Бургас е най-големият град в Югоизточна България и вторият по големина град в България. Според последните данни за преброяване на НСИ към 31 декември 2015 година, населението е 203 017 жители, а това го прави четвъртият по население град в България. Бургас е най-важният стопански, транспортен, управленски и просветен център в Югоизточна България.
Област Бургас (Бургаска област) е най-голямата по площ от 28-те области на България. На изток граничи с Черно море, на запад с областите Сливен и Ямбол, на север с областите Варна и Шумен, а на юг с Турция. Областта заема площ 7748,1 кв. км и населението е 409 018 души (данни от преброяването през 2011 година). В Бургаският регион се развива морски, културен и екологичен туризъм. Административен център на областта е град Бургас.
Градът е разположен в източната част на Бургаската низина, която се намира на изток от Горнотракийската низина. Разположен е в най-западната точка на Черно море, Бургас дава името на едноименния залив, които е най-големият и най-вдаденият в континента на Българското Черноморие. Градът е заобиколен от три езера Бургаско, Атанасовско и Мадренско на запад, североизток и югозапад, и на изток от Черно море. Между Бургаското и Мадренското езеро, на височина от 209 метра се издига връх Върли бряг, който е най-високата точка в Бургас. На територията му се намират две пясъчни коси: Кумлука, разположен между Бургаското езеро и Черно море, която е дълга около 3 километра и широка 1 километър, и Атанасовската коса, разположена между Атанасовското езеро и Черно море, дълга около 1 километър. В акваторията на Бургаският залив се намира острова „Света Анастасия“, който също е част от града. Отдалечен е от брега на 6,5 километра и е изграден от вулканични скали. В най-високата си точка достига 12 метра, а площта му е 0,022 кв.км. Община Бургас осъществява транспорт до острова с 18-метровия катамаран „Анастасия“. Оборудван е с най-съвременната техника и отговаря на всички изисквания и стандартни за безопастност.
Бургас се състои от централна част, жилищни комплекси, квартали, вилно и рибарско селище. Една част от тях се срастват исторически с тях, други са били съставни селища на Община Бургас, трети стават част от града след административни реформи. Освен централната градска част, към която спадат комплексите Братя Миладинови, Възраждане и Лазур, другите части са жилищните комплекси Меден Рудник, Славейков, Зорница и Изгрев, както и кварталите Черно море, Рудник, Акациите, Банево, Ветрен, Горно Езерово, Долно Езерово, Лозово, Победа, Сарафово и Крайморие. Ексклави на Бургас е рибарското селище Ченгене скеле в парк Росенец, вилно селище Отманли в местността Алатепе и остров Света Анастасия.
Днешното име на града произлиза от латинската дума Бургос – кула. Според местните предания името идва от римски пътен стълб, така наречен бург, който бил положен в района на днешното бургаско пристанище. До края на 19 век градът е наричан както Бургас, така и Пиргос, а в стари руски карти е срещан като Порос и Форос. През 19 век е наричан и Ахело Бургас, за да се разграничи от Люлебургас, и други сходни имена на населени места.
Малко История
В землището на Бургас са разкрити няколко праисторически и антични селища от каменно-медната до късната бронзова епоха. В началото на лятото на 2008 година археолози от Бургаския музей откриват на 10 километра северно от града в местността „Солна нива“, близо до Атанасовското езеро праисторическа могила и предмети, датиращи към епохата на ранния халколит. Изкопани са над 250 вещи, за най-ранните от които се предполага, че са използвани 6000 години пр. Хр. Те свидетелстват за земеделие, скотовъдство и добив на сол, като поминак на древните обитатели на града. Счита се, че артефактите са най-старите, намирани изобщо по крайбрежието на Черно море, включително в Турция и Кавказкия регион.
Сред първите жители на региона са траките, които около 6 век пр.н.е. създават редица селища на територията на днешен Бургас, включително с близките градове Аполония, Месемврия и Анхиало. Турсис е друго тракийско селище, което се намирало западно от Бургас и е разрушено в началото на 2 век пр.Хр.
