Еолийски острови – вулканичната тайна на Италия

Еолийските острови, наричани понякога и Липарски са вулканичен архипелаг в Тиренско море на север от Сицилия. Кръстени са на полубога на ветровете Еол (син на Хипот). Шест от тях образуват община Липари, на седмия остров Салина са разположени общините Санта Марина Салина, Малфа и Лени. Всички острови имат вулканичен произход и предимно планински релеф. Най-високата точка е връх „Фосса делле фелчи“ (от италиански – „Папратова яма“) висок 962 метра, намиращ се на остров Салина. Втори по височина (926м)  е вулканът намиращ се на едноименния остров Стромболи. Жителите на острова са известни като еолианци. Еолийските острови са популярна туристическа дестинация през лятото и привлича до 200 000 посетители годишно.

Към Еолийските острови се отнасят: Стромболи, Панареа, Вулкано, Липари, Салина, Аликуди, Филикуди и Базилуцо. Настоящата форма на Еолийските острови е резултат от вулканична дейност за периода от 260 000 години. Има два активни вулкана – Стромболи и Вулкано. На повечето острови има вулканична дейност на димящи фумароли и термални води. Вулканичната дейност също е оставила островите с много плодородна почва, която благоприятства растежа на естествената флора.

Ограничаването на градското развитие е ключ към запазването на Еолийските острови в естествено състояние. Новите сгради са строго ограничени. Съществуващите жилища могат да бъдат закупени и възстановени, но трябва да бъдат построени така, че да приличат на останалите бели къщи. Традиционните постройки се състоят от модулни кубчета изградени от местни строителни материали – камък, лава, пемза и туф. Почти всички къщи разполагат с голяма открита тераса, обикновенно засенчена от цъфтящи лози. Къщите, балконите и терасите са декорирани предимно с ярко орнаментирани теракотени плочки, връщайки се към отдавнашните испански завоеватели.

Комисията на ЮНЕСКО включва Липарските острови в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО през 2000 година, като природно богатство според (viii). В този списък техният идентификационен номер е 908. Статутът на обект на световно културно наследтво е заплашен от неуспеха на Италия да затвори кариерата за пемза, както и от неуспеха си да предотврати изграждането на 4 нови пристанища. Въпреки това, от януари 2019 година, все още е включен в списъка на ЮНЕСКО като обект на световно наследство.

Малко история

Населени още от древността, Еолийските острови биват първоначално колонизирани от гърците (576 – 575 пр.н.е.), а по-късно окупирани от римляните (252 пр.н.е.).

Първите доказателства за сицилианската миграция са в Липари. Производството и търговията с обсидианни премети се развиват силно до въвеждането на метала.

По време на бронзовата епоха еолианците процъфтяват чрез морската търговия в района, който се простира от Микена до Британските острови, откъдето се внася калай. Всички селища са разрушени от новите италиански нашествия през 1250 година пр.Хр.

През 1240 – 850 г.пр.Хр. Еолийските острови са окупирани от авзоните, водени от Липарис. Той е наследен от Еол, чиято къща според Одисея от Омир дава гостоприемство на Одисей.

През 580 г.пр.Хр. гърци, прогонени от Родос и Книдос, дошли в Липари и започнал периода на гръцкото господство, което било известно с пиратски действия срещу етруските и финикийските кораби. Процъфтява производството на вази и друга керамика.

Островитяните са били съюзници на Картагенците срещу Рим по време на Пуническите войни. Въпреки че битката при Липарските острови през 260 г.пр.Хр. води до картагенска победа, римляните по-късно свалят Липарис и тяхното господство довежда до период на бедност.

При падането на Римската империя Еолийските острови попадат под властта на вестготите, вандалите и остготите, последвани от господството на Византийската империя. През 264 година на плажа Липари се изсипва ковчег, в който се намира тялото на Вартоломей, в резултат на което веднага се избира за светец-покровител на Еолийските острови.

На 30 юни 1544 година флота от 180 османски кораба под командването на корсара Хайреддин Барбароса окупирали Липари и обсадили замъка. Защитниците се предават. Исторически се твърди, че около 9000 от 10000 граждани на Липари са били заловени и поробени, въпреки че някои по-нови учени са поставили под въпрос този брой, като твърдят, че по това време на Барбароса населението е по-малко. Редица граждани са били откупени в Месина и са се върнали на островите, но повечето от заловените никога не са се върнали.

През 1693 година земетресение разрушава всички градове в Източна Сицилия, причинявайки около 60 000 смъртни случая. След като населението се позовава на защитата на Свети Вартоломей по време на молитви в катедралата, на Еолийските острови няма нито една жертва.

Към края на 19-ти век Еолийските острови са били посетени от австрийския херцог Лудвиг Салватор – приятел на островите, а също и човек с дълбоки познания за архипелага. Между 1893-1896 година той публикува творба от осем тома за Еолийските острови.

През август 1888 година кратерът на име Фоса (Вулкано) изригнал и причинил много смъртни случаи в рудниците със сяра. Изригванията продължават 19 месеца.

