Белоградчишките скали са едно от най-красивите и интересни места в България, които човек трябва да посети. Този феномен е разположен в Западния Предбалкан, близо до град Белоградчик. Височината им достига 200 метра, а ивицата която образуват е с дължина 30 км. и ширина от 3 до 5 км. На цвят скалите са от чисто червено до жълто. Много от скалите са с интересни форми и често са оприличавани на хора и предмети. Те са вписани като природни забележителности през 1949 г. и са главна туристическа атракция в региона. Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта. През 2009 г. Белоградчишките скали участват в класацията за Новите седем чудеса на света, но отпадат и заемат почетното 77 място. Скалите покриват площ от 50 кв. км. в западната част на Стара планина и се простират от село Рабиша на запад до село Белотинци на изток. Района около скалите има много богата флора, която включва ендемити специфични за Балканите, затова са записани в Червената книга на България. Животинския свят също е богат на много интересни представители като скален орел, бухал, малък лешояд, черен щъркел, вълк, глиган, благороден елен, сърна, сънливец и други.
Много фантастични скални фигури и долини със стръмни склонове са се оформяли стотици милиони години в резултат на ерозия, разтежа на много мъхове и лишеи, както и други природни фактори. Образуването им започва още през пермския период преди 230 милиона години, в края на тектонския цикъл, който създал Стара планина и повдигнал региона около Белоградчик. Този регион по-късно през периода триас става дъно на плитко море. По същото време разрушаването на палеозойските скални образувания оставяли огромни количества чакъл, пясък и глина, които се оттичали от реките в басейна на морето. Поради влиянието на водата те придобивали заоблен и загладен вид, а червения цвят на скалите се придобил от железните окиси и хидроокиси. Образували са се над 100 пещери, сред тях е пещерата Магурата. Тя е една от най-големите и най-красиви пещери в България, разположена близо до село Рабиша и на около 20 км. от Белоградчик.
Белоградчишките скали са разделени на няколко скални групи:
Източната Фалковска група обхваща скалите – „Момина скала“, „Пчелен камък“, „Орлов камък“ и „Боров камък“.
Централната най-известна и внушителна група – „Монасите“, „Лъвът“, „Камилата“, „Мечката“, „Кукувицата“, „Хайдут Велко“, „Конникът“, „Мадоната“, „Дервишът“, „Метохът“, „Адам и Ева“, „Овчарчето“, „Ученичката“, „Мислен камък“ и „Гъбите“.
Збеговската (Западна) група, наричана още Алпийска, заради стръмните и разположени до пропасти скали включва – „Еркуприя“, „Магаза“, „Борич“ и „Близнаците“.
Четвъртата група се намира на 4 км. от Белоградчик и включва скалите Латинската порта и пещера Лепенишки печ.
Петата група се намира между селата Гюргич и Белотинци.
Много от скалите имат интересни истории.
„Момина скала“ се нарича така, защото формата и наподобява глава на момиче.
„Пчелен камък“, защото е убежище на диви пчели.
„Кукувицата“, защото при силен вярър скалата издава звуци, наподобяващи вика на кукувица.
В историята за „Боров камък“ разказва, че ергените използвали скалата да се надпреварват, кой ще я изкачи най-бързо. Този, който победи си избира най-хубавата мома за жена в околността и ставал войвода. Така веднъж овчара Божан победил и си харесал Елка, но за нещастие разбрал, че била отвлечена от турци. Той водил стадото всеки ден по стръмната скала, чак до върха. Наблюдавал от там турския чифлик и свирил с кавала си тъжни мелодии. Един ден потънал в мъка, не забелязвал овена, който търсил вниманието му. Така улисан, животното го ударило с мощните си рога и двамата паднали в подножието на скалата, а след тях и цялото стадо.
Друга легенда за „Орлов камък“ разказва, че природата там била пълна с всякакви животни и птици, но орлите били едни от най-величествените. Хармонията била разрушена от племе населило се в околността. Независимо, че имали достатъчно други животни за прехрана, младите момчета решили да ловуват орли. Племето се кланяло на Бога Орел и старейшините им забранили това забавление. Но младата им кръв кипяла и никой от тях не се вслушал в заповедта. Едно от момчетата на име Властимир сънувало странен сън. Бога Орел му се явил и му казал, че ако продължават да избиват орлите, ще ги застигне голямо нещастие. Така един ден по време на поредния лов се случило нещо. Всички стрели се връщали и пробождали собствениците си. Това не подминало и Властимир, който в последния си дъх разказал за съна на брат си Станимир. Племето научило това от Станимир и започнало да се моли за прошка. На третия ден се появил млад орел, който държал перо в чофката си. Орлите простили, но повече не се появили над „Орлов камък“ и останала само скалата да напомня за тях.
Една легенда разказва за красавицата Витиня. Всички се възхищавали на неземната и хубост. Тя пасяла овцете и козите на родителите си и по цял ден слушала песните от кавала на един овчар, който постепенно обикнала. Един ден дошъл игумена на манастира и поразен от красотата и, посъветвал майка й и баща й да я скрият от злите очи и хорските приказки. Те се уплашили и така и направили, за да не ги сполети нещо лошо. Гаснела Витиня зад тежките порти на девическия манастир и слушала от далеч песента на младия овчар, а сърцето и плачело безутешно. След като научил, че любимата му станала монахиня, овчарят отчаяно приел монашеството. Не минало много време и той не можал да удържи да не я види и един ден застанал под прозореца й и я повикал. От тогава срещите им зачестили и минала почти година без никой да забележи и разбере тайната им. Докато един ден от килията и не се чул бебешки плач. Не могли да простят греха й и я изгонили с детето на ръце, проклели я понеже била срам за благочестивия им живот. В този миг докато Витиня се отдалечавала настанал силен земетръс. И двата манастира се сгромолясали, а разбягалите се монаси и монахини се вкаменили. Вкаменила се и младата майка с детето на ръце, вкаменил се и нейният любим, монахът Лука. Именно те са „Монахинята“ и „Монахът“, а под тях „Метохът“ с вкаменените монаси.
