Сарисаринама е тепуи, планина с плосък връх, която се намира в Национален парк Jaua-Sarisariñama, щат Боливар, Венецуела. Разположена е между Амазонка и Гран Сабана, близо до границата с Бразилия и е една от най-изолираните планини в цяла Латинска Америка. Освен, че е на едно от най-отдалечените места, Сарисаринама е един от най-странните и удивлителни пейзажи в света. Височината й варира от 300 до 2350 метра надморското равнище. Тепуи е в един от най-отдалечените райони на страната, като най-близкият път е на стотици километри. Към мистерията на това място се прибавя и легенда, разказвана от местните индианци Йукуана, откъдето произлиза и името й – става въпрос за един зъл дух, който живее в пещерите на планината и се храни с човешка плът, а когато поглъща месото се чува ужасяващ звук „Сари…сари..сари“. За разлика от други подобни планини, Сарисаринама е силно заселена с огромна и гъста гора, изцяло покриваща върха й. Уникална сред другите тепуи, дърветата достигат височина 15-25 метра. Тази изолирана екосистема е особено богата на множество ендемични видове растения и животни. Загадъчната Сарисаринама удивлява хората с четирите си гигантски дупки, извисяващи се високо в облаците сред гъстата растителност. Всяка от тях впечатлява със съвършенно кръгла си форма, разположени в средата на девствената гора над върха, които достигат до 350 метра дълбочина и 350 метра в диаметър. Най-голямата от тях е Сима Хумболт, широка до 352 метра и дълбока 314 метра, а в долната си част се разширява до 502 метра. Другата дупка е Сима Мартел, която също впечатлява със своите 248 метра дълбочина. Двете дупки се намират само на 700 метра една от друга, гледката им от въздуха е зашеметяваща, а дъното им е покрито с гъста растителност. Сарисаринама се превърна в много търсена дестинация, след тяхното откриване. Те са забелязани през 1961 година от пилота Хари Гибсън, но истинската среща със Сарисаринама е била постигната през 1974 година от екип състоящ се от множество изследователи. Изследователите се спускат в ямата с въжета, за да установят, че излизането се оказва доста трудно. След няколко дни престой, 30-те изследователи били изкарани с хеликоптер, като използвали метални стълби и с ненужното унищожаване на много редки видове растения. По-задълбочено и подготвено разследване е направено две години по-късно, през 1976 година от венецуелско-полска експедиция. Тогава те откриват третата дупка Сима де ла Иувия, която представлява пещера от кварцит. В продължение на две десетилетия тя остава най-дългата известна на човечеството кварцитна пещера – 1,35 километра. Понастоящем достъпът до Сарисаринама е доста ограничен, главно за научни цели. И до ден – днешен биолози и геолози, не могат да обаснят появата на тези дупки. Имайки предвид гъстотата на джунглата и обитаващите непознати, навлизането в района не се препоръчва без водач, и малко късмет, за да не паднеш в някоя от огромните дупки.
травел
