1. Дяволското море (Дяволския триъгълник) – Морето на дявола е участък в Тихия океан между северната част на Филипинските острови, американския остров Гуам и Япония. Моряците го наричат още Гробището на Тихия океан, в което са изчезнали безследно кораби и други плавателни съдове. То става причина за многобройни изчезвания на кораби, самолети, магнетични аномалии, пропуски във времето, мистични предмети и светлини. Регионът е считан за опасна зона от японските власти. В края на 80-те години на миналия век излиза едноименната книга, посветена на паранормалните явления, които се случват в Дяволския триъгълник. Авторът Чарлз Белитц разказва за множество кораби, изчезнали във водите на Дяволкото море. В периода от 1952- 1954 година, в мирно време, Япония изгубва пет военни кораба, с повече от 700 души в тези опасни води. Обичайните теории за това място са – извънземни, порти към паралелни вселени, някои твърдят, че високите вулкнични нива в региона са отговорни за изчезванията. Морския участък е фатален не само за кораби, но и за самолети. През 1998 година три реактивни изстребителя на Военно-въздушните сили на Япония изчезват от радарите, докато прелитат над Дяволското море. Версиите какво причинява изчезването на морски съдове и самолети са няколко: неочаквана поява на тайфун или ураган, версия която не звучи правдоподобно, тъй като при нито един от случаите няма сигнал за подобно бедствие; според друга, причината за катастрофите се крие в кораловите рифове под морето, в които корабите се разбивали, но все още не е достоверно, поради това къде са изчезвали самолетите; третата версия е свързана с НЛО, което или се сблъсква с плаващите и летателни средтсва, или ги похищава; четвъртата гласи, че катастрофите се дължат на процесите, които се случват в Земните недра. В земната кора са открити няколко разлома, един от които преминава точно под дъното на Дяволското море. През известно време стените на разломите се раздалечават и се освобождава натрупаната в недрата на Земята енергия. През образувалите се пукнатини под огромно налягане излизат газообразни продукти на вулканизма, с които морската вода се насища. Поради този факт тя рязко снижава плътността си, че съдът тръгва стремглаво към дъното. Тази версия звучи най-реално, още повече, че според оцелели очевидци разказват как морето се издигало, а кораба се спускал в бездната.
2. Бермудския триъгълник – Географска зона в Атлантическия океан, разположена между три мислени прави, свързващи Флорида, Бермудски острови и Пуерто Рико. Той винаги е предизвиквал огромен интерес, заради множеството мистериозни събития, които се случват там. Фатално известен е с изчезващите плавателни съдове, самолети и хора в него. Слуховете за паранормални явления около Бермудския триъгълник са много. Според някои от теориите, в тази част от океана има вход към друго измерение, което поглъща попадналите там обекти или е място, откъдето извънземните похищават изгубените плавателни съдове. За първи път Бермудския триъгълник привлича огромно внимание през декември 1945 година, когато пет самолета на американските военновъздушни сили буквално се изпаряват по време на тренировъчни полети над тази област. Последното съобщение на един от пилотите, преди да се изгуби радио връзката е: „Навлизаме в бяла вода, нищо не изглежда нормално“. Това е последната следа за тези 14 мъже на борда на самолетите. Още по-зловещо е, че спасителния самолет с 13 души на борда, изпратен да намери и спаси изгубените, също изчезва безследно. Оттогава множество кораби са изчезвали в тази част на океана, включително танкер с екипаж от 39 души през 1963 година, както и транспортен кораб с 309 дущи на борда.
3. Саргасово море – Това е единственото море на планетата без брегове, което се намира в средата на Северния Атлантически океан. Най-интересно е, че морето няма собствени брегове, а граничи с океански течения: на запад – Гълфстрийм, на север – Северно Атлантически океан, на изток – Канарското течение и на юг – Северно екваториално течение. Изолирано от теченията, Саргасово море е топло и спокойно, въпреки че е заобиколено от ледените води на Атлантическия океан. Топлината и отделеността са създали предпоставки за развитието на специфично за тези води растение саргасум, което покрива морето като гора от гъсти, кафяви и инвазивни водорасли. В продължение на много години Саргасово море е било забулено в много тайни. Учените казват, че поради липсата на точно течение в морето се откриват невероятни гледки. Няколко кораба са били откривани да се носят призрачно празни по неестествено спокойните води на морето. Екипажът на нито един от тях никога не е бил намерен, нито е намерен жив свидетел на случващото се в тази част на океана. Такъв кораб е френския „Розали“, който плавал през 1840 година през Саргасово море. Открит е по-късно плаващ сам с вдигнати платна и без следа от екипаж на борда. В опит да обяснят мистериозните изчезвания, учените през XIX век, разпространили идеята, че гъстите кафяви водорасли, които покриват морето, са месоядни същества, които нападат корабите и поглъщат моряците цели, оставяйки корабите да плават призрачни по водите. Още нещо интересно случващо се там е факта, че то служи като развъдник за сладководни риби – змиорки. Те доплуват тук през лятото, но никой не знае как, за да изхвърлят хайвера си. Техните бебета се излюпват, порастват и се връщат обратно точно там, където са живели родителите им. И след 8-9 години отново се връщат в Саргасово море, за да изхвърлят своя хайвер.
