Атолът Палмира е едно от най-отдалечените и изолирани места на планетата. Повечето хора са чували за името, но всъщност не знаят почти нищо за това място. Всъщност това е нещо съвсем нормално, имайки предвид малкият брой хора, които са били тук, освен периода през Втората Световна война, когато островите са били популярна станция за зареждане на гориво за американските кораби. Палмира е необитаем атол в северната част на Тихия океан, разположен на 1778 километра южно от Хонолулу (Хавайски острови), на около половината път между Хавай и Американска Самоа, владение на САЩ. Най-близкият му съсед е необитаемият Кингман Риф на северозапад, а най-близките населени острови са тези на Кирибати. Площта му е 12 кв.км., състои се от обширен риф, две плитки лагуни и около 50 пясъчни острова, покрити с растителност – предимно кокосови палми. Много хора наричат Палмира остров. Това обаче е атол и се състои от голям брой острови. Всъщност четири от островите са по-големи, но има поне 46 други острова, ако броим по-малките и скалите.
Островът е открит през 1802 годин от английският капитан Саул и е наименуван на кораба му „Палмира“, но има сведения, в които се твърди, че е открит много по-рано. Атолът е открит за пръв път от Едмънд Фанинг през 1798 година. Той се сблъсква с островите докато плава от Америка до Азия. Палмира е напълно необитавана, така че вероятно капитан Фанинг е първият човек, който стъпва на островите.
Палмира е едно от най-дъждовните места на планетата. Годишно валежите му възлизат около 4500 мм. Тъй като има екваториален климат, може да се похвали със силни валежи през цялата година без никакви изключения. Средната дневна температура на острова не се променя през годината. С малки разлики е около 29-30 градуса, а в комбинация с дъждовете, въздуха е много влажен и изисква време, за да се адаптира човек. Обикновенно повечето тропически острови ги връхлитат чести тропически бури, като тайфуни, урагани или циклони. И след като атолът се намира само на 652 километра северно от екватора, има много по-малък шанс да бъде засегнат от тропическа буря сравнение с други тихоокеански острови. Подобно на всички други атоли и Палмира има незначителна надморска височина. В най-високата си точка той достига само 12 метра над нивото на океана. Поради тази причина островите са особено уязвими от огромни вълни, като цунами, които могат да се появят след земетресение или вулканични изригвания в други части на океана, или дори от по-големи вълни по време на силни тропически бури в района.
За повечето хора е изненадващо да чуят, че такъв популярен остров е необитаван. Въпреки това Палмира е дом само между 4 и 20 души, по данни от 2008 година. Повечето от тези хора не живеят постоянно тук. Голяма част от тях са учени, които идват тук, за да проучват и наблюдават тази изолирана част на планетата за кратки периоди от време. Докато повечето тропически острови са синоним на ваканция, то този е много различен. Палмира е важен изследователски център. Островите се използват най-вече от учените като място за наблюдение на човешкото въздействие върху околната среда. Днес атолът е част от най-голямата защитена зона на планетата. Той принадлежи към Pacific Remote Marine National Monument, който покрива площ от 490 000 кв. метра. Това е огромна зона в централните части на Тихия океан и включва също Кингман Риф, остров Джарвис, атол Джонстън, остров Бейкър, остров Хауленд и други. За разлика от много други тропически атоли, Палмира никога не е била използвана за ядрени опити. А това е голям късмет за местната флора и фауна, тъй като групата острови днес не е засегната от радиация, какъвто не е случая с много други места, като атол Бикини.
Бреговата линия на този отдалечен атол е с дължина около 14 километра. Островите имат някои от най-красивите плажове, които можете да си представите. Те са снежнобели и с коралов произход. Някои от тях са по-малки, а други са стотици метри. Вълните се разбиват в кораловите рифове на 200-300 метра от брега и по тази причина водата на брега е почти винаги спокойна и тиха. Поради изобилните екваториални валежи, островите на Атол Палмира, без изключение са покрити с гъста растителност. Състои се предимно от палмови дървета, но има и много други видове растения. В крайбрежните плитки води на лагуната процъфтяват мангрови гори, които създават безопасна среда за редица видове морски създания. Палмира има една от най-красивите лагуни в света. В по-голямата си част тя е отделена от океана чрез суша. Лагуната е чиста, плитка, прозрачна и с леки смарагдозелени нюанси. Макар и значително променена от човешката дейност в миналото, днес тя всъщност е едно от най-запазените места в света. Според списание National Geographic, Атолът Палмира е дом на 130 вида каменисти корали. Територията и е наистина малка, но тук все още може да намерите по-голямо разнообразие, за разлика от други тропически острови и атоли. За сравнение Мезоамериканският коралов риф, който се простира между Юкатан и Белиз, е дом на между 65 и 70 вида каменисти корали, въпреки че има стотици пъти по-голяма площ.
Туристите всъщност имат право да посещават Палмира, но само при определени условия. Ако искате да отидете там, трябва да вземете специално разрешение от Службата за риболов и дива природа на Съединените щати, за да го направите със собствена лодка или яхта. Продължителността на престоя Ви там е строго ограничена. Дори ако имате разрешение да посетите атола, може да останете там за не повече от седмица. Също така не е разрешено да има повече от шест яхти на месец в тази област. Причината е, че това място е важно убежище за редица видове животни. Атолът Палмира принадлежи на САЩ и въпреки това, дори жители и граждани на тази територия имат нужда от специално разрешение, ако искат да посетят островите. Въпреки, че е толкова красив, Палмира не е туристически остров. Той не предлага туристически съоражения. Малкото хора, които имат шанса да посетят това място, обикновенно спят в своите лодки, яхти или палатки на брега. На островите има много малко сгради, а това са предимно бунгала за хората, които работят и изследват тук. Много десетилетия след края на Втората Световна война, Палмира все още пази някои следи от тези времена. Тук може да видите останки от стари бункери, старо летище и дори стари, забравени и покрити с ръжда военни самолети и други машини.
