Красивите езера на България

България е благословена с прелестна природа, а стотици са местата, които можете да посетите. Ако търсите езера, тогава България трябва да бъде вашата дестинация за да им се насладите. В страната има над 400 езера с обща площ от 95 кв. километра. Според вида си те се делят на: тектонски, карстови, свлачищни, високопланински, циркусни, крайречни и крайморски. Няма нищо по-спокойно от красива панорама над езеро при залез слънце. А тук на българска територия, може да добавите и вълнуващи възможности за наблюдение на птици, велосипедни маршрути, множество еко пътеки или безплатна спа терапия на открито. Търсихме на високо и ниско , някои от тях посетихме и видяхме, за да ви представим най-добрите български езера – и определено не беше лесна задача, тъй като наистина има зашеметяващи езера, всяко красиво по свой собствен начин. В този списък ще ви представим голяма част от езерата в България, прочетете за да откриете най-красивите.

Деветашки езера

Деветашките езера са естествени карстови езера в Деветашкото плато между реките Росица и Осъм. На брой са около 35 езера. Подхранват се от дъждовни и снежни валежи. Повечето от езерата се превръщат в блата и постепенно пресъхват, а някои се използват за рибарници.

Езеро Синовище

– Синовище е безотточно езеро, разположено на около 1,5 километра югоизточно от центъра на село Деветаки, област Ловеч, в Туристически регион – Деветашко плато. През различните сезони, в зависимост от количеството на водата, площта му е между 0,65 до 1,90 хектара, а дълбочината му достига до 5 метра. Заема дъното на карстов въртоп, образуван в характерните за Деветашкото плато ургонски варовици. От едната страна е обградено с ниви и ливади, а отдругата с гъста гора. Подходящо е за риболов, като в него се развъждат щуки и сомове. Единственото известно местообитание на насекомото Чернокрака голямокрилка е именно в това езеро.

Езеро Дедевец

– Езерото Дедевец се намира на около 2,5 километра югоизточно от центъра на село Деветаки, близо до Ловеч, в туристически регион Деветашко плато. Представлява безотточно езеро и в зависимост от наличието на вода, дължината му варира от около 250 метра, ширина около 100 метра, а дълбочината му достига до три метра. Разположено е на дъното на карстов въртоп, образуван в характерните за Деветашкото плато ургонски варовици.

Езеро Драганчева бара

– Езерото Драганчева бара представлява малко безотточно езеро. Намира се на около шест километра югоизточно от центъра на село Деветаки, Ловеч в Туристически регион Деветашко плато, покрайнините на Стара планина. В зависимост от наличието на вода, дължината му варира до около 50 метра, ширината около 40 метра. Разположено е на дъното на карстов въртоп, образуван в характерните за Деветашкото плато ургонски варовици.

Езеро Рашекова бара

– Езеро Рашекова бара представлява малко безотточно езеро, което се намира на около 2,5 километра югоизточно от центъра на цело Деветаки, Ловеч в Туристически регион Деветашко плато. В зависимост от климатичните условия дължината му варира до около 100 метра, а ширината му около 80 метра. Разположено е на дъното на карстов въртоп, образуван в характерните за Деветашкото плато ургонски варовици. Често в езерото се настаняват диви патици.

Езеро Стърницата

– То е безотточно езеро, разположено на около 4 километра югоизточно от центъра на село Деветаки, в Туристически регион Деветашко плато. В зависимост от наличието на вода, дължината му варира до около 100 метра и ширина около 60 метра. Заема дъното на карстов въртоп, образуван в характерните за Деветашко плато ургонски варовици. При сух, летен сезон нивото на водата спада и езерото се заблатява.

Доцова бара

– То е безотточно езеро, разположено на около 3 километра югоизточно от центъра на село Деветаки в Туристически регион Деветашко плато. В зависимост от наличието на вода, дължината му варира до около 150 метра и ширина около 50 метра. Заема дъното на карстов въртоп, образуван в характерните за Деветашко плато ургонски варовици. При сух, летен сезон нивото на водата спада до степен на заблатяване. Често в езерото се настанява популация на диви патици.