4. Мичиганския триъгълник, езерото Мичиган – Намира се в центъра на езерото Мичиган, разположено между щатите Илинойс, Индиана и Уисконсин, САЩ. В огромния сладководен басейн са изчезвали безследно моряци, огромни кораби и самолети. Някои капитани докладват, че когато плаваш през триъгълника времето спира, а в други случаи се забавя или ускорява. Това мистериозно място, на което се случват изчезвания, както във водата, така и на земята. Документирани са множество истории, за необясними случки и появата на странни същества в тази област. На 28 април 1937 година капитан Джордж Донър изчезва безследно от своя товарен кораб. По време на рутинна доставка на въглища, корабът преминава през Мичиганския триъгълник. Той бил много изморен и казва на приятеля си, че отива в каютата си да поспи, и да го събуди когато наближат пристанището. Три часа по-късно, когато приятеля му отива да го събуди, Донър го няма в каютата, и всъщност не го намира никъде. Въпреки, че каютата му била заключена отвътре. Проведено е изчерпателно търсене, както на кораба, така и на цялото езеро, но Донър никога не бил открит. На 23 юни 1950 година, полет 2501 на северозападните авиолинии, пътува от Ню Йорк за Минеаполис. Той бил управляван от опитния пилот Робърт Линд, а на борда му имало 58 пътника. Заради лошото време над Чикаго, пилотът решава да обърне курса и да мине над Мичиганското езеро. Посред нощ, той иска позволението да намали надморската височина от 3500 фута на 2500 без основателна причина. Молбата му е отхвърлена, а това е последната връзка с полет 2501. Най-мистериозното е, че самолетът е бил в перфектна кондиция преди полета и е управляван от опитен пилот. Въпреки всички разследвания, които са проведени, нито самолетът е открит, нито един пътник или каквито и да са останки от този полет. Всичко просто е изчезнало безследно, въпреки усиленото издирване от бреговите служби.
5. Случаят Дятлов, Русия – През 1959 година десет нормални, здрави, добре обучени скиори, тръгват на къмпинг в Уралските планини. Девет от тях никога не се завръщат, а до ден-днешен никой не знае, какво точно се е случило през тази съдбовна нощ, но съществуват няколко теории. Жестоката сцена се разиграва на 2 февруари 1959 година, на източното било на планината Холат Сяхил, наричана от местните „Планината на мъртвите“. След инцидента планинския проход е наречен – проход Дятлов, на водача на групата Игор Дятлов. Очевидци на случилото се няма и съветските следователи определили единственото, че „непреодолима неизвестна сила“ е причината за смъртта. Хронологията на събитията, също остава неясна, заради липсата на свидетели и доказателства. На 23 януари десет студента от политехническия уралски институт тръгват към планината Отортен в северен Урал. Те са водени от Игор Дятлов, а 22-годишния Юри Юдин остава най-назад. През последната си нощ, те не виждат нищо особено. Групата трябва да телеграфира, за успешното приключване на приключението на 12 февруари, но сигнал от тях така и не се получава. На 20 февруари е изпратена група, която да ги търси. Палатката им бива намерена 6 дни по-късно, изоставена и разрязана отвътрешната страна с нож, а вещите им все още били вътре. Вероятно палатката е била напусната доста бързо и изневиделица. На 27 февруари са намерени първите две тела, облечени единствено с бельо и имат изгаряния по ръцете и краката, а кожата им имала кафяв и оранжев цвят. Съдебната експертиза на първите четири тела сочи, че те имат множество рани. Смъртта е причинена от хипотермия. През май са намерени останалите тела на четери метра под снега. Направената експертиза ужасява лекарите – две от тях имат счупени ребра, един е с размазан череп, а едно от телата няма половин лице, липсват му още език и очите. Един от докторите, казва на разследващите, че единствено силна експлозия може да причини такова нещо, имайки предвид състоянието на труповете. В последствие се смята, че смъртта е причинена от извънземни и с това случаят е приключен.
6. Долината Сейнт Луис, Колорадо – Намира се в южната част на Колорадо и е известна с многобройните появи на НЛО, стотици необясними мутации на животни, както и с безбройните животински осакатявания. Данните за НЛО са толкова чести, че жена на име Джуди Месълайн поставя наблюдателница за извънземни в частния си имот. Също много обезпокояващи са кастрациите на животни. За пръв път се съобщава през 1967 година с кон на име Снипи. Една сутрин Снипи е намерена без мозък и с липсващи кости. По тялото не са забелязани никакви рани или ужилвания, които да посочват по какъв начин мозъка може да изчезне от тялото на животно. Оттогава стотици хиляди подобни събития за мутации и странно изтребване на животни се случват в региона. Всички те имат общо помежду си – няма следа от кръв около пострадалите животни и всички са наранени от прецизна ръка, което изключва намесата на хищници. Всичко се случва през нощта и то на абсолютно здрави животни.
7. Триъгълника Бенингтън, Върмонт, САЩ – Това място се намира в Югозападен Върмонт и е център на пет мистериозни изчезвания в периода между 1945 и 1950 година. На 12 ноември 1945 година, 75-годишния Миди Ривърс тръгва на лов с дружината си. На път за вкъщи, той избързва напред и никога повече не е видян. Една година по-късно, на 1 декември 1946 година, 18-годишната второкурсничка Паула Уелден излиза да спортува. Никога не се връща, а следа от нея така и не е открита. Точно три години по-късно на 1 декември 1949 година, ветеран на име Джеймс Тетфорд се качва на автобус на път за вкъщи. Свидетели твърдят, че са го видяли на предпоследната спирка, но той така и не е открит, багажът му остава в автобуса. 8-годишния Пол Джепсън изчезва на 12 октомври 1950 година, докато майка му храни домашните прасета. Въпреки, че по време на изчезването, той носи изкрящо червено яке, никой от разследващите не открива детето. Последно изчезва жена на име Фрида Лангър. На 28 октомври 1950 година излиза да спортува с братовчед си и се подхлъзва в един поток. Решава да се върне, за да смени дрехите си, но така и не успява. Тя е единствената жертва, чието тяло е намерено на 12 май 1951 година на място, което е претърсвано много пъти след нейното изчезване. Тялото било обезобразено, а лекарите не могли да открият причината за смъртта.
8. Триъгълника Бридж Уотър – Областта обхваща площ около 250 кв.км в щата Масачузетс, САЩ, където живеят много малко хора. От 1970 година насам са получени множество съобщения за високи, космати маймуноподобни същества, които обитават блатото. На територията се наблюдават малки зелени, големи космати летящи чинии, двуглави животни, а също така се съобщава за множество изчевания на хора. През 1976 година човек докладва, че е бил свидетел на това как едно гигантско куче с червени очи разкъсва гърлата на две от неговите понита. Няколко души дори съобщават, че са видели птица, която напомня птеродактил, въпреки че е изчезнал преди милиони години. На това място има много случаи на осакатявания на животни – предимно кравите и телетата в района. Наблюдават се много срещи с НЛО, първата среща била през 1760 година, когато „огнена сфера“ е била наблюдавана в небето. Оттогава има множество необясними обекти в небето, които включват и мистериозни черни хеликоптери. През 1998 година, в навечерието на Хелоуин, двама гробари, които пътували към Бриджуатър, забелязали, че в небето има нещо, което прилича на огромен фенер. Те го наблюдавали 40 минути преди да изчезне изведнъж.
9. Ранчото Бигълоу – Намира се в северозападна Юта, има размер от 480 акра и е дом на безброй НЛО наблюдения, животински осакатявания и други странни събития. Тайнствените събития и мистерии започват да се случват на двойката Тери и Гуен Шърман, след като купуват ранчото през 1994 година. Още в първия ден, в който се нанасят в имението си, виждат странен и необичайно огромен вълк в пасището. Те дори решили да се погрижат за него, защото изглеждал доста спокоен и се държал добре със семейството. Но един ден той измъква едно теле за муцуната, изкарвайки го през загръжденията. След като Тери стреля по вълка с пистолет, вижда че куршумите не дават никакъв ефект. В крайна сметка вади пушката си, но пак не успява да нанесе никакъв удар върху него. Семейството се опитва да го проследи, но разбират, че той е изчезнал. Семейство Шърман биват посещавани и измъчвани непрекъснато от НЛО, плаващи кълба, които изгарят кучетата им и необясними осакатявания на добитъка. Не могат да изтърпят това и през 1996 година продават ранчото на Робърт Бигълоу – откривателя на Националния научен институт, който иска да изучава мистериозните събития на мястото.
10. Пойнт Плезънт – Той става известен с Мотман или Човекът пеперуда, названието дадено на мистериозно създание, което е било наблюдавано между 12 ноември 1966 година и декември 1967 година в районите на Чарлстън и Пойнт Плезънт, Западна Вирджиния. Повечето очевидци го описват като същество с размерите на човек, което има рефлектиращи очи и огромни криле като на молец. Други го описват като безглаво, а очите му се намират на гърдите. Съществуват множество хипотези, които се опитват да обяснят големия брой очевидци, като според едни е масова заблуда, а според други е паранормало явление. Според някои свидетели Мотман е бил върху моста Силвър, само часове преди трагедията в Пойнт Плезънт. На Мотман е посветена книгата на Джон Кийл „Предсказанията на Мотман“ от 1976 година. През 2002 година излиза и филма „Послания от мрака“, с участието на Ричард Гиър, който е създаден по книгата на Кийл.
