в своя статия описва 16 манастира, които вероятно съставлявали Търновската Света гора. През 2004 година Овчаров описва над 20 манастира в хинтерланда на Търновград, тоест на подчинение на Търновската митрополия.

През Османското владичество хълмът е бил място за отдих, където са устройвани панаири и други забавления. В началото на XX век е превърнат в парк, имало е и виенско колело с височина 25 метра.

За хълма Света гора Григорий Цамблак пише: „При града Търново има едно място, отделено само с река. То се вижда цяло и е пълно с трева, напоява се обилно от течащи води и преди да наслади вкуса, наслаждава очите с волните си красоти, обрасло е с честа и пространно прохладна гора, пълно е с всякакви плодове и различни цветя.“

Хълмът представлява четиристенна пирамида срещу центъра на града и завършва с едно от най-красивите места във Велико Търново – парк „Асеновци“. От течащите води, за които споменава Цамблак, днес не са останали никакви извори. През първите десетилетия на XX век само един поток „Тъмен поток“ се е спускал и вливал в река Янтра до гара Велико Търново. Най-долната част на равнината около потока се е наричала Бедянка, защото през XIX век жените са идвали тук, за да белят платна. Пътят, който вървял успоредно с Тъмния поток, наричали „винарски път“, защото от него през реката се излизало направо в лозята на местност Мармарлия. По този път също се намирало „Трескавото кладенче“, от което взимали вода, за да се лекуват болните от треска.