Перперикон или Перперек е археологически комплекс в източни Родопи, намиращ се на 15 км. североизточно от град Кърджали. Представлява голямо мегалитно светилище от преди 8000 години през каменната ера, паметници от античността и средновековна крепост. Светилището е разположено върху скала на върха на хълм и е с надморска височина от 470 м. Намира се на десния бряг на Перперишка река и над село Горна крепост, а площта му е около 12 km². При траките, Перперек е свещен скален град, столица и крепост с царски дворец. По-късно тук са живели римляни, готи, ромеи и българи, а през XIV век е унищожен от османските турци.
Той е един от Стоте национални туристически обекта и е най-големия мегалитен комплекс на Балканския полуостров. Една от най-популярните туристически дестинации в България. Известен е на българската археологическа наука още от 1930 година, когато професор Иван Велков го описва, а след това влиза и в учебниците.
Перперек е древнотракийското название на обекта и според професор Александър Фол е и единственото му възможно. Затова българските траколози категорично отказват да го наричат „Перперикон“, защото е доста по-късното му наименование, което е дадено на мястото от римски завоеватели на Тракия. Също така Перперек е мъжко тракийско име, което се среща у Омир. Професор Фол споменава, че името на цяла Тракия е Перке, което означава „скалата“, и което е запазено и в други наименования като Перперек, Персенк, Перин (днес Пирин). А според интерпретация на Николай Овчаров късното наименование на Перперикон е свързано и със златните монети перпера, известни като „златица“ в средновековна България.
За първи път археологическия комплекс е описан през 1930 г. от професор Иван Велков, в края на 1960 г. и началото на 1970 г. е направено друго проучване от екип с ръководител Ст. Михайлов. Установява, че скалното светилище е огромен планински масив и всяка педя от скалната повърхност е била изработена от човешка ръка. На самият му връх е разположен огромен басейн, скални тронове, просторни помещения и пейки изсечени в скалите. Той проследява и „свещения път“, който води към „голям храм“, помещение с дължина 100 м., на което вътрешното му пространство е проектирано на три нива. В източната част на храма е издялана фигура на лъв, който е изправен на четири крака. Голямо количество керамика от късната Енеолитна епоха е открито в района на старите рампи за пръст, което показва, че светилището е основано и функционирало през втората половина на Енеолита. Обекта заема скалист връх, който местното население нарича „джин тепеси“ , в превод от турски „Върхът на Боговете“.
Мястото добива огромна популярност вследствие на проучванията на професор Николай Овчаров. Той е една от главните причини за популяризирането на Перперикон, както в медиите, така и в засиления туристически обект на култовия комплекс. Мащабните му разкопки, които води, разкриват Двореца, Акропола и много други интересни места непознати дотогава за обществото.
Древните обитатели на тези земи от незапомнени времена вярвали в Бога Слънце. Една от причините да се установят на голямата скала е липсата на растителност и удобното местоположение, от което по-лесно всяка сутрин могат да наблюдават изгряващото слънце. Малко по-малко успявали да усъвършенстват сечивата, силно развивани през Бронзовата епоха и на хората се давало възможност да обработват камъка. Започнали да изсичат различни култови ниши, светилища и гробници. В някои от нишите са открити множество фигури, оброчни съдове, антични предмети, свързани с култа към Бога Слънце. Тук те създават първото светилище, в което полагат съдове с храна за боговете. Дори и през късната Бронзова епоха развитието продължило и големия разцвет настъпил през XVIII-XII в. Пр. Хр. Тогава е и периода на развитие на първата Европейска цивилизация в лицето на Крито-Микенската култура. Била създадена дренажна система за отвеждане на водата, а един от съдовете през този период, впечатлява с изображението на техния Бог и шест човешки фигури. Хората са оформени като цветя, а главите им са представени като малки слънца. Култът към слънцето се развива и през ранножелязната епоха IX – VI в. Пр. Хр. се появяват и много други богове. Тракийската религия е силно ориентирана към култа за Орфей и Дионис, а Перперикон се превръща в център на тези вярвания и обичаи.