Легендата има и друг вариант, според който любимият на Витиня бил римлянина Антонио, който дошъл да я търси на бял кон. Днес в централната част могат да се видят „Конникът“ и „Мадоната“ символизиращи двамата влюбени.
Има легенда и за скалите „Ученичката“, „Дервишът“ и „Мечката“, която хората разказват и до днес. По време на турско робство в околността живеела една много хубава девойка на име Латинка. Тя била още ученичка, но нейната хубост не останала незабелязана от дервиш на име Абдия. Латинка имала любим на име Милотин, който бил много красив, силен и снажен. Турчина много ревнувал, но знаел, че не може да се мери със силата му, затова наговорил лъжи пред конака, само и само да го отдалечи от любимата му. Затворили Милотин в килия, а Латинка го чакала на уговорено им място, за да се видят, но вместо него се появил дервишът. Обезумял от страст я подгонил, а тя хукнала да бяга през скалите и се чудила къде да се скрие. Сърцето и биело лудо, а дервишът почти я настигнал и не щеш ли пред нея изкочила мечка, за която и преди била чувала. Започнало момичето да се моли на Господ. Молила се горещо да я спаси, като я превърне в камък, но само да не попада в лапите на звяра и на Абдия. Бог чул молитвите й и в един миг се вкаменила, както и мечката, дервишът и всичко наоколо.
В легенда за скалата „Близнаците“ се разказвало за Радул и Благуна, семейство което си имало всичко, нищо не липсвало на трапезата им, но само едно ги мъчело- нямали деца. Веднъж на портата им потропала старица. Приютили я, нахранили я и от дума на дума разбрала за мъката им. Благословила ги старата жена и дала на Благуна билки. Минало се малко време и за радост на семейството ги споходила новината, че ще имат дете. Щастието им било голямо, а след девет месеца се родило не едно, а цели три момчета. Нарекли ги Драгой, Стамен и Камен. Порастнали, станали силни мъже, а родителите им можели само да се гордеят с тях. За зла участ им завидяли в селото. Имало трима боляри, които и на сън не спирали да умуват как да им навредят. Така един ден упоили Радул с помощта на брат му и избили цялото им семейство. Не след дълго близо до къщата им се появила скалата Близнаците. Надвиснали гордо над селото, всеки ден напомняли на болярите, за злото, което са извършили. В резултат на това злосторниците поболели, защото не могли да издържат на гузната си съвест и това, което са извършили, а близнаците останали там високо да пазят родния им дом.
Историята за „Хайдут Велко“ разказва, за смелия хайдутин Велко, който не веднъж раздавал на бедняците от алтъните на турците. Веднъж в кафенето, насред селото се събрали турски аги, а Селим беят се хвалил как за малко да убие всенародния любимец Велко, като му оставил дълбока рана. Докато разказвал в кафенето влязъл непознат. Изслушал търпеливо турчина, отишъл при него и го попитал истина ли е това, което разказва. Като в този миг оголил гърдите си и показал белег, от който всички се смразили. Още преди да се опомни, беят паднал сразен от Велко, а вътре нахлули верните му другари. Заптиетата хвърлили кесиите си от страх да не ги убият, а хайдутите яхнали конете си и раздали всичко на поробените селяни. За това скалата и до днес напомняла за този смел и щедър хайдутин, който раздавал правосъдие и всявал ужас в сърцата на турците.
Сред скалите може да се види една от най-запазените крепости в България наречена Калето. Простира се на 10 210 кв. м. и е паметник на културата, и част от Стоте национални обекта. Изградена е още преди основаването на България, а земите са били част от Римската империя. Построени са само две стени от северозападната и югоизточната страна. Те са високи 12 метра и са с дебелина 2,5 метра, като за построяването и са използвани огромни скали с височина над 70 метра. Състои се от три крепостни двора, които са отделени един от друг, чрез масивни порти обковани с желязо. В началото крепостта е ползвана само за наблюдение, но след това придобива отбранителна функция. По време на Иван Страцимир крепостта е разширена и укрепена. През 1396 г. Османската империя успява да я превземе и също я разширяват. По време на Белоградчишкото възстание през 1850 г. укреплението играе важна роля. Виновните за организирането на възстанието били изкарани през тунелите на крепостта и обезглавени. Днес там има паметник, който напомня за тези страшни събития в историята ни. От 1885 г. по време на сръбско-българската война до сега, там не се е проливало повече кръв.
На 100 метра от Белоградчишката крепост се намира Астрономическата Обсерватория на Института по астрономия към Българската академия на науките. В нея има три телескопа, с които посетителите могат да наблюдават нощното небе.
Друга туристическа забележителност в района е средновековната крепост на Баба Вида в близост до град Видин на река Дунав.
В района на Белоградчишките скали е забранено хвърлянето на отпадъци и катеренето по скалите. Регионът се утвърждава като атрактивна дестинация за туризъм. През 2008 г. градът е избран за национален победител в конкурса по програма ЕДЕН за отлична туристическа дестинация, благодарение на богатото си тракийско наследство и удивителна природа.