След превземането на Южното Черноморие от римския пълководец Луций през 72 година пр.н.е., император Веспасиан основава източно от тракийското селище Девелт или Дебелт едноименната колония Деултум, за ветерани на VIII Августовски легион, която се разраства до важен център на провинция Хемимонтус. В центъра на Бургас римските следи са документирани чрез множество намерени монети от 1 до 4 век, а южно от днешната Централна гара се намират останките на римско статио. В края на 1 век, по време на римския император Антонин Пий на полуостров Порос/Форос край днешния квартал Крайморие са построени двойната крепост Бургос или Порос и пътна станция с пристанище. След разделянето на Римската империя през 395 година, регионът на днешния Бургас влиза в пределите на Източната Римска империя (по-късно Византия), а по времето на Юстиниан I около Акве Калиде са изградени крепостни стени. Според едно от преданията през 863 година кан Борис I приема тайно християнството при Деултум. Тази теория се подкрепя от археологически находки от 2005 година, когато до деншното село Дебелт е открит ритуален комплекс с базилика от IX век. Борис изоставя стария си титул и приема славянската титла княз, а заедно с това получава името на кръстника си – византийския император Михаил III.В следващото столетие Бургаският регион е оспорван от Българската и Византийската империя. В началото на 13 век регионът е опустошен от Каталанската компания.
Деултум, Скафида и Порос са завладени от османските турци, начело със султан Мурад I през 1367 – 1368 година, но по-късно превзети от Амадей VI Савойски, който ги предоставя на Византия. В началото на 1453 година, малко преди падането на Константинопол те, заедно с други градове по Южното Черноморие, са последните български територии, които падат под османско владичество. През 1673 година една част от арменците, депортирани от района на бойните действия, се заселват в Бургас. В средата на 17 век градът започва да се разраства благодарение на търговията и износа на зърно. Лафит-Клаве, който посещава региона през 1784 година, определя Бургас като стратегически важен, най-голям град в залива и дава му първи името като Бургаски, като преди това е известен като Порос. С оттеглянето на руските войски след края на Руско-Турската война от 1828-1829 година, по-голямата част от българското население на Странджа и крайбрежието напуска родните си домове, и следвайки армията извън пределите на България, се заселват в Украйна, Молдова, Бесарабия и други територии на Руската империя. По време на борбата за българска църковна и държавна независимост през 1869 година в Бургас се открива българско училище и църква на мястото на днешния храм „Св. Св. Кирил и Методий“. Бургаското население не взема участие във въоражените борби за освобождението на България,през града минават важни канали за комуникация и пренос на оръжие на Вътрешната революционна организация, а революционерите Васил Левски и Панайот Хитов на няколко пъти посещават града.
По време на Руско-Турската война от 1877-1878 година Бургас е използван от османската армия като логистичен център. Към края на войната през пристанището се изтегля и многобройно турско и черкезко население, сред което и това на Бургас. На 6 февруари 1878 година, „летящ отряд“ под командването на полк. Лермонтов, имащ задача да осигури на руския флот достъп до бургаското пристанище, като заема позиции в Бургаския залив и да спре нахлуващите от север през Дюленския проход черкези и дезертирали турски войници, освобождава Бургас. По това време в него живеят около 2950 души, основно арменци, евреи, българи, гърци и гъркомани.С изпълнение на Берлинския договор от 1878 година Бургас става един от 6-те административни центрове на османската провинция Източна Румелия. По силата на договора в града се завръща и част от турското население. Градът остава османски до септември 1885 година, когато след военен преврат Източна Румелия се съединява с Княжество България. Съединението на България е посрещнато с неодобрение от Русия и срещу интересите й да контролира Балканите. В последвалата Сръбско-Българска война взимат участие и граждани на Бургас. В началото на май 1886 година е осуетен заговор в Бургас под ръководството на руския офицер Николай Набоков срещу Александър Батенберг, който е на посещение в града. След разкритието заговорниците успяват да се укрият в руското представителство в града и да избягат ненаказани.
След Освобождението Бургас застава на първо място след София по относителен дял на темпове и мащаби на развитие, сравнение с другите български градове. Развитието намира израз в приетия през 1891 година, първи строителен план на Бургас. Той затвърждава изграждането на нови обществени сгради по западен образец, което променя ориенталския му облик. Важен етап на икономическото развитие на Бургас бележи и изграждането на морското пристанище, което е открито на 18 май 1903 година. Със създаването на Българската екзархия през 1870 година Българската православна църква успява да възстанови своята независимост, но няколко градове на западния бряг на Черно море остават под управлението на Цариградската патриаршия.
Със Съединението за десетилетия градът и окръга се превръщат в най-големия бежански лагер на България. След Илинденско-Преображенското въстание и особено след Междусъюзническата война от 1913 година, тази част се напълва с бежанци от Източна Тракия. През 1906 година действията на гръцките андарти в Македония водят до безредици и погроми срещу гръцкото население, в пренаселения с бежанци град и регион.
