Черни връх – Витоша
Черни връх е най-високата точка на Витоша. Намира се на 2290 метра надморска височина, което го нарежда на четвърто място по височина сред българските планини – след Мусала, Вихрен и Ботев. При средногодишна скорост на вятъра от 9,3 м/с Черни връх е вторият най-ветровит връх в България след връх Мургаш (Западна Стара Планина). Учените изчисляват, че на върха има средно едва 25 дни в годината, в които не духа. На върха има метеорологична станция, построена през 1935 година – малко след обявяването на Витоша за национален парк, първият такъв на Балканския полуостров.
През годините границите му многократно са се сменяли, но това не засяга най-високият му връх. Намира се на границата на резерват „Торфено бранище“, който представлява обширна заблатена местност с торфена покривка, която на места достига 2 метра. Това е причината по някои маршрути нагоре да има огромни петна с размекната почва, които се задържат през по-голямата част от годината. В резервата се срещат стотици видове водорасли и мъхове.
В станцията има малка туристическа чайна, както и пост на Планинската спасителна служба. От върха се разкрива невероятна гледка към Софийското поле, Стара планина и Рила. Черни връх е един от най-изкачваните върхове в страната. От всички страни на Витоша тръгват маркирани туристически маршрути, които се пресичат на най-високата точка.
Черни връх е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Има печат на туристическата чайна при метеорологичната наблюдателница на върха. Той е сред „Покорител на 10-те планински първенци“ и има печат на туристическата чайна при метеорологичната наблюдателница на върха, и в хижа „Алеко“. Черни връх има специално място в историята на българското туристическо движение. Именно неговото изкачване, организирано от писателя Алеко Константинов на 27 август 1895 година, се счита за рождена дата на организирания туризъм и Българския туристически съюз. Всяка година на тази дата стотици туристи изкачват върха. По името на писателя и неговия псевдоним – Щастливеца, са именувани хижата и близкия до нея хотел (сега разрушен).
Маршрути
Най-близките до върха хижи са „Алеко“ и „Кумата“. В подножието на върха започва ски-писта, отвеждаща до хижа „Алеко“, където има обособен ски-център. Най-лесно да изкачите Черни връх е с помощта на лифтовете. Симеоновският лифт, чиято долна странция се намира в близост до квартал Симеоново и за около половин час ще ви отведе до хижа „Алеко“.
Ако не ви се ходи толкова много време, можете да се качите на междинната станция на лифта „Романски“, който се намира до хижата. От горната станция до върха ще ви отнеме само 15-20 минути.
Друг резерват в непосредствена близост до Черни връх е „Бистришко бранище“. Неговата цел е да съхрани популацията на смърчове в района на Стара река, които са на възраст над 100 години. През 1977 година е включен в програмата „Човекът и биосферата“ на ЮНЕСКО. Югозападно от Черни връх се намира местността „Сухото езеро“, където преди няколко столетия е имало две езера. В последствие са били пресушени заради рудодобива в района.
