Изворът на Алианите – Дамбалъ
Планинското възвишение наречено „Дамбалъ“ се намира на около 7-8 километра североизточно от град Момчилград. До там се стига по обозначен черен път през селата Груево и Летовник. В тази живописна местност сред широколистна гора се стича изобилно вода. В подножието и е изградена чешма с няколко чучура и малък басейн. От този скален венец се разкрива невероятна гледка. В района се забелязват много древни изсичания в скалите, а по дерето, образувано от стичащата се вода, в местността Скална глава има изсечени множество трапецовидни скални ниши. Името на масива идва от турската дума „дамла“, което означава капка.
На връх Дамбалъ, всяка година стават чудеса, в нощта срещу Гергьовден – 6 май, от чешмата на скалата потича лековита вода. Според преданието в нощта на 5 срещу 6 май, когато мюсюлманите честват Хъдърлез, водата извираща от скалите, добива лечебна сила. Извора придобива чудодейна сила и лекува различни заболявания. Хората вярват в лечебните качества на течащата от скалата вода, но тези свойства се проявяват само тази нощ. Стотици се стичат край този извор, за да потърсят изцеление от болестите си. Мястото е свещено от древни времена, а всяка година тук идват както мюсюлмани, така и християни от цяла България. През последните години изцерение търсят също хора от Турция и Гърция, а популярността на извора расте непрекъснато.
Поверието гласи, че водата в планинския извор става лековита около полунощ. Хората чакат дъбовата гора да прошумоли по особен начин, което според местната легенда се предизвиква от преминаването на мюсюлманските светци Хъдър и Иляз. Следва ритуално къпане в ледените води на извора, защото вярващите смятат, че тя лекува заекване, парези, нервни болести, екземи и други заболявания. Заекващите се изцеляват, като се потапят в извора или пият от водата, но само от времето от полунощ до изгрев слънце. Къпането в ледените води помага и на много деца с различни нервни заболявания. Дрехите се връзват по клоните на дърветата, а в коритото на чешмата се пускат пари като дар за извора. В полунощ се измиват последователно очите, ушите, главата, гърдите, ръцете и краката. Ритуалното миене се извършва три пъти последователно, като се произнася следната фраза – „Нека болката тук да остане, нека има здраве за мен и всички мои близки хора…“.
Дамбалъ е култово място за местните мюсюлмани – алиани. За свойствата и бликването на водата се разказват различни предания. Според едно от тях извора е творение на алианските светци Кърклар (Четиридесетте), които са невидими за грешните и видими за чистите праведници. Това са духовни водачи, дошли по тези земи от Хорасан (Иран), които притежават божествена сила и правят само добрини. Веднъж те се събрали на платото над скалата и всеки донесъл божествена храна – фурми, грозде, инджир и цитрусови плодове, седнали на Софра кая (каменна трапеза), нахранили се, но осъзнали, че нямало вода, за да утолят жаждата си. Тогава Яран баба ударил с юмрук скалата, а оттам бликнала вода, която шурнала към долината и близкото село Летовник. Яран баба се стреснал, че селото ще се удави, грабнал серна вълна и запушил извора. „Като не тече, нека поне да капе…“, изрекъл той.
Близо до извора е гробницата на Яран баба, която се поддържа и почита и до днес от алианите, живеещи в района.
Мюсюлманският празник е известен като Хъдърлез (хъдър – зелен, лез – от Илияз), това е денят на двата мюсюлмански светци Хъдър и Иляз, които се движат в противоположни посоки, за да помагат на хората. В местността има два водоизточника – изградена е чешма в по-късните години и от самата скала също тече вода.