Старжива бара

– То е безотточно езеро, разположено на около 3 километра югоизточно от центъра на село Деветаки в Туристически регион Деветашко плато. В зависимост от наличието на вода, дължината му варира до около 100 метра и ширина около 70 метра. Заема дъното на карстов въртоп, образуван в характерните за Деветашко плато ургонски варовици. При сух, летен сезон нивото на водата спада и езерото се заблатява. Често в езерото се настанява популация на диви патици.

Самодивски езера

Самодивски езера (Кралевдворски езера) се нарича малка група от три езера в Северен Пирин, част от по-голямата група Поповите езера. Разположени са в малък циркус на 620 метра югозападно от Поповото езеро между върховете Джангал (2730м) на север-северозапад, Момин двор (2714м) на запад и Кралев двор (2548м) на юг, на съвсем близко разстояние едно от друго. Най-горното е с форма приличаща на лодка, с размери 75 на 85 метра, второто наподобява бъбрек и е по-дълго – 100 на 35 метра, а най-ниското и най-малко е с размери 50 на 25 метра. От него изтича малък поток на изток, който след 35 метра завива на север и се влива от юг в Поповото езеро. С право Самодивските езера са смятани за едни от най-красивите в Пирин, тъй като са сгушени между скали и малка рекичка се вие между тях, като дори образува водопадче между горните две езера. Името им идва от поверието, че нощем край тях идват планинските самодиви. Според друга легенда там е живяла дъщерята на бог Перун.

Скалишки езера

Скалишки езера (до 1 февруари 1989 година Реджепски езера) се намират в Централна Рила. Разположени са в Скалишкия циркус, на един километър южно от връх Скалец (Реджепица, 2678 метра) и на около четири километра северозападно от курорта Семково и хижа Семково, на около 3,5 часа път от самата хижа. Горното езеро е малко с почти кръгла форма, с площ около 2 дка и през лятото ежегодно пресъхва. Долното езеро е голямо с продълговата форма с размери 270 на 170 метра и площ от 36,3 дка. От южният му ъгъл изтича река Реджепица, десен приток на Белишка река, която е десен приток на Места.

Черното езеро

Също известно под имената Карагьол, Черни гьол и Янтарното езеро се намира в централната част на Рила, западно от Смрадливите езера, на един от притоците на Рилска река. Оттича се към Рилска река. То е едно от най-трудно достъпните в Рила. Разположено е във висящ циркус, заграден от изток от хребета делящ го от циркуса на Смрадливото езеро.

Мраморно езеро

Мраморното езеро се намира на източният склон на могилата Байлъка до село Православ, на мястото на бившата мраморна кариера. Цветът му е светлосин до зеленикав, повърхността му е равна като огледало, а дълбочината му достига 20 метра. Водата в езерото е дъждовна. Има условия за практикуване на леководолазни спортове, въпреки, че къпането в него е забранено. Селото се намира в полите на Средногорието, заобиколено от красива природа. Заобиколено е от 10 могили и възвишения със следните наименования: Байлъка, Градището, Корията, Кокарджа, Могилата, Свети Георги, Габрака, Бекчийница, Гергьовден и Чобенски лозя.

Руенско езеро

Руенското езеро се намира близо до село Руен, на 15 километра от Пловдив. Разположено сред красивата природа, то предоставя възможност за риболов и отдих. Към него има достъп по асфалтиран път отклоняващ се от пътя между град Куклен и село Руен. На брега на езерото има ресторант.

Езерото на Минерални бани

Езерото се намира в близост до град Стара Загора. Това красиво и спокойно място предлага възможност за риболов и отдих със семейство и приятели. Близо до него има минерални извори, от които може да се отпие глъдка за здраве. Скоро зоологическата градина в Стара Загора разсели двадесет зеленоглави и десет мускусни патици, които допълват фауната и освежават парка в курортното село.