През къснобронзовата епоха скалния град се е превърнал в грандиозно светилище, а Николай Овчаров счита, че там се е намирал прочутия храм посветен на бог Дионис, от тракийското племе сатри (чийто жречески род били бесите), което е споменавано в древногръдските писмени източници. Този храм е търсен цяло столетие и заедно с това на Аполон в Делфи , са най-значимите оракули в древността. Според древни легенди, в прорицалищата (езическо светилище, в което се прорицава), върху специален олтар, се извършвали обреди от вино и огън и според големината на пламъците се съдило за силата на предсказанието. С прорицанията в светилището се занимавали бесите.
Първото прорицание предопределило велики завоевания и слава на Александър Македонски, и че ще завладее познатият свят от Египет до Индия.
Второто, направено няколко века по-късно, предвещавало властта и силата на първия римски император Гай Юлий Цезар Октавиан Август. Светоний описал посещението в светилището на бащата на бъдещия пръв владетел, като знамението за това били високо издигналите се до небето пламъци, при пренасянето на жертва върху олтара.
При описанието на похода на Ксеркс срещу Елините през 480 г.пр. Хр. старогръдския историк Херодот, също споменава за прорицалището на Дионис, „което се намирало на висок връх в планината“.
Много водещи траколози, сред които е професор Валерия Фол, са категорично несъгласни с теорията на Овчаров. Според Фол, на Перперек не се намира Дионисиевият храм, въпреки че обектът има дълъг живот като светилище, като градски и църковен център. Според нея на връх Персенк се намират руините на огромно светилище, през което минава древен свещен път, с изключително добре запазени ранни тракийски крепости. Този маршрут е от най-активно използваните пътни артерии в Родопите и по него може да се пресече цялата планина. Тя подчертава, че точно по протежението на този път трябва да се търси голямото светилище на Дионис.
Николай Овчаров изказва и теория, според която това място е било епископския град , където в ранния V век Никита Ремесиански е покръстил бесите и им е дал, създадената от него „тракийска азбука“ и богослужение на тракийски език. Храмът в древния град е посветен на тракийския-световен бог Загрей. Латинския писател и неоплатонически философ Макробий споменава за светилище с формата на овална зала. Свещенният хилядолетен град е унищожен от османските турци през 1362 г., а жителите му са отвлечени в робство, а след няколко десетилетия мястото напълно запустява.
През 2002 г. е открита огромна зала без покрив, която отговаря на всички описания на храма на Дионис в античните текстове. В центъра и се намира величествен олтар, с дължина 2 метра и висок 3 метра. В олтара се забелязват множество издълбани ями, пълни с парчета керамика, а в подножието се намират фрагменти от по-малки глинени олтари. Залата е без покрив, заради огнения пламък , по който се е гадаело. Цялата околност и самият връх са покрити с хиляди скални изсичания във вид на корита, басейни и приливници. Тези олтари са се ползвали за жертвоприношения в чест на боговете. Функциите на Перперикон замират по времето на елинизма, а през I век Тракия е завладяна от Рим и крепостта изживява истински ренесанс.
Перперикон се състои от четири части: Мощна крепост-Акропол, Дворец-Светилище, намиращ се на югоизток под Акропола , северно и южно предградие. По хълмовете се намират много храмове и постройки, издълбани са широки улици, по които всеки посетител може да се разходи. Отстрани на всяка улица, се намират запазени къщи, изсечени в самият камък. В източната част на Акропола се намира голяма Базилика, която е била древен храм, а по време на християнството се е превърнала в църква. На този етап от проучванията са открити две порти на Акропола, едната е на запад и се пази от мощен правоъгълен бастион, другата е разкопана от юг през 2002 г., като нейното значение е много важно, защото води към Двореца-Светилище. Дворецът е разположен на седем етажа, като в центъра му се намира трийсетметрова церемониална зала, която служила за извършване на ритуали и обреди. Друга забележителност е масивния каменен трон с поставка за краката и облегалка за ръцете. Под тухления под на всяко помещение има хиляди канали за оттичане на дъждовна вода, служеща като канализационна система. Дворецът е заобиколен с огромна крепостна стена, която е свързана с Акропола.
Перперикон е един уникален скален комплекс, който е символ на една от най-ранните култури по нашите земи. Посветен на култа към Бога на Слънцето, зародилата се религия,която била в основата на развитието на културата, архитектурата и знанията.
