Деветашка пещера

Деветашката пещера, намираща се близо до село Деветаки, община Ловеч, е сред най-големите пещери в България. Разположена е на около 7 километра от Летница и на 15 километра североизточно от Ловеч, близо до село Деветаки, на източния бряг на река Осъм. Достъпът до пещерата е по пътека, дълга над километър, която започва малко след отбивката от пътя Ловеч – град Левски за село Деветаки в източна посока, но при влажно време е затруднен. След моста има оформен импровизиран паркинг в тревата. Алтернативен път (по-подходящ за малки деца и възрастни хора, защото не е стръмен) води до паркинг на около 50 метра от пещерата – пътят към него е малко след отбивката за село Деветаки.

Деветашката пещера е суха, много просторна и добре защитена от силните въздушни течения. На тавана ѝ има седем огромни отвора, заради това местните я наричат Окната или Маарата.

Изследване

Открита е през 1921 година, общата и дължина е 2442 метра, площта 20 400 кв. метра, а височината 60 метра. На около 40 метра навътре от входа има просторна зала с площ 2400 кв. метра. Вътре в пещерата има два клона, през единия от които протича рекичка, а другият е сух и топъл. Има красиви сталактити и сталагмити. Сводовете на входа са внушителни.

Голямата зала в пещерата носи името „Олтара“. В нея при разкопки от Регионалния исторически музей, Ловеч са открити някои от най-интересните останки от времето на неолита по българските земи. Включени са в експозицията на Музейна сбирка „Васил и Атанас Атанасови“.

Освен с археологическите находки пещерата е известна и с многообразието от обитатели. Заради размножителния период на населяващите пещерата бозайници през юни и юли изцяло се затваря за посетители. Там обитават 12 вида защитени земноводни, смок мишкар (включен в Червената книга), южен гребенест тритон, жаба дървесница, обикновена блатна костенурка, шипоопашата костенурка (включена в Световния червен списък), 82 вида птици, които се срещат в района, 13 от които включени в Червената книга, 34 вида бозайници (4 от които са включени в Червената книга на България, а 15 в Световния червен списък) и 15 вида прилепи.

От отложения от късен вюрм (среден палеолит) в пещерата са намерени и изледвани от професор Златозар Боев костните останки на общо 136 вида птици – над 1/3 от състава на съвременната орнитофауна на страната. С това Деветашката пещера се нарежда на първо място сред палеоорнитологичните находища в България.

Природната забележителност е дом на хиляди прилепи. Деветашката пещера е сред трите най-важни убежища за хибернация на прилепи в Европа. Там зимува колония от над 35 000 екземпляра от видовете пещерен дългокрил, дългопръст нощник, голям подковонос и ръждив вечерник. Всички видове прилепи, които живеят в пещерата са: Голям подковонос, Малък подковонос, Южен подковонос, Подковонос на Мехели, Ръждив вечерник, Нощник на Натерер, Мустакат нощник, Голям нощник, Трицветен нощник, Воден нощник, Дългопръст нощник, Остроух нощник, Пещерен дългокрил и Савиево прилепче. Всички прилепи в страната са защитени от Закона за биологично разнообразие, като четири от срещащите се в Деветашката пещера видове са включени в Червения списък на световнозастрашените видове: пещерния дългокрил, дългопръстият нощник, южният подковонос и подковоносът на Мехели.

Любопитно

В миналото пещерата е била използвана за съхранение на храни от държавния резерв. След това е засекретен военен обект.

През 1950-те години е използвана за съхранение на петрол, а големите цистерни стоят близо до входа на пещерата до началото на XXI век. Към 2015 година са изнесени и стоят само част от постаментите.

Към 2015 година е абсолютно невъзможно използването на пещерата за други цели. Двата моста, автомобилен и жп път, водещи до пещерата, са разрушени. Махането на релсите започва през 2001 година.

През 2011 година в Деветашката пещера се снимат някои от най-мащабните сцени на мултимилионната продукция „Непобедимите 2“, в която участват голяма част от най-известните екшън герои на Холивуд като Брус Уилис, Джейсън Стейтъм, Силвестър Сталоун, Долф Лундгрен, Арнолд Шварценегер, Джет Ли, Жан Клод Ван Дам и Чък Норис. За целите на снимките екипът и сценаристите на филма изграждат реален мост над река Осъм, който впоследствие оставят като „подарък“ на местните жители. По време на снимките еколози и природозащитници протестират срещу нарушаване на спокойствието на защитените видове, обитаващи пещерата.

Деветашката пещера е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз под номер 30в (има печат на БТС). След затварянето ѝ за военни цели пещерата се превръща в непълноценен туристически обект. Въпреки че е отворена за посещения, не е с оформена инфраструктура. Пещерата е обявена за природна забележителност през 1996 година.

Деветашката пещера е в идеята на Регионална туристическа асоциация „Стара планина“ и сдружение „Болкан асист“ за използване на европейски фондове. Намерението е да се разработи нова туристическа дестинация „Деветашко плато“, в която е включен целият карстов район като ресурс за развитието на екологичен туризъм. Проектът, озаглавен „Девет стъпки за общо бъдеще“, обединява девет села (Агатово, Брестово, Горско Сливово, Деветаки, Крамолин, Крушуна, Къкрина, Кърпачево и Тепава) и три общини (Ловеч, Летница и Севлиево), както и няколко сдружения за развитието на Деветашкото плато.