Вихрен е най-високият връх на Пирин. Със своите 2914 метра Вихрен е втори по височина в България след Мусала, в Рила и трети на Балканския полуостров след Митикас, в Олимп (Гърция). Намира се в северния дял на Пирин на главното било между връх Кутело и Хвойнати връх. С тези два върха го свързват седловините Премката на север и Кабата на юг. Разположен между реките Бъндерица и Влахинска, Вихрен е предизвикателство и за любители планинари, и за хора с достатъчно опит. До 1942 година върхът се нарича Елтепе (връх на бурите). В днешни дни това име носи малък заслон в подножието на Вихрен. Заслонът Елтепе се намира до постоянен снежник, покрай чието изучаване е построен и самият заслон. Впечатляващите му мраморни склонове се свързват с Муратов връх и връх Кутело (трети по височина в страната), от които се откриват невероятни гледки към Бъндеришките и Влахинските езера. В североизточното му подножие се намират двата циркуса Големият и Малкият Казан, около които расте рядкото цвете еделвайс.
Гледан от Банско Вихрен прилича на пресечена пирамида, а от юг на четиристенна пирамида. За този връх е характерно, че изглежда по много различен начин от различни посоки. Скалите, които изграждат Вихрен, са мрамори, които не задържат вода, поради което в целия район на върха няма реки и езера. Най-близките езера са Влахините на югозапад. Растителността по склоновете на Вихрен е бедна – трева и лишеи, докато животинският свят е по-богат – птици, дребни гризачи, но най-вече диви кози, които обитават Казаните в подножието на върха. Цветето еделвайс се среща в изобилие по скалния ръб Джамджиеви скали.
Връх Вихрен е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Печат има в музей „Никола Вапцаров“ в Банско и в хижа „Вихрен“. Върхът е включен в инициативата „Покорител на 10-те планински първенци“. Печат има в хижа „Вихрен“, в хижа „Бъндерица“ и в музей „Никола Въпцаров“ в Банско.
Маршрути за изкачване до върха
- От страната на хижа „Вихрен“ върхът представлява стръмен купол, по който се качва основната пътека, известна като „Царската пътека“. Тя стига до Кабата и оттам атакува самата пирамида.
- От страната на Казаните се издига отвесна стена, висока до 300 метра, по която има изградени няколко алпинистки маршрута. В подножието й има вечен сняг – малък ледник с размери 90 на 40. Тази стена е изкачена за пръв път през 1934 година от германските алпинисти В. Мозел и Ф. Ауер, а в зимно време през 1949 година от Ал. Белковски и Вл. Лободин.
- От страната на Кутело и Премката Вихрен представлява остър купол, по който върви трудна и изсечена в скалите пътека, но това е най-лесното от психологическа гледна точка изкачване.
- Има и начин за изкачване на върха, който обаче се препоръчва само за туристи с опит в катеренето. Става дума за маршрута по ръба Джамджиеви скали, който отделя Казаните от долината на хижа „Вихрен“.
Ако сте решили да си подарите разходка и гледка от връх Вихрен, най-удачно е да го направите в периода юли – септември. От самият връх можете да видите разхвърляни камъни в подножието му, но всъщност това са надписи на различни езици, с всякакви послания, които се четат от високо. От връх Вихрен, недалеч, още около час през Премката е Кончето, по което се стига по подсигурения с метални въжета ръб. На връщане от връх Вихрен към Банско може да посетите най-старото иглолистно дърво в България и едно от най-старите в света – Байкушева мура. Според легендата, на върха се е намирал тронът на славянският бог на гръмотевиците Перун, затова хората със страхопочитание са го наричали Елтепе – връх на бурите.
