1.Анапурна I – Анапурна е планински масив с дължина 55 км, в главния Хималайски хребет в западната част на Непал. Най-високата точка е връх Анапурна I, с височина 8091 метра, което го нарежда на 10-то място в света сред осемхилядниците и на първо място сред най-опасните и стръмни върхове, които изобщо могат да съществуват. Много са били желаещите, които са решили да пробват късмета си, но малцина са успели да го покорят. Броят на загиналите алпинисти е наистина плашещ – около 40% от всички катерачи тръгнали на експедиция. Тъй като пътищата в този район са в катастрофално и ужасяващо състояние, някои алпинисти биха могли да намерят смъртта си още в подножието на базовия лагер. Освен опасните пътища, друго препятствие се оказва богатия животински свят в горите, където най-често се срещат хималайски черни мечки, леопарди, отровни змии, дори и тигри. Първото изкачване е през 1950 година от Морис Херцог и Луис Ланченал. След изкачването и двамата губят пръстите на краката си, а Херцог и тези на ръцете. От 1950 година до днес планината е изкачена от 130 алпинисти, като 53 загиват и остават там завинаги. От санскрит Анапурна се превежда като „богиня на реколтата“, а интересен факт е, че това е първият покорен осемхилядник.
2.К2 (Чогори или Годуин Остен) – е втория по височина връх на земята. Височината му е 8611 метра и се намира в планината Каракорум, на границата между Пакистан и Китай. Освен това е един от най-опасните и няма лесен маршрут за изкачването му. Дори и да намерите такъв, той ще ви преведе през лавини, отвесни стръмни скали и пропукващ се лед, който се разпада под краката ви. Смъртността тук е изключително висока – на всеки четири души, достигнали върха, един загива, опитвайки се. К2 е известен с това, че е доста по-труден за изкачване от първенеца на планетата Еверест. Тръпката и адреналина, които се изпитват са неповторими, а изживяването е уникално, но не се знае дали ще успеете да се върнете живи. Дори най-лесния път за изкачване се състои от прекосяване на алпийски ледник с голяма надморска височина. Въпреки, че К2 не е планината с най-много жертви, този връх носи тъжната репутация на „Убиец на жени“. От всички шест жени, които някога са опитали да покорят К2, само една е успяла да се върне обратно жива. Първата жена достигнала върха през юни 1986 година е легендарната полска катерачка Wanda Rutkiewicz. Проклятието е разбито чак през 2004 година, когато 31 годишната испанка Edurne Pasaban успява да го изкачи и да се върне успешно. К2 е качен до момента само 280 пъти, за разлика от Еверест, който е качен около 2600 пъти. До момента в опит да покорят К2, своята смърт са намерили 77 алпинисти. Най-тъжния инцидент, при който загиват 13 алпинисти е регистриран през 1986 година.
3.Нанга Парбат – Той е деветия по големина връх на земята, с височина 8125 метра. Разположен е в западната част на Хималаите, в северните части на Пакистан, между реките Инд и Астор. Интересен е с чудния си вертикален релеф във всички посоки. Името му в превод означава „голата планина“, а понякога е наричан Диамир, което на санскрит означава „кралят на планините“. Освен, че планината се състои от величествени и огромни скалисти хълмове, тя е лишена от всякаква растителност. Сред алпинистите е позната като „върхът убиец“, тъй като смъртта дебне от всеки ъгъл, а причините са разнообразни: от белодробен оток до фатално измръзване на крайниците, хипотермия, лавини, физическо изтощение или височинна болест. По трудност Нанга Парбат се конкурира с К2. Маршрутът за изкачване е много тесен и изключително опасен. До момента от 261 алпинисти, изкачили върха – 61 не са успели да се върнат. Най-големия инцидент става през 1930 година, когато 31 членна немска експедиция завинаги остава на Нанга Парбат. През 1953 година, върха е покорен от австриеца Херман Бул. С това изкачване, той въвежда понятието „изкачване в алпийски стил“ – бързо, без много багаж и без кислород. Бул започва изкачването с група от 10 човека, но по пътя към върха, постепенно остава сам – другите се връщат един по един. Той е първият алпинист качил връх с такава височина. През 1993 година, българинът Тончо Тончев, също го изкачва успешно. През 2005 година словенския алпинист Томас Хумар претърпява инцидент, при който пропада в ледена стена на няколко метра от мъртвата зона. На височина от 5900 метра, той успява да изкара шест дни в пълна изолация. На шестия ден е спасен от Пакистанската армия, която по същото време е провеждала обучение в този район. Последната жертва на този връх е италиански алпинист, който загива след като пропада в дълбока цепнатина на ледник.