Мусаленски езера

Мусаленските езера са група от седем езера, разположени стъпалообразно в Мусаленския циркус на височина от 2709 метра до 2322 метра, принадлежащи към басейна на река Боровецка Бистрица. Първото най-високо езеро в групата е Леденото езеро, разположено в малък циркус на 365 метра североизточно от връх Мусала. Езерото лежи на 2709 метра надморска височина и е най-високото в Рила планина, и на Балкаснкият полуостров. Формата му е овална, слабо удължена, с склоновете му са стръмни и покрити със сипейни материали. Има площ 18 дка и дълбочина 16,4 метра. Второто Мусаленско езеро е разположено на 800 метра северно от връх Мусала, на 2576 метра надморска височина. Има площ 12,4 дка и дълбочина 5,8 метра. Подхранва се подземно от Леденото езеро. Третото езеро, познато още като Алеково езеро е разположено на 2544 метра надморска височина. Наречено е на името на близкостоящият връх Алеко. Езерото има площ 23,9 дка и дълбочина 14 метра. Притокът и оттокът на водите му са подземни. Четвъртото езеро е разположено на 2468 метра надморска височина. Не се забелязват видими вток и отток на вода, а в края на лятото езерото значително намалява обема си. Площта му е 9 дка. Петото езеро, познато още като Каракашевото езеро на името на удавил се в него младеж. Разположено е на 2393 метра надморска височина и е най-голямото в групата. Има площ 26,2 дка и дълбочина 6,6 метра. Шестото Мусаленско езеро е разположено между петото и седмото, на 2391 метра надморска височина. Има площ едва 2,5 дка и е най-малкото в групата, а дълбочината му не надвишава 0,5 метра. Седмото Мусаленско езеро е най-ниско разположеното на 2389 метра надморска височина. Има площ 13,4 дка и дълбочина 1,6 метра. На северният му бряг е разположена туристическата хижа „Мусала“.

Караомерички езера

Караомеричките (Караомеришките) езера са група от четири ледникови езера, разположени в Канарския дял на Средна Рила, на височина от 2412 метра до 2325 метра. Езерата дават началото на Караомеричката река – начален приток на Илийна река. Първото Караомеричко езеро е известно още като Синьото езеро, най-голямото по площ в групата – 37,2 дка. Разположено е на 2412 метра надморска височина в източното подножие на връх Мермера. Второто Караомеричко езеро е разположено на 2410 метра надморска височина и площта му е 2,8 дка. Няма видим отток. Третото Караомеричко езеро е разположено на 2402 метра надморска височина и има площ 2,2 дка. Оттича се на запад и заедно с водите на Синьото езеро се вливат в по-ниското Четвърто езеро. Четвъртото Караомеричко езеро е разположено на 2325 метра надморска височина и има площ 2,0 дка. Оттича се наюгозапад, като оттокът в началото е под скалите, а след 250 метра се появява на повърхността.

Синивръшко езеро

Синанишкото езеро (Голямо Синивръшко езеро) е езеро в западния склон на Северен Пирин, разположено в дълбок циркус на 650 метра на север-североизток от връх Синаница, на 2182 метра надморска височина. Със своите 11,5 метра дълбочина е сред 10-те най-дълбоки езера в Пирин. Има продълговата форма 140 на 90 метра и площ 10,1 дка. Оттича се подземно, но водите му излизат на повърхността след 120 метра и дават началото на Синанишката река, ляв приток на река Влахинска река, ляв приток на Струма. На северния бряг на езерото е изградена хижа Синаница.

Боянско езеро

Боянското езеро е изкуствено езеро във Витоша. Намира се на 1,5 километра югоизточно от софийския квартал Бояна. Езерото е създадено при построяване на Витошкия водопровод на София през 1906 година. Преди това е било блато, захранвано от няколко извора. Днес Боянското езеро е дом на редица земноводни като кафява крастава жаба, голяма водна жаба, малък и голям гребенест тритон. Наличието на тези видове му придават особена стойност като обект на опазване на Европейското природно наследство. В близост до Боянското езеро се намира Боянския водопад.

