Куско е град в югоизточно Перу, в долината Урубамба (Свещената долина), в Андите. Той е столицата на департамент Куско и има население от 300 000, три пъти повече отколкото преди 20 години. На латиница се изписва също като Cusco на испански, Qusqu по правописа на кечуа до 1987 година и Qosco по правописа на кечуа след 1987 година. В миналото градът е бил първата столица на империята на инките. Той е в Списъка за световно наследство на ЮНЕСКО и също така членува в Организацията на градовете на световното наследство. Куско се превръща в основна туристическа дестинация, която приема почти 2 милиона посетители годишно. Конституцията на Перу я определя като историческа столица на страната. Имперският град на инките е разработен като сложен градски център с отделни религиозни и административни функции, които са напълно дефинирани, разпределени и организирани. В долината могат да се отглеждат култури, а хълмовете осигуряват добра паша.
Куско е древна столица на империята на инките. Намира се на 3500 метра надморска височина и заобиколен от планински върхове. Разположен в плодородна алувиална долина, захранвана от няколко реки. Градът е изграден от император Пачакути през 1438 година, въпреки че областта е била населена от инките още през 1200 година. Куско е най-старото постоянно обитавано селище в Северна и Южна Америка. В центъра му са издигнали храм на слънцето, наречен Корикандра, и централна кула с името Сантурнваси. Инките контролират територията от Кито до Сантяго, което я прави тяхната най-голяма империя, срещана някога в Америка, и най-голямата в света по онова време. През 1533 година Куско е превзет от испанците. Доста останки от древния град са запазени в съвременен Куско, но има изградени много барокови църкви и дворци.
Безспорната археологическа столица на Северна и Южна Америка, Куско е най-старият непрекъснато населен град на континента и вход към Мачу Пикчу. Космополитният Куско процъфтява с мярка за противоречие. Орнаментирани катедрали, храмове на инките, лами опитомени като домашни любимци, докато най-добрите магазини продават традиционни плетива. Посетителите на столицата на инките се запознават с най-богатото наследство на всеки южноамерикански град. Чуждестранните гости несъмнено имат интерес, затова показват уважение към съвременното въплащение на тази култура. Това уникално място, потопено в хилядолетна култура и обкръжено от красотата, и мистиката на Андите. На местният език кечуа, коско – Куско, означава „Пъпът на земята“, родното място и центърът на империята на инките. Куско впечатлява своите туристи с множеството архитектурни и исторически забележителности. В града могат да бъдат посетени много катедрали, като две от най-внушителните се намират в центъра. Други интересни забележителности са Старият град Кориканча, някогашният храм на Слънцето на инките, площадът Пласа де Армас, много музеи и други.
Интересни забележителности
Музеят Мачу Пикчу
Този нов музей показва 360 открития от Мачу Пикчу, намерени от експедициите на Хирам Бингъм и наскоро върнати от Университета на Йейл, включително керамика, различни метали, и кости. Колекцията показва огромният набор от фини занаяти, керамика, бижута и текстил придобити в цялата империя на инките. Също така има много информативни документални филми (със субтитри) на експедициите на Бингъм. Знаците са на английски и испански език. Casa Concha е красив възстановен колониален дом, принадлежал на аристократ по време на завоеванието. Музеят се помещава в тази сграда, а в слънчевия му двор, тъкачи демонстрират уменията си и продават традиционните плетива на посетителите.
Планетариума Куско
Отличен начин да опознаете очарователната вселена на инките. Освен, че са големи строители, някои от тях са били велики астрономи и са определяли съзвездия на тъмнината, и светлината. Дори са проектирали главните улици на Куско, така че да съответстват със звездите в ключови моменти през годината, за да превърнат града в център на своята вселена. Предлагат се закрити презентации и обиколки от планетариума на английски, и испански език, както, и изключително мощни телескопи. Резервациите са задължителни.
Кориканча
Ако посещавате само една част от Куско, направете го в тази, където се намират руините на инките, разположени в основата на колониалната църква и манастира на Санто Доминго. Най-богатият храм в империята на инките, а всичко, което остава днес е майсторската каменна зидария. Най-прекрасната от сградите на Куско е била Кориканча, чиито храмове са били построени в чест на Инти, богинята на Луната Мама Киля, създателя бог Виракоча, Венера или Часка-Койлор, богът на гръмотевиците Илапа и накрая богът на дъгата Куичи. Във всеки от храмовете има статуя на конкретния бог, ценно изкуство и религиозни предмети свързани с тях.
Кориканча е известен също като „Златната ограда“, поради това е най-свещения от всички обекти на инките и е считан за център на света. Построен с помощта на великолепни зидарски умения, с които инките са станали известни. Масивните стени на комплекса са изградени от големи каменни блокове, фино нарязани и монтирани заедно без хоросан. Стените, подовете и вратите са покрити със златни листове, а интериора, и екстериора на различните храмове е била покрита със смарагди. Храмът на Инти, е известен също като Храм на Слънцето, облицован със 700 броя по 2 килограма златни листове, символизиращи потта на бога, а храмът на Мама Киля е облицован със сребро, символизиращ сълзите на Луната. Вътре в храма на Слънцето, освен златните артефакти, свързани с поклонението на бога, има златна статуя на Инти, покрита с бижута. Статуята представлява Инти като малко седнало момченце, наричано Punchao (ден или обедно слънце). Друго важно представяне на бога е като гигантска маска с лъчи на зигзаг, изникващи от главата. Градината на храма е още по-зрелищна. Тази градина, както всичко останало, отново е построена в чест на великият бог на Слънцето. Всичко в нея е направено в сребро и злато. Огромно поле от царевица, със статуи в реални размери на овчари, лами, ягуари, морски свинчета, маймуни, птици, дори пеперуди и други птици, изработени от благородни метали. Кориканча също има специално място за мумифициране на останките на бившите императори-инки и техните съпруги, известни като mallquis. Имало е жилищни помещения за свещеници и жрици, а други стаи са били използвани като хранилище за религиозни съкровища, ценности и артефакти, завладени от други народи. Друга интересна особеност на обекта е подземен канал, през който свещена вода се е стичала до околните площади извън комплекса. Други важни функции на Кориканча включват разчитането на атсрономически наблюдения, особено Млечния път. Испанците го ограбват и сриват, а след което изграждат барокова църква от 17 век, като използват само основите на храма на инките.
Катедрала Куско
Катедралата е едно от най-големите хранилища на колониалното изкуство в града, особено за произведения от училището в Куско (escuela cuzqueña). Официалното й наименование е Катедрала Базилика на Успение Богородично, а строителството й започва през 1559 година и отнема почти столетие. Испанците принуждават инките да изградят църква върху основите на техен храм. За строежа му са използвани камъни от друг храм. Една от най-известните картини в катедралата е „Тайната вечеря“ на кечуа-артиста Маркос Сапата. Днес тя е най-важната католическа църква на Куско и вратите й са отворени за истинските поклонници.
Плаза де Армас
По време на инките, площада наречен Huacaypata или Aucaypata е сърцето на столицата. Днес това е главната артерия на съвременния град. Тук обикновено се веят две знамена – червено-бялото перуанско знаме и знамето на Tahuantinsuyo с цвят на дъгата. Колониални аркади обграждат площада, който в древни времена е бил два пъти по-голям и обхваща района, който сега се нарича Plaza Regocijo. Куско е проектиран във формата на пума, а самият площад е на мястото на сърцето. Площада изиграва решаваща роля в живота на града от времето, когато Куско е столица на инките, до днес. Тук са разположени административни, религиозни и културни сгради. След като конквистадорите завладяли империята и столицата, испанците заобикалят района със своите храмове и имения, построени върху разрушените сгради на инките. През 1781 година Тупак Амару II е екзекутиран на площада. Понастоящем Плаза де Армас има огромен брой атракции, ресторанти, магазини за сувенири и бижута, които привличат туристите. Струва си да посетите площада през деня и вечерта, тъй като външния му вид е поразително различен – вечер всичко свети.
Iglesia de La Compañía de Jesús (църква)
Построена върху двореца на Хуана Капак, последната инка, която управлява една неразделна и непобедима империя. Църквата е построена през 1571 година от йезуитите и е реконструирана след земетресението през 1650 година. Две големи платна близо до главната врата, показват ранните бракове в Куско, с чудесни подробности. Йезуитите са планирали да направят най-великолепната църква в цял Куско.
Museo de Arte Precolombino
Вътре в испанското колониално имение с церемониалне вътрешен двор, този драматично подготвен предколумбски музей на изкуството, визуализира зашеметяващо разнообразна колекция от археологически артефакти, погребани преди това в огромните складови помещения на Музео Ларко в Лима. Започвайки от 1250 година пр.н.е. до 1532 година сл.Хр. , артефактите показват изкуството и културните постижения на много от древните култури на Перу, с експонати, означени на испански, английски, и френски. Акцентите включват произведения на Наска и Моче от многоцветна керамика, queros (церемониални дървени съдове за напитки) ослепителни бижута, сложно изработени от злато и сребро. Музеят е смятан за притежател на най-добрите колекции от този ранен период на Перу. Museo de Arte Precolombino е едно от най-големите забележителности на Куско.
Саксауаман
Разположен високо над Куско на височина от 3700 метра, Саксауаман днес е смятан за един от най-големите оградени комплекси с света. Куско е оформен като пума, животното което символизира империята им, а хълма с крепостта представлява главата. Крепостта Саксауаман е построена от Пачакути, като първоначално е използвано кал и глина, а по-късно са заменени от великолепното строителство на инките, в която се намират огромни фино нарязани блокове, тежащи над 100 тона. Проектирана е от четирима архитекти – Huallpa Rimachi, Maricanchi, Acahuana и Calla Cunchui, и построена с помощта на 20 000 работници. Структурата представлява три тераси разположени на зиг-заг, така че всяка стена има до 40 сегмента, които позволяват на защитниците да хванат нападателите, чрез кръстосан огън. Само една малка врата на всяка тераса, дава достъп до вътрешните сгради и кули на хълма зад тях. Крепостта е имала капацитет за 1000 воини. След рухването на империята повечето камъни се използват повторно за други места, а руините са потънали в земята, за да се предотврати използването им от бунтовническите сили. Предполага се, че зигзагообразните стени представляват зъбите на животното.
Храмът „Convento de La Merced“
Третата най-важна колониална църква в Куско е разрушена от земетресението през 1650 година, но бързо е възстановена. Отляво на църквата, в задната част на малък двор е входа на манастира и музея. Картини, основаващи се на живота на Сан Педро Ноласко, който основава църквата Ла Мерсед в Барселона през 1218 година, висят на стените на красивата колониална обител. Църквичката в отдалечената страна на манастира се намират гробовете на двама от най-известните конкистадори – Диего де Алмагро и Гонзало Пизаро. Също така отдругата страна на манастира се намира малък религиозен музей, в който се съхраняват одеждите, за които се говори, че са принадлежали на конкистадора и брат Висенте де Валверде. Най-известното притежание на музея е безценен от солидно злато монстранс, висок 1,2 метра и покрит с рубини, смарагди, над 1500 диаманта и 600 перли.