4.Еверест – това, което го прави особено страшен е не само факта, че е на първо място по височина в света, със своите 8848 метра, но и защото температурните граници са много ниски и откритите части от тялото замръзват за секунди. Намира се в Азия, връх в Хималаите, най-високия от 14-те осемхилядници. На тибетски – Джомолунгма: „Богинята – майка на света“, непалски – Сагарматха: „Високо в небесата“. През последните години този връх се третира повече като марка, отколкото като величествено творение на природата. Туризма е най-големия източник на приходи в Непал, правителството на страната изисква сериозна такса от всеки алпинист, който влезе в страната на боговете, с цел покоряване на най-високия връх на земята. Сър Едмънд Хилъри е първият човек покорил Еверест преди 58 години. Оттогава до сега, жертвите му са 216. Най-тежкия инцидент, станал на „покрива на света“ е през 1996 година, когато по време на снежна буря загиват 8 алпинисти. Най-тежките условия, при които повечето алпинисти намират своята смърт започват, когато бъдат достигнати 8000 метра. Само на няколко стотин метра до върха, тази зона е известна като „мъртвата зона“ или „зоната на смъртта“. Причината за това се дължи, че достигайки 8000 метра, кислорода става недостатъчен и алпинистите, които решат да изкачат оставащите метри без кислородна маска, трябва възможно най-бързо да стигнат до върха и незабавно да започнат да се спускат. Планинарската общност беше разтърсена от смъртта на Дейвид Шарп през 2006 година, когато около него минават повече от 40 човека без да направят опит да му помогнат.
5.Кангчендзьонга (Кандженджунга, Кинчинджунга, Канченджанга) – е третия по височина връх на земята, с височина 8586 метра. Намира се в планината Хималаи, на границата между Сиким, Индия и Непал, и е най-източно разположения осемхилядник. В превод името „Кангчендзьонга“ означава „Петте съкровищници на великия сняг“, тъй като планината е изградена от масив с пет на брой върхове, всеки от който с височина над 8450 метра. Той е свещен за жителите на Сиким и съществува неофициално правило за изкачващите го алпинисти, да не стъпват на самия върхов купол. Върхът с поетично име пази интересни легенди и е един от най-смъртоносните. Лавините и минусовите температури са извоювали петото му място по опасност. За съжаление през последните години последиците от глобалното затопляне стават все по-чувствителни. Смъртността на алпинистите опитващи се да го изкачат се е увеличила до 22%, като при повечето случаи е в следствие от лавина. Все по-често започват да падат лавини, които са в резултат на по-високите температури, породени от промените в климата. Първото изкачване е през 1955 година от Джо Браун и Джордж Банд. Няколко българи са опитвали да го изкачат, като един от тях е Пламен Бараков, който открива голяма фитоизложба от пътешествието. За пръв път е изкачен от българския алпинист и зоолог от Националния природонаучен музей Боян Петров на 20 май 2014 година. Преди това са правени неуспешни опити, като през 1994 година, под него загива българската алпиниска Йорданка Димитрова.
6.Матерхорн – Връх в Алпите, разположен на границата между Италия и Франция. Представлява живописен остатък от скален блок, с височина 4478 метра и има вечни снегове, и ледници. Матерхорн е най-късно изкаченият от високите алпийски върхове. Вероятно е един от най-разпознаваемите върхове в Алпите, благодарение на своята специфична пирамидална форма. Известен е с това, че е изрисуван на швейцарските шоколади „Toblerone”. Счита се за един от най-опасните на планетата и въпреки това, привлича около 2000 туристи годишно, които искат да го изкачат. Първото успешно изкачване на Матерхорн е през 1865 година. Тогава експедицията водена от Едуард Уимпър успява да достигне до върха, но по пътя обратно почти всички алпинсти, падат в пропаста. В периода от 1865 година до 1995 година, планината взема жертви от над 500 души, които са се осмелили да я покорят. Сред опасностите, които крие Матерхотн са лавини, прекалено тесните пътечки, често падащите камъни, както изключително силните ветрове, които могат да станат причина да загубиш равновесие и да паднеш в някоя пропаст.