След загубена междусъюзническа война и след загубата на Първата Световна война броят на бежанците в Бургас отново нарстава, като по данни на бившата Дирекция за настаняване на бежанските семейства в България, до 1931 година в Бургаския окръг са заселени най-много – 12 155 семейства, като общият им брой възлиза на над 60 000 души, 2/3 от които от Източна Тракия. През 1920 година Бургас наброява около 21 000 души и е отново главно българско пристанище за износ на зърно и български продукти, а до средата на 1930-те години изпреварва Варненското и при вноса. През зимата на 1928-1929 година Бургаският залив замръзва, като позволява в края на януари и началото на февруари 1929 година, преминаването от Бургас до остров Света Анастасия с файтони. Няколко години по-късно, през 1934 година жителите на града наброяват 34 260 души.
На 9 септември 1944 година Бургас е окупиран от съветски войски, които завземат бургаското летище и пристанище, а представители на царската власт са екзекутирани. Сред жертвите на последвалите два състава на Народния съд в Бургас се отличават представители на всички богати и състоятелни бургаски фамилии, бургаската интелигенция и членове на Бургаската адвокатска колегия. През 1950-те и 1960-те години са построени заводи от химическата и нефтопреработвателната индустрия, най-голям от които е Нефто-химически комбинат (Лукойл Нефтохим Бургас). През следващите години по „социалистическия модел“ са изградени жилищните комплекси Изгрев, Зорница, Славейков и Меден Рудник, където до скоро доминирха сгради от този период. В комплекс Славейков през 1980 година е построен с 52 входа и 482 метра, най-дългият жилищен блок в България и удостоен със званието „социалистическа гордост“. В този период централните общински Хали са заменени от нова двуетажна сграда и преименувани на Краснодар. Друга емблематична сграда от този период е жилищния блок 77 в комплекс Лазур (тогава под името Толбухин), известен в Бургас като Краставицата. През 1976 година към Бургас е присъединено дело Меден Рудник, като в следващите години до него е построен най-големият бургаски квартал, който е отделен от останалата част на града, чрез Бургаското и Мадренското езеро, а бившето село става един от микрорайоните на новия комплекс.
След падането на комунизма през 1989 година настъпва промяна на архитектурата и облик на града. През зимата на 1996-1997 година в Бургас, както в цялата страна се организират протести срещу правителството на Жан Виденов и хиперинфлацията. През 1998 година пристанищният град става седалище на едно от петте административни съдилища. На 28 февруари 2008 година бургаският общински съвет признава геноцида над арменския народ в Османската империя в периода 1915-1922 година. През декември същата година пред Бургаският административен съд за първи път в България е заведено дело по електронен път. През 2011 година Бургас печели приза Най-добър град за живеене в България и Най-зеленият български град. През 2013 до сега градът печели още няколко пъти приза Най-добър град за живеене в България.
Бъдещетото развитие на града е свързано с отваряне на Бургас към морето и езерата – това е проектът Супер Бургас. През тези години се реализира проекта за обществен велосипеден транспорт, за извеждане на тежкия трафик от централната част на града, възстановяването на остров Света Анастасия и мостика, и рехабилитирането на историческия център. Изградени са два нови парка в квартал Меден рудник, нови спортни игрища в Долно Езерово и Борисовата градина, и нов спортен комплекс на открито в Меден рудник, който е най-големият в града. През 2012 до сега в Бургас са открити два мола, спортен тенис комплекс и нова индустриална зона.
Богатството на красивия Бургас
В централната градска част се намира Археологическият музей, създаден през 1912 година от местното археологическо дружество. В него могат да бъдат разгледани артефакти от Античния период и експонати, разкриващи особеностите на Средновековието.
Градът разполага и с Исторически музей, създаден през 1925 година, в който се срещат експозиции, свързани с най-новата история на Бургас, сбирка от антични монети и иконна галерия с творби от Южна България и Северна Турция.
Етнографския музей се намира в някогашната къща на търговеца Димитър Бракалов. Възрожденската къща е запазена в оригиналния си вид и построена през 1873 година. В нея се помещават сбирки от български носии и накити, характерни за населението на Бургас. В Природонаучният музей може да се видят разнообразието на флората и фауната на Бургас и региона, събрани в трите постоянни изложби „Магичният свят на камъка“, „Глора и фауна на планината Странджа“ и „Птичи ресурси на Бургаските влажни зони“.
Бургазлии могат да се похвалят с Къщата-музей на поетесата Петя Дубарова. Той е основан през 1995 година и е организатор на ежегодния Национален литературен конкурс Петя Дубарова.