На Нова година през 1909 година в международните вестници се появяват слухове, че Еолийските острови са били „погълнати от морето“ по време на вулканична дейност. Комуникацията с островите е била прекъсната за ивестно време, но не са били изгубени.

По време на Втората Световна война всички Еолийски острови са били под контрола на съюзническите сили до август 1943 година.

След като посетите всички, ще разберете защо Еолийските острови са в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство. Седемте острова, всеки със собствена идентичност, но всички с еднакъв вулканичен произход, се намират на северното крайбрежие на Сицилия. Освен това 5 малки острова допринасят за формирането на Еолийския архипелаг – Базилуцо, Датило, Лиска Нера, Боттаро и Лиска Бианка, близо до Панареа. Ще се почувствате като в свят, загубен във времето, където в интимен разговор с природата, вулканичната земя и нейната древна история ще откриете плажове, заливи, пещери, скали и несравнимото разнообразие и богатство на нейното морско дъно. Копринени, червеникави образувания от лава украсяват много от тези изсечени островни брегове, понякога стърчащи от морското дъно. Еолийските острови са безспорно най-девствения архипелаг в цялото Средиземноморие.

Издигащи се от кобалтово-синьото море край североизточното крайбрежие на Сицилия, защитените от ЮНЕСКО Еолийски острови – Вулкано, Липари, Салина, Панарея, Стромболи, Филикуди и Аликуди са малко райско кътче, магическа открита площадка, която предлага тръпка и разливи всеки ден. Зашеметяващите води осигуряват спорт за плувци, моряци и водолази, докато туристите могат да се изкачат по съскащите вулкани, а гастрономите могат да отпиват от сладкото вино на Малвазия.

Вулкано

Край бреговете на Сицилия, Еолийските острови предлагат морета чисти като Бахамските острови, пейзажи, достойни за филмови ленти и изключителни ресторанти. Когато пътувате на север от сицилианския град Милацо в Тиренско море, първият остров, който достигате, е Вулкано, с неговият активен, тлеещ вулкан и сяра. Струва си еднодневна екскурзия, за да видиш вулкана в действие и да се потопиш в топлите кални бани. Древните гърци го наричали Терса и го приписвали на Хефест, римляните преименували острова на Вулкано и помислили, коминът на вулкана за бог на огъня. Трудно е да се поспори с това, докато се разхождате или шофирате покрай пушещите фумароли по пътя към Gran Cratere della Fossa, най-големият от стратовулканичните конуси. На северния край е малко Вулканело, продукт на изригване през 183 г.пр.Хр. и е свързан с главния остров чрез провлак. Тук можете да се отдадете на терапевтична кална вана и да поплувате на широкия плаж с черен пясък. Мястото за престой във Вулкано е Therasia Resort – гледката оттам през морето до Липари ще ви удиви.

Липари

Следващият по веригата е Липари, най-големият и най-гъсто населен от седемте Еолийски острова, където има болница, училище и целогодишен живот. Едноименният главен град е зает с острови, но си струва да посетите укрепения акропол и Еолийски музей, красив сам по себе си и пълен с интересни неща – неолитни вази, римски амфори и изключителната колекция от театрални маски и статуетки, поръчани от Софокъл и Еврипид. Но радостите на Липари се оценяват най-добре с лодка. Островът в продължение на векове е бил световен център за производство на пемза. Водата на Spiaggia Bianca (Белият плаж) е толкова ясна и тюркоазена, както на Бахамите. Близо 15 кв. километра най-големият от Еолийските острови има доказателства за населени земи много преди пристигането на древните гърци. Натовареното малко пристанище с красиви, пастелни и цветни брегове, и изобилие от места за настаняване, е най-удобната база за почивка.

Стромболи

Последният остров в източната част е Стромболи, вдъхновение за едноименния филм на Роселини/Бергман от 1949 година, а сега ваканционен дом за дизайнерите Долче и Габана. Хората посещават острова, за да видят вулкана, но след мини-изригването през 2007 година срещата с върха е затворена и местните жители се спотайват, чакайки по-голямо. По-отдалечен е Гиностра, до който може да се стигне само по море. Това е малка, бяла махала на скала с изглед към пристанището. Няма коли, само мулета и един чудесен ресторант L’Incontro. За малко повече живот се отправете към Парк хотел La Sirenetta в село Стромболи. Прекрасна бъркотия от плоски покриви и тераси на дълъг, черен пясъчен плаж, разполагащ с басейн, тенис корт, мини-амфитеатър, а най-доброто от тях е водолазен център. Вулканът Стромболи с право се нарича „фара на Средиземно море“, защото всяка нощ лава изригва от върха и се стича по Скиара дел Фуоко в морето. Това е наистина хипнотизираща гледка, особено когато се наблюдава от откритата тераса на лодка, която лесно ще се намери на малкото пристанище Ginostra. Вулканът всъщност е висок 2438 метра, но само около 1000 метра са над морското равнище. Има няколко малки селца и някои прилични черни пясъчни плажа на острова, но всъщност Стромболи е вулкан.