7.Денали – Най-вискоя връх в Северна Америка и на територията на Съединените щати, с височина 6194 метра. Разположен в най-северните части на планината Кордилери, на територията на 49-я американски щат Аляска. Познат още като Маккинли, в чест на 25-ят президент на САЩ. От 1 септември 2015 година, американския президент Барак Обама, прави официално име на върха – Денали, което на езика на местното население атабаски, означава „Големия“ или „Високия“. Известен с тежките си климатични условия, които го правят труден за покоряване. Повече от 100 катерачи са загубили живота си, опитвайки да изкачат Денали. Планината Кордилери е също и земетръсна зона. През 1903 година Джеймс Уикърсхам записва първия опит за изкачване на Денали, но той е неуспешен. През 1906 година Фредерик Кук претендира за първото изкачване, което по-късно се оказало невярно. Първото потвърждение за изкачване на върха е постигнато на 7 юни 1913 година, от алпинистите Хъдсън Стък, Хари Карстенс, Уолтър Харпър и Робърт Татум. Първото българско изкачване на върха е на 27 юни 1988 година от Николай Петков, Мариана Масларова, Иван Масларов и Иван Луканов.
8.Фиц Рой, Монте Фицрой – (Charro Chalten, El Chalten, Cerro Chalten) – Намира се в едноименната планина, в Патагония, Южна Америка, разположен на границата между Аржентина и Чили. Фиц Рой е част от масива на Андите и е една от причините, към тази крайна точка на света да се насочват толкова много алпинисти, катерачи и фотографи. Местното население познават Фиц Рой, като Серо Чалтен или в буквален превод „Пушещата планина“. Името му идва оттам, защото почти през цялото време, върхът е обвит от гъст облак. Не толкова висок 3375 метра, колкото стръмен, назъбен, страховит и доста опасен. От всичките му страни се ширят дълбоки бездни, в които ако паднеш, оставаш там. Особено трудни за преодоляване са снежните „шапки“, през които алпинистите трябва да прокопават тунели. Допълнително усложнение за покоряването са изключително променливите метеорологични условия, които често карат алпинистите да чакат подходящо време в базовия лагер със седмици. Планината е известна с убийството на фотографи. Уникалните и зрелищни форми на нейният връх, привличат фотографи от цял свят, но за съжаление повечето от тях не успяват да споделят това, което са видели и телата им остават завинаги там. За да си представим, колко е опасен този връх, към настоящия момент средно 50 души успяват успешно да изкачат и да се върнат обратно от Еверест. Не така обаче изглежда при Фиц Рой, за момента този връх е изкачван успешно само веднъж в годината.
9.Вашингтон – Намира се на територията на САЩ в Северна Америка. Въпреки, че е висок само 1917 км, връх Вашингтон е един от най-смъртоностните. Ураганните върхове, бързо сменящото се време и ледовете са отнели живота на повече от 100 човека. В подножието му смъртта си са намерили приблизително толкова хора, колкото на връх Еверест. Снеговалежи през цялата година, ужасяващо ниски температури, скована в лед девствена природа и вледеняващ студ. Условията при изкачването му могат да бъдат сравнени по трудност само с изкачване на връх Еверест, казват алпинисти. Индианците го наричали „Домът на Великия дух“ и въпреки лошите условия, той е магнетична туристическа дестинация за търсачите на силни усещания, които могат да се доберът до него само, когато условията го позволяват. На върха има обсерватория и много туристически пътеки. Върхът Вашингтон държи световния рекорд за най-силни ветрове на територията на Земята, 327 км в час. Най-ниската температура измерена там е -46 градуса по Целзий и в комбинация с непрекъснатите снеговалежи, го правят изключително опасно място. За любителите на снега, снежната покривка достига 7 метра. През 2016 година Тим Джонсън изкачва върха с велосипед, в изключително сурови климатични условия.
10.Айгер – Връх в Бернските Алпи и висок 3970 метра. Намира се изцяло на територията на Швейцарския кантон Берн. Известен, като най-голямото предизвикателство за алпинистите в Алпите. Той влиза в тази класация, не заради това, че е толкова труден за изкачване, колкото заради тежките климатични условия, които го правят изключително опасен. Северната стена е най-коварна и смятана за огромно предизвикателство, но за съжаление е причина, за гибелта на мнозина катерачи. Северната стена не изисква върховни катерачески умения, но изключително тежките метеорологични условия, постоянните и зачестяващи през годините каменопади и намаляващите ледени полета, правят изкачването изключително трудно, а често и невъзможно. От 1935 година досега на северната стена са загинали поне 64 алпинисти. Първото успешно изкачване по северната стена е през 21-24 юли 1938 година от немско-австрийска група алпинисти, които започват изкачването си поотделно, като две отделни свръзки.