Бургас разполага с драматичен, детски и куклен театър, опера, концертна зала и много художествени галерии. Той е един от малкото градове в България, които има драматичен театър, опера и балет – Бургаската опера. През 2000 година Държавната опера и филхармония на Бургас са обединени в една институция. В сградата на операта е разположен и Държавният детско-куклен театър, създаден през 1954 година. Драматичният театър Адриана Будевска се намира в запазената стара градска част на града.
Морското казино в Бургас е разположено на централната алея на Морската градина. През 2011 година е обновено и превърнато в културен център. Пред него се разкрива целият Бургаски залив на Черно море, а сградата може да бъде видяна от корабите в морето и от Мостика. В съвременната сграда се развиват много дейности, различни по размер и вид, модерно оборудвани зали, в които се провеждат концерти, театрални спектакли, кино-прожекции, изложби, рецитали, обучения и много други. В зала „Петя Дубарова“ може да се сключи граждански брак.
Известни галерии в Бургас са: Дружеството на бургаските художници, галерия Неси, галерия Бургас, галерия Ети и разбира се градската художествена галерия „Петко Задгорски“, която се помещава в бившата синагога на града.
Най-старата действаща църква е „Успение на Света Богородица“, която е издигната през 19 век. Тя представлява трикорабна базилика, а вътрешното пространство на храма е разделено от два реда мраморни колонии. В централната част на града се намира катедралния храм „Св. Св. Кирил и Методий“, който е построен през 1897-1907 година по проект на италианския архитект Рикардо Тоскани.
В края на улица „Алеко Богориди“, известна със старите си къщи, строени при управлението на Батенберг и Кобургите, осеяна с магазинчета, кафенета и книжарници, се намира Морската градина и градския плаж. Морската градина е едно от най-забележителните и възхитителни места в Бургас, и определено едно от най-романтичните. Тя е сърцето на града и паметник от национално значение, също така е един от най-големите паркове. Простира се по продължението на градския плаж, дълга е около 5 км и заема площ от около 600 дка. Засадена е с декоративни храсти и дървета, като сред тях са разположени скулптури и бюстове на известни български и чуждестранни възрожденци, борци за свобода, писатели, актьори и личности. В нея всеки може да намери по нещо за себе си – красиви озеленени паркове, китни беседки, места за отдих и пейки, пред които се открива гледката на Черно море, множество пеещи фонтани, ресторанти и капанчета, примамващи с мириса на прясно приготвена морска храна. Тя омагьосва със своето очарование както през летните месеци, така и през есента и зимата, когато прилича на снежна приказка. От градината се открива широка гледка към Бургаския залив, както към Поморие в северната част на залива, Созопол и северните поли на Странджа планина в южната част на залива. В Морската градина са изградени Морското казино, 2000-местния Летен театър с подвижен покрив и лятната естрада „Охлюва“. През лятото там се провеждат събития – Международния фолклорен фестивал, Джаз фестивал, оперни и театрални представления, концерти на поп и рок изпълнители. Всяка година в края на април се състои – Национална изложба на цветята с международно участие „Флора Бургас“. В близост до изложбените площи се намира монументът „Пантеона“ – паметник костница на загиналите във войните.
В централната част на града се намира Борисовата градина, която е разположена в комплекс Възраждане. Паркът носи името на княз Борис I и е с правоъгълна форма, а алеите са изградени във формата на котва. В северната му част се намира Младежкия дом, а в южната тенис корт и футболно игрище. Близо до парка е къщата-музей на поетесата Петя Дубарова. Освен Морската градина, Бургас разполага и с много други големи паркове – парк Изгрев, парк Славейков в комплекс Славейков, парк Велека, парк Сарафово е едноименния квартал, който е естествено продължение на Морската градина, парк Капчето на източния склон на рида Върли бряг, парк Крайморие по брега на Черно море, парк Брястовец-Драганово-Изворище в южните склонове на Стара планина, Парка на здравето при Бургаските минерални бани, парк Езерото северно от Морската градина, който също се явява естествено продължение, между Атанасовското езеро и жилищните комплекси Изгрев и Зорница. В парк Росенец, разположен южно от града се намира туристическа хижа „Странджа“, рибарското селище Ченгене скеле и вилното селище Алатепе.
Да отидеш в Бургас и да не видиш Моста е все едно да отидеш в Рим и да не посетиш Колизеума. Първият кей, или по-известен сред местните като мост е едно от най-големите туристически забележителности на града и любимо място за разходки на поколения бургазлии. Почти всяка разходка завършва на Моста, намиращ се в най-красивата и стара част на Морската градина. Построен е през 1936 година, а от него и крайбрежната ивица е изградено каменно стълбище, по което се стига до алеите на Морската градина и Морското казино. През 1980 година стария желеен мост е сменен със стоманобетонен, като в края му са изградени две платформи. Официалната му височина е 22 метра при гъбката, а дължината му навлиза 300 метра вътре във водата, откривайки невероятна гледка към прелестите на Черно море. Мостът е свързан и с два от най-съкровенните български празници – Богоявление и Никулден (празника на град Бургас). Всяка година на Богоявление (6 януари) се извършва тържествен молебен, като по традиция Владиката хвърля в морето християнския кръст, а за него се състезават много плувци, хвърлящи се в минусовите температури на водата, а победителят, който изкара кръста се радва на здраве и благоденствие през цялата година. На Никулден моряци хвърлят от Моста в морето венци в памет на загиналите моряци и рибари. През 2007 година, в непосредствена близост до казиното е открит „Паметник на моряка“, представляващ моряшки възел, а стълбището, водещо от него до мостика е оформено като котва.
Бургаският плаж е разделен на три ивици. Централният плаж се намира в централната градска част по протежението на Морската градина. Той се разделя на северен и южен – северната част на бургаския плаж е характерна с тъмни черни пясъци, а южната с фин бял пясък. Други плажни ивици се намират в кварталите Сарафово, Победа и Крайморие. Климатът тук е влажен субтропичен, с морско и континентално влияние. Това го прави изключително благоприятен за туризъм през цялата година – лятото е прохладно, няма тежки жеги и влажност, а зимата е мека, с много по-високи температури от останалите градове. Местните клубове по сърфинг и кайт спорт са перфекто занимание за любителите на екстремните спортове, а спортуващите на суша могат да поиграят волейбол и футбол на специално-обособените места и мрежи. Тези, които предпочитат да почиват и събират тен под слънчевите лъчи, могат да се насласят на освежаващи коктейли от съседните барове, или да похапнат хубава морска храна от капанчетата.
Най-големият безплатен „Спа център“ на открито се намира точно тук, в красивия Бургас. Откритите естествени басейни с луга и лечебна кал, са едно от най-посещаваните места – място за всички жители на Бургас, а последните години и за много гости, и посетители на града. Черната кал е доказано и естествено средство за лечение, разкрасяване и подмладяване. Посещението на лечебните естествени басейни с лечебна кал и луга са напълно безплатни за всички.
Бургас е заобграден от три големи езера, които са се превърнали в дом на едни от най-забележителните птици. Множество защитени територии и природни зони, разположени в околностите на града, като защитената местност Пода, Мандренското, Бургаското и Атанасовското езеро, които са обособени в така наречения проект Бургаски влажни зони. В езерата край Бургас зимуват защитени видове птици като къдроглав пеликан, чапли (нощна, гривеста, малка бяла, голяма бяла и червена чапла) и корморани, голяма белочела гъска, червеногуша гъска, бял ангъч, саблеклюн и други. Това е така, защото Бургаският езерен комплекс е разположен на прелетния път „Виа Понтика“ и е място с тесен фронт на миграция за прелетните реещи се птици от значителна част на Северна, Източна и Централна Европа. До 300 000 щъркела и до 60 000 грабливи птици прелитат ежегодно над езерата по време на есенната миграция. Това е място с най-голяма концентрация в Европа по време на прелет на розовия и къдроглавия пеликан, на тръстиковия блатар, и на второ място по концентрация на малкия креслив орел, както и изключително световно застрашения тънкоклюн свирец. В Бургаския залив и Бургаските езера са документирани около 140 различни вида риби, част от които могат да бъдат разгледани в природонаучния музей в града. В защитената местност Пода е изграден център за наблюдение на птици и са документирани над 255 вида, което представлява 67% от птичия свят на България. В природния резерват на Атанасовското езеро са документирани 317 вида птици, от тях 83 са вписани в Червената книга, а над 170 са от европейско значение. Там се среща и най-малкият бозайник в света – етруската земеровка, а от 2010 година насам се наблюдава популация на розово фламинго.
Бургас е дом на известни личности, свързани с културата и изкуството. Изпети са песни за морето, за града и прочутите му вечери. Той е родното и творческо място на много актьори, поети, певци, композитори, интелектуалци, много знаменити спортисти. Бургас е известен като градът на талантите и, че тук се раждат най-красивите хора в България.
Определено Бургас има какво да предложи на своите посетители: паркове пълни с зеленина, много плажове и курорти, стари сгради и много богата история. А интересното е, че 264 от бургаските сгради са обявени за паметници на културата.
В тази статия са използвани снимкови материали от https://www.gotoburgas.com/ и https://www.periscop.bg
