„Цари Мали град“ е късноантична римска крепост и укрепено селище в Югозападна България, Софийска област, община Самоков. Разположена е на хълма Св. Спас в планината Верила и над село Белчин. Тя е единствената крепост в България с ров и вал. Представлява музеен комплекс и филиал на Историческия музей в Самоков. Крепостта „Цари Мали град“ е обявена за паметник на културата с национално значение. Проучването ѝ започва още през 2007 година, след като община Самоков печели проект по оперативна програма „Регионално развитие“. В обекта са вложени близо 6 млн. лева, а главен изпълнител е Главболгарстрой. През 2012 се поставя началото на реставрацията на обектите, а на 18 юли 2013 година е официално открит и отваря врати за посетителите.
Хълма Свети Спас е свързан с многовековната история на района. Жителите в околността разказват много легенди за него. Една от тях е за голямо старинно селище, наричано „Цари Мали град“ или буквално преведено малък Цариград. До XIX век все още се забелязвали части от високи бели каменни кули и стени. Те напомняли на местното население за Цариград и така до днес приемат, че Цари Мали град е старото име на Белчин. И поради този повод стартират археологичните проучвания от 2007 до 2010 година.
Именно тези проучвания показват, че изграждането на крепостта е започнала още при управлението на император Валент през 364 г. (до 378 г.). Мястото е избрано умишлено, заради възможността за наблюдение на котловината и защита на западната ѝ част. Възникналото селище е съобразено с богатството на минерални извори, рудни залежи и стратегическото кръстовище на два антични пътя. Крепостта се намира в близост до древния военен и търговски път от Рим през Аквилея, Пауталия, Германея, Филипопол, Константинопол, както и до трудно достъпния, но най-пряк път до Македония. При разкопките са открити множество архитектурни останки и много видове материал: 1078 броя находки включващи монети, накити, стрели и части от различни въоражения, инструменти, разнообразна керамика и други.
При историческите проучвания е доказано, че най-ранните човешки следи на хълма, датират още във втората фаза на ранно желязната епоха (VІІІ-VІ в пр.Хр). Открити са множество малки и големи ями с култов характер, разпръснати из цялата територия, което показва, че мястото е използвано от местното тракийско население като светилище. В тях имало много въглени и различни типове керамични съдове правени на ръка. Преобладават урноподобни съдове, по някои има врязана декорация и езически дръжки.
Следващите, които са завладяли областта през III- IV век са Римляните, а хълма продължава да бъде свято място. Доказателство за това са монетните находки и някои фрагменти на луксозна керамика. Не е сигурно дали са обитавали мястото, но най-вероятно в този период е функционирало езическо светилище. Останките му са открити в най-северната част на крепостта, като това, което е останало е квадратен план с тесен коридор по средата и две помещения встрани. Голяма част е унищожена през IV век при издигането на раннохристиянска църква.
През първия строителен период на крепостта (III век), хълма е обграден със стена от дървени колове, плет и измазана с глина. В средата на IV век е опожарена по време на въстанието на узурпатора Прокопий.
Следващия период е в края на 60-те години на IV век, управляващите на римската провинция Средиземна Дакия се заемат с укрепването на хълма. Издигната е каменна стена, като по-дългите отсечки са подсилени с кули. Крепостната стена обгражда горната част на хълма, а площта и е 1 хектар.
Трети строителен период е по времето на византийския император Юстиниан Велики (527-565 г.), като укреплението е реконструирано, а при неговия наследник Юстин I (565-574 г.) на северната стена е изградена порта с две правоъгълни отбранителни кули. През 578 г. животът в крепостта замира, но в подножието на хълма продължава да живее местното население. При изграждането на канализацията в село Белчин, на някои места са открити останки от обитаване през византийския период и средновековието.
На север от портата на крепостта е разположен християнския култов комплекс. На това място и до днес белчинци празнуват Спасовден, известен още като Възнесение Христово. През 60-те г. на ХХ век тук е имало оброчен кръст, който е поставен под вековен дъб. При направените проучвания през 2007 г., пред централния вход на крепостта са били открити останките от три храма, изграждани през вековете буквално един върху друг. Първия християнски храм е построен в края на IV век, върху останките на езическото светилище. Вторият храм е от VI век и представлява базилика, в източното помещение на която е разположен баптистерий. Третият храм е изграден върху руините на базиликата през XV век. Тя представлява еднокарабна, полувкопана църква, изградена от камъни слепени с кал, а в наши дни тази църква е именно „Възнесение Христово“.
В културно-историческия комплекс „Цари Мали град“ са поместени много музейни експозиции. Както останки от праисторически артефакти, така и оригинални артефакти от късната античност. Посетителите могат да се потопят в ежедневния живот на населението в периода, на техния бит и поминък. Богато материално и културно наследство, занаяти и търговски връзки с други антични центрове на империята и влиянието на християнството в духовния живот. Могат да се видят разнообразни артефакти, като животновъдски инвентар – подкови, петали, звънци и нашийници. Видове ежедневно облекло на населението, възтановки на костюми със съответните накити и тоалетни принадлежности. Богата колекция от накити – пръстени, гривни, копчета, обеци, огърлици. Керамиката е най-широко разпространения материал в един археологичен обект, за това са предоставени различни типове от битовата и култовата керамика от региона. Монетите са най-многобройните находки и дават много информация за хронологията, за търговските връзки и взаимотношения. Колекцията включва монети от почти всички известни императори, а един изключителен експонат е бронзова монета-минима на императрица Гала Плацидия. Целия живот на крепостта се свързва с военните и охранителни функции. Богато разнообразие от върхове на стрели, ножове и бойни топки. Много възстановки на войни с пълно бойно снарежение- шлем, щит, меч и копие. Под крепостта се намира етнографския музей на село Белчин, а до него средновековния храм „Света Петка“, който е паметник на културата.
Специалната атракция както за деца, така и за големи е въжения мост. Близо до комплекса има детска площадка, много места за отдих и спорт.