Салина

Драма на кинематографичното разнообразие постави на международната карта съседния и следващия по големина остров Салина през 1994 година, когато филмът „Ил Постино“ се възползва най-много от природната му красота. Плажът Полара, където е заснет, е зашеметяващ, особено по залез слънце, и е домакин на ежегоден фестивал през първата седмица на юни, с танци, игри на улицата и шведска маса с усъвършенствана храна. Главното пристанище, Санта Марина Салина, е красиво и непокътнато, с дълга улица, облицована с шикозни бутици, хранителни магазини и страхотен ресторант – Porto Bello. Два тромави угаснали вулкана образуват гръбнака на Салина и по-високият от тях, Монте Фоса дел Фелчи, на 962 метра, е най-високият връх на Еолийския архипелаг. За разлика от строгия Стромболи, този остров е буен и зелен. Най-известните му продукти са каперси и малвазия, сладко, ароматно бяло вино, приготвено от сушено грозде. Горски масиви, диви цветя, гъсти жълти храсталаци и пресукани редици от гроздови лозя са склонове на хълмовете, докато високите крайбрежни скали се спускат в разбиващите се води.

Панареа

Намира се североизточно от Салина. Той е перфектен за снимки, с белите си селища, покрити с ярки бугенвилии, тесни улички (на острова няма коли, само колички за голф и мотоциклети) и един от нощните клубове. Хотел Рая е построен през 60-те години и оттогава става все по-популярен. Когато слънцето изгрява и танцьорите заспиват, островът се успокоява, посетителите могат да поплуват или да се гмуркат в чистото море, или да се отправят на разходка с лодка до тихите заливи на необитаемия юг и запад на острова. Изключителен и скъп, Панареа е най-малката и най-модерната част от островите, а през лятото луксозните яхти запълват малкото пристанище. Със своята комбинация от ясна география и репутация за привличането на известни личности от Ума Търман до принцеса Алесандра Боргезе, това е като италианския отговор за Миконос. През август редовните посетители с яхти са Джорджо Армани и Роман Абрамович. Направете кратка разходка по вода до изоставения остров Базилуцо, където можете да поплувате в сините прозрачни води. Над водата Air Panarea предлага хеликоптерни обиколки на близкия вулкан Стромболи.

Аликуди

От Филикуди, лодката се отправя на запад до Аликуди, необработен диамант на Еолийския архипелаг. Седящ сам в края на веригата, той се чувства като земята, която времето е забравило. Малък, отдалечен и конусовиден, с постоянно население от 80 души, повечето от които никога не са напускали острова. Пристанището е малък, къс участък от каменист плаж, на който са прибрани ярко боядисани рибарски лодки, освен мулетата. Тъй като на острова няма моторни превозни средства, мулетата се справят трудно, прекарвайки хранителни стоки, стрителни материали и дори хора по стълбите. Изкачването до върха е изпитание, но си струва. По пътя ще преминете покрай изоставената и много красива църква Сан Бартоломео – само на 400 метра над морското равнище, преди да се отправите напред към дивите билки и цветя. Гледката от върха, в ясен ден, е спираща дъха – шестте други острова се простират в синьото море, а върховете им са увенчани с облаци. Ако вашата цел е наистина да се измъкнете от всичко, Аликуди е вашата точна дестинация. Денят предлага първокласни възможности за пешеходен туризъм или спокойни слънчеви бани – най-добрите места се намират южно от пристанището, където ще трябва да се катерите над камъните, за да стигнете до морето. Водите са кристално чисти и няма нищо, което да ви обезпокои.

Филикуди

Сред най-красивите и най-слабо развитите от Еолийските острови, Филикуди е един от най-старите, датиращ още от тектонската дейност преди 700 000 години. Оформен като охлюв, виждан от някои ъгли, островът примамва посетителите с пресечна крайбрежна ивица, покрита с кристално чисти води и дълбоки пещери. На острова има само няколко малки села. Когато се приближавате към отдалечения Филикуди, не пропускайте La Canna, вулканична скала, която се издига на 74 метра над морското равнище. Това е подходящо въведение в острова, който наистина се чувства като че ли е паднал от картата, която е малко измамна, тъй като този планински зелен остров е бил заселен от времето на неолита. Погледнете руините на крайбрежното село от бронзовата епоха Капо Грациано, на около 10 минути път с кола южно от малкото пристанище. За най-добрите морски дарове, опитайте Ristorante La Canna, разположен точно над пристанището.

Тази огърлица от седем малки острова, нанизани като мъниста е благословена с пещери, заливи, закътани места, липсващи превозни средства и все още активни вулкани е мечтана дестинация за любителите на природата и спокойствието. Макар и все още много млади в сравнение с Етна, вулканите на Стромболи и Вулкано (където живеел Еол) са създали красивия терен и пясъчните черни плажове. Определено трябва да посетите тези невероятни острови.