Природен резерват Маричини езера

Маричини езера (или Маришки езера) са група от четири езера, разположени стъпалообразно в Маричинския циркус, оформил се между върховете Близнаците (2779м и 2777м) на запад, Маришки чал (2765м) на юг и Манчо (2771м) на югоизток. Намират се на височина от 2301 метра до 2508 метра и дават началото на река Тиха Марица, която заедно с река Права Марица образуват същинската Марица. Две от езерата (второто и третото) са постоянни, а останалите две презсъхват през лятото. Районът около езерата се характеризира със суровата си високопланинска природа – глациални форми, планински климат, високопланинска растителност от иглолистна гора, клек и пасища. Обитава се от диви кози и мечки.районът около езерата е обявен за природен резерват през 1951 година. Първото Маричино езеро е най-високото в групата, разположено в малък циркус в северното подножие на връх Маришки чал, на 2508 метра надморска височина. То е с непостоянно размери и лятото пресъхва. Второто Маричино езеро е разположено на 300 метра североизточно от първото, на 2374 метра надморска височина. То е най-голямото в групата, с размери 240 на 140 метра. Има площ 22 дка и дълбочина 11 метра. В южния му ъгъл се влива малък поток идващ от Горното езеро, който през лятото пресъхва, а от северният му ъгъл изтича река Тиха Марица. Третото Маричино езеро е разположено на 130 метра северно от второто, на 2367 метра надморска височина. Има триъгълна форма, площ от 11 дка и дълбочина пет метра. В южният му ъгъл се влива река Тиха Марица, която изтича от северният му ъгъл. Четвъртото Маричино езеро е разположено на 800 североизточно от третото, на 2301 метра надморска височина. През него също протича река Тиха Марица, а през лятото презсъхва.

Езеро Паничище

Езерото Паничище е най-ниско разположеното и безотточно езеро в Рила. Намира се до курорта Паничище, на 1350 метра надморска височина и дълбоко 4 метра. В природния ландшафт на община Сапарева баня преобладава планинският релеф, където се открояват стръмните склонове на Кабулския дял на Северозападна Рила и дълбоко врязаните долини на реките Джерман и Горица, както и циркусите на Седемте Рилски езера. Заради формата му на паница езерото е дало името на цялата местност. В околността му могат да се намерят много маршрути за излети и екскурзии.

Езеро Борово око

Езерото Борово око представлява приятно място за отдих. Намира се в едноименния парк в югозападната част на Търговище. До мостчето на езерото могат да се видят водни лилии, а през лятото във водите му се пускат риби и водни колела. В парка около езерото има алеи за разходки и пейки за отдих, както и ресторант. Ежегодно на това място се провежда панаир Изложение Търговище. През 2009 година са били премахнатите старите дървета и храсти, ана тяхнмо място са засадени нови. Била е почистена и обновената зона до водопада.

Езеро Шабленска тузла

Това е солено езеро – лагуна, разположено на 3,7 километра на изток-североизток от град Шабла. Отделено е от морето посредством пасъчна коса, широка 140-170 метра. Подхранва се от морски и изворни води. Площта му е около 250 дка и дълбоко 0,6 метра, а през лятото почти пресъхва. Дъното на езерото е покрито с лечебна кал със запаси повече от  200 000 тона, която се използва за калолечение. Периферията на Шабленската тузла е обрасла с тръстика, а останалата част е покрита със соленолюбиви водорасли. Езерото е с уникална екосистема с изключително богат растителен и животински свят. Тук се срещат 13 вида редки и застрашени растения, включени в Червената книга на България. Установени са 41 вида гнездящи птици.

Якорудски езера

Якорудските езера са група от 7 ледникови езера, разположени сред Якорудския циркус в Източния дял на Рила, между върховете Ковач (2634м) на запад и Суха Вапа (2639м) на север. Три от езерата са съвсем малки, плитки и през лятото пресъхват. От постоянните езера най-високо разположено е Синьото езеро на 2353 метра надморска височина и е най-малкото с площ 8,6 дка и с полукръгла форма, което се оттича в Рибното езеро. Рибното езеро, което води началото си от Голяма Баненска река, приток на Бела Места. Разположено е на 260 метра от източно от Мъртвото езеро, на 2191 метра надморска височина. Има продълговата форма с дължина 300 метра и ширина 124 метра. Средната му дълбочина 2,4 метра, а най-голямата 4,5 метра, заема площ 28,7 дка. В югоизточната част на езерото е изградена преградна стена, която предизвиква повишаване нивото на площта му. Мъртвото езеро е безотточно, то е най-голямото и най-дълбокото от езерата разположени в Якорудския циркус. Разположено е на 2292 метра надморска височина, има скалисти северни и западни брегове, и тинесто дъно. Формата му прилича на равнобедрен триъгълник, дължината му е 340 метра, средна ширина 12 метра, а най-голямата му дълбочина е 16,5 метра. Мъртвото езеро се зарибява изкуствено с пъстърва, но на всеки 5 години изригва газ.

Снимка: Тук

Страшното езеро

Страшното езеро е най-голямото и най-високо разположеното от езерата в Прекоречкия циркус. Намира се в Рила на 2465 метра надморска височина, вдълбано в северното подножие на Малкия и Средния Купен и връх Попова капа, и се оттича на север към долината на Трета Прека река. Надвисналите над езерото голи скалисти чукари с остри ръбове и отвесни скали, вълнението на езерото при буря, придават суровост и величие на околния пейзаж. Легендата за произхода на името му гласи: Преди години на това езеро са се събирали художници, за да го рисуват. Веднъж, докато там бил един художник се разразила страшна буря. От дълбокото езеро излезли вълни. Падали мълнии. Небето притъмняло и не се виждало от плътните облаци. Само светкавици раздирали небето. Грабнал художника каквото може да носи със себе си и хукнал надолу. По пътя срещнал друг човек, който се качвал към езерото. Художника се развикал: „Нагоре е страшно! Страшно е!“ Страшното езеро е дълго 200 метра, широко 75 метра, дълбоко до 2 метра, а площта му е 14,4 дка.

Езеро Карандила

Езеро Карандила се намира в едноименния сливенски парк – Карандила. Разположено е в най-високата част на парка. До него може да се стигне с кола или въжена линия и след това пеша около 30-35 минути, посока изток. Минава се покрай хотел и известна всички в региона хлебопекарна. Около езерото има много маси и пейки, на които може да си направите пикник или просто да си отдъхнете. Изградени са беседки и детска площадка за забавление на децата.

Снимката е взета от Тук

Негованско езеро

Негованското езеро е езеро, разположено южно от село Негован, област София. В миналото е било част от голямото Негованско блато. До 2005 година езерото е имало съвсем различна форма и площта му е била 45 ха. След голямото наводнение през лятото на 2005 година обаче, езерото увеличи площта си и сега е 50,5 ха. Като повечето езера в Софийската котловина и то е превърнато в баластриера. Земите около него се използват за пасбище.

Снимка: HotelMap

Мальовишки езера

Едни от най-красивите езера в Мальовишкия дял са деветте Мальовишки езера, разделени в три отделни групи, терасовидно из Мальовишката долина. Северно от връх Камилата са трите Маломальовишки езера. В дъното на долината във висок циркус са трите Еленини езера. Мальовишките езера са три езера в Северозападния дял на Рила, разположени терасовидно в югозападната част на Мальовишкия циркус, в най-горното течение на река Мальовица – десен приток на Черни Искър. Езерата са разположени стъпаловидно едно по друго от югозапад на североизток на протежение от 300 метра. Най-югозападното Горно Мальовишко езеро е второто по големина, има удължена форма с размери 90 на 40 метра, разположено на 2368 метра надморска височина. Второто Мальовишко езеро е на 125 метра североизточно от първото и е на 2355 метра надморска височина. То е най-малкото в групата с размери 40 на 40 метра. Третото Мальовишко езеро е разположено на 70 метра североизточно от второто, на 2336 метра надморска височина. То е най-голямото в групата, с удължена форма, с размери 120 на 50 метра, с площ от 10 дка и дълбочина от 5,4 метра. От най-горното езеро изтича река Мальовица, която минава последователно през останалите две и продължава в посока север-североизток като се влива отдясно в река Черни Искър